Мика Зайкова, пред в. „Галерия“
Състоянието на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в България е направо катастрофално.
Получените досега по първите 2 транша общо 2,7 млрд. лв. ги попиляхме. Голяма част от тях бяха изхарчени за помощите за бизнеса за скъпия ток. Така на практика те бяха използвани основно за неща, които не носят никаква възвращаемост и дори не са предвидени по плана. От всички тези пари само една нищожна част от 100 милиона са били вложени по предназначение.
Да не забравяме, че неполученият досега трети транш от 1,4 милиарда е записан в графата за приходната част в бюджета за настоящата година. Тази сума вероятно няма да дойде до края на декември, защото досега не сме инвестирали всички суми според условията на Плана.
Освен това по ПВУ всички проекти не се реализират само с пари от ЕС, а трябва и национално съфинансиране. За целта обаче в бюджета и за миналата година нямаше предвидени средства, няма и за тази. В случай, че все пак бъде взето решение да се отпускат такива пари от хазната, то ще трябва да се вземат от капиталовите разходи или от фискалния резерв, което също е тежък проблем. Най-големият от всички обаче е неизпълнението на критериите за влизането ни еврозоната. Сега все още продължава да се вдига шум как инфлацията оставала в рамките на заветните 3%.
Подобни хвалби обаче не са от полза за обикновените хора, защото храните и динамиката на промяна на цените на горивата не влизат във формулата за пресмятането на тези проценти. Дори обаче да се вкараме в критерия за инфлация до края на година, то тогава ще се появят доста други пречки. Първият е, че конвергентният доклад ще стане факт сега – през май или юни, но за него няма да успеем за покрием критерия за ниска инфлация. По-важното е, че след изборите за парламент на ЕС в по-следващия месец не се знае каква ще е конфигурацията в него и дали ЕНП ще има отново превес. От това зависи какъв ще е бъдещият състав на еврокомисията, което може да попречи да бъде одобрено искането ни за междинен конвергентен доклад. На практика по чисто структурни причини да не успеем да се класираме за влизане в еврозоната още от догодина.
Според мен поскъпването на живота няма да е основната причина за невлизането ни във валутния съюз на ЕС, а бюджетният дефицит. Има риск да не успеем да го задържим в рамките на трите процента. Първата причина е, че и в настоящия бюджет и тригодишната бюджетна рамка заложените приходи са неосъществими. Основната пречка ще е забавянето на икономиката, както в ЕС, така и в целия свят. Много от главните търговски партньори на България са близо до техническата рецесия. При това положение е невъзможно да се постигне мечтаният ръст на БВП от също 3 на сто. Очаквам дупката в хазната да бъде доста по-голяма от миналогодишните 7 милиарда. Вечна пречка за неуспеха ни да имаме високо покачване на БВП, а от там и на стандарта на хората са остарелите технологии, използвани у нас, които не отговарят на съвременните изисквания. Всички тези фактори са допринесли за ежемесечен спад на промишлеността от по 11% за периода януари – март, което означава затваряне на заводи или силен спад на приходите им.
Ясно е, че приходната част на бюджета е неизпълнима. Едновременно с това обаче на дневен ред е спешно оптимизиране на харчовете на хазната. Не успеем ли да го направим, рискуваме дефицитът да скочи над 3%. Голяма грешка беше да се заложи именно тази цифра. За да може да сме сигурни, че ще можем да изпълним критерия, то трябваше да се планира показателят да бъде само 1 на сто, за да има резерв за реакция при неблагоприятни условия.
Не бива да забравяме, че през последните няколко години с всеки бюджет държавният дълг се покачваше с по десетина милиарда лева. За 2024-та заложената сума е 9,9 милиарда. Без емитирането му няма да може да се запази фискалният резерв. Да не забравяме, че тегленето на външен дълг става при доста по-високи лихви, отколкото за страните от еврозоната.
Другата пречка да се качат приходите е липсата на инвестиции. Разтягането на локуми, че имало вложения са реинвестиции на чужди фирми, които отдавна оперират у нас. В същото време всички последни правителства не само не са подобрявали бизнес средата, но и са я влошавали. Основните причини за това са липсата на реално правосъдие, водеща до нямане на реална борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. В момента се прави имитация на съдебна реформа и на вземането на мерки за ограничаване на престъпността и корупцията. За това никой няма да влага пари у нас, след като не е сигурен дали няма да му ги откраднат и след това доколко ще може да разчита на справедлив съд. Бягството на инвеститори от България е резултат от липсата на реформи и в икономиката, и в системата на държавното управление.
