събота, 13 април 2024 г.

Обичаната актриса Искра Радева: Антикаджиев ме запозна с голямата ми любов

Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

Искра Радева е една от най-известните ни актриси, играла в десетки спектакли, телевизионни продукции и филми, и винаги е била пословичен работохолик, който влиза от роля в роля. Сега тя участва в най-новата постановка на нейния театър „Искри и сезони“ – „Малки изневери“. Завършила е ВИТИЗ в последния клас на легендарния Апостол Карамитев. Кариерата й започва с участие във филма „Оцеола“, където си партнира със секссимвола Гойко Митич. Тя притежава един от най-разпознаваемите гласове у нас и е озвучавала най-любимите сериали на родната публика, сред които са „Богат, беден“, „Птиците умират сами“ и „Завръщане в рая“. Пяла е в дуети със Стефан Данаилов, Мишо Белчев, Марги Хранова, а песните са популярни и днес. Има една дъщеря и двама внука.

Интервю на Мариела СТОЯНОВА, за в. „Галерия“

– Г-жо Радева, вашият театър „Искри и сезони“ има нова премиера „Малки изневери“, която вече се играе в страната с голям успех. Предстои ви и поредният личен празник, как ще отбележите рождения си ден?

– Празникът си е празник, но си спомням, че един мой приятел ми казваше следното: „Рожденият ден е твоя лична велика дата, на която си имал щастието да се появиш на този свят и затова трябва винаги да си го празнуваш“. Затова всяка година около този ден си казвам неговите думи, макар че в последните години все ми се случва да е работен ден и с колегите си прекарваме страхотно. Както и тази година. Сега на 21 март ще играем нашата най-нова премиера „Малки изневери“ в Драматичния театър в Хасково. Така че рожденият ми ден ще го прекарам на сцената.

Ще се почерпим, ще пийнем по едно питие и съм сигурна, че ще бъде много приятно.

– Кой от рождените си дни никога няма да забравите?

– Много са рождените ми дни, които са били чудесни. Ако се случи да не съм на сцена, аз се питам: защо днес нямам представление? (смее се). Имала съм прекрасни празници на 21 март. Моят съпруг ми правеше прекрасни изненади.

Дори нямах представа къде отиваме и се оказвахме на някое прекрасно място. Празникът ми тази година ще го прекарам с Точно Токмакчиев, Георги Кадурин и Мариана Миланова – това са колегите, с които играем новия ни спектакъл.

– Коя е най-хубавата изненада, която вашият съпруг ви е правил, вие бяхте изключителна двойка?

– Безкрайни са изненадите, дори не мога да откроя някоя от тях, всички бяха впечатляващи. Искам да споделя, че не бяхме само ние двамата, той организираше тайно от мен цялата ни компания и изведнъж се намирахме например в Солун или на някое прекрасно местенце в Турция. Нашите приятели, с които празнувахме, бяха извън сферата на театъра. И това е много добре, защото като се съберем с мои колеги и близки на сърцето ми хора, винаги си говорим само за театър, представления и роли. А когато съм с моята семейна компания, тогава можем да си говорим и за много други неща извън сферата на изкуството.

Кирил Станулов е вторият й мъж, който си отиде от този свят през 2009 г.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

– Вие сте една обичана и ухажвана жена. Кое поставяте на първо място – семейството или кариерата?

– В началото на кариерата си мислех, че най-важното нещо е театърът, телевизията, киното – нищо друго! И в мига, когато вече имах семейство и се роди дъщеря ми Лени, разбрах кое има смисъл в живота – това е семейството, децата, съпругът, приятелите. Работата е изключително важна, но тя не бива да е на най-високия пиедестал.

Не трябва нищо да засенчва семейството. Жените днес сме безкрайно заети не само с всички семейни задължения, но и професионалните са на наш гръб и наистина тази еманципация много ни дойде напоследък, но успяваме да се справим прекрасно. Не се оплакваме.

– В днешно време обаче за много жени семейството остава на заден план. Как си го обяснявате и какво съветвате вашата дъщеря Лени?

– Обяснявам си го с времето, в което живеем. Изглежда на младите хора им трябва някаква свобода и не се обвързват със свидетелство за брак. Като че ли то ги задължава по някакъв начин да бъдат заедно. А една връзка не е задължение, тя е обич, любов, удоволствие, взаимност. Не искат да има нещо задължително – сигурно това си мислят… Имах два брака в живота си и не съм си представяла отворена връзка. Младите обаче сега я предпочитат и в това няма нищо лошо, важното е да са заедно, да се обичат, гледат и да си помагат.

С дъщеря си, която е кръстена на прабаба си
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

– Да ви върна в началото на кариерата, г-жо Радева. Вие я започвате в киното с един индиански филм – тогава те бяха много гледани, като партнирате на една филмова икона като Гойко Митич в „Оцеола“. Какво си спомняте оттогава?

– Гойко Митич беше съпругът ми във филма, сниман от киностудия DEFA. Тогава участваха плеяда от най-известните звезди от Източния блок – румънецът Юрие Дарие, Карин Уговски и Хорст Шулце – от ГДР, унгарката Кати Буш … Актьорският състав беше невероятен. За мен беше огромно удоволствие да се срещна и играя с тях. С някои се видях и в още 2 немски филма, в които играх после. Станахме приятели… Е, имам и един много неприятен спомен.

– Защо, какво се случи?

– Къпейки се на 5 ноември в езерото на Старо Оряхово, се разболях много тежко и следващите снимки, които бяха в ГДР, се провалиха заради мен. Но това са рисковете на професията. Спомените ми обаче наистина са прекрасни.

– Какво бихте казали за Гойко Митич, тогава всички момичета бяха влюбени в този мъжкар?

– Тогава двамата живеехме близко един до друг. Бях настанена в хотел „Щат Берлин“, а той живееше в един блок срещу него. Всяка сутрин в 3,30 ч. – това си беше през нощта, ме взимаха от хотела, а минавахме и през Гойко. И въпреки ранния час, пред неговия блок чакаха поне 50 жени, на които той раздаваше автографи, всички те се надяваха да се докоснат до него. После бързахме за грим, защото той беше почти 4 часа. Толкова голяма звезда беше той и не само в Германия. А самият Гойко беше изключително скромен, много приятно контактувахме с него, защото единствено двамата с него си говорихме почти на български, да го кажем на братски език (смее се). Преди години имаше едно предаване на БНТ – „Ах, тези муцуни“. Водещата Катя Генова и съпругът ми – тайно от мен, се бяха свързали с Гойко и той ме изненада в предаването. Няма да забравя думите му, че още тогава разбрал, че ще стана голяма актриса, звезда… Изключително ми беше приятно, радвам се, че е здрав и още работи. Не сме се чували отдавна, но и двамата сме запазили чудесни спомени един за друг.

– Играли сте с най-големите български актьори на сцената. Освен това сте студентка на големия Апостол Карамитев … Няма как това да не е изиграло роля?

– Тези четири години във ВИТИЗ с Апостол бяха едни от най-щастливите не само за мен. Той беше оставил театър, кино, телевизия, за да може да бъде повече време с нас, да ни предаде това, което беше научил за професията, а той знаеше всичко за нея. И ние бяхме едни невероятни щастливци. За съжаление, както си мечтаехме един ден да играем на една сцена с нашия учител, уви, това не можа да се случи. Той почина още същата година есента, когато завършихме.

– Апостол Карамитев е изключителна личност в българската култура. Но с кои още от големите бяхте в един клас?

– Бяхме заедно с Велко Кънев, Филип Трифонов, Юрий Ангелов, Илия Караиванов, Богдан Глишев… всички станаха прекрасни актьори. Апостол ни направи работохолици, винаги ни казваше, че можеш да имаш само 1% талант, но ако 99% положиш труд, ще станеш голям артист. А ако имаш 99% талант и само едни процент труд, нищо няма да излезе от теб. Това ни завеща нашият учител.

И е много важно, защото в нашата професия трябва непрекъснато да работиш над себе си, да се усъвършенстваш, да се мъчиш да стигнеш тавана. А той все да се отдалечава и ти все да го гониш. Другият мой учител беше режисьорът Асен Траянов, играла съм в близо 50 негови телевизионни спектакъла.

– Вашият глас не може да се сбърка, той е една от визитните ви картички – дублирали сте много от най-известните сериали у нас – „Богат беден“, „Птиците умират сами“, „Завръщане в рая“… Помните ли ги?

– Разбира се! Напоследък обаче нямам никакво време за дублаж, хвърлила съм всичките си сили в театър „Искри и сезони“. Но от онези години си спомням как по време на излъчването на „Завръщане в рая“ бяха сложили снимки на актрисата, която играе главната героиня и моята и бяха написали колко много си приличаме. Всъщност истината е, че гласовете ни си приличаха, но това тогава беше станало голям хит.

– Освен да играете на сцена, можете и да пеете страхотно. Имате песни, които и днес са сред златните хитове на българската популярна музика. Дуетите ви се помнят още, особено онзи със Стефан Данаилов.

– Тогава бяхме направили песента със Стефан и композитора Найден Андреев заради едно новогодишно турне. На концертите „Коледни звезди“ нашата песен с Мишо Белчев – „Добри познати“ звучи често. Другата ни песен с Марги Хранова – „Любов раздвоена“ също. Имаме цял концерт с нея – с него пътувахме три пъти в Канада, във Виена и т.н. Сега имаме нов прекрасен дует с нея – „Мой живот“ по музика на Милен Македонски и текст на Джина Дундова. Продължавам да пея, защото не знам на публиката дали е приятно да ме слуша, но на мен ми е много приятно да й пея (смее се).

– Каква е историята на песента с Ламбо?

– Мисля, че Найден я предложи на двама ни. Със Стефан сме работили много често заедно. Още с първия телевизионен театър., „Мотопедът“, „Иванко, убиецът на Асеня“, „Варшавска мелодия“, „Стъклената менажерия“… Във филмите „Насрещно движение“, „Маневри на петия етаж“. Въобще, играла съм в много телевизионни постановки, голяма част от които са с него.

– Ревнуваха ли ви вашите семейни партньори?

– Не, нито моят съпруг Кирил, нито Мария – жената на Стефан, защото ние бяхме приятели, толкова пъти съм била у тях след представления. Мара ни чакаше, готвеше прекрасни ястия. Отношенията ни бяха много топли и истински – Ламбо имаше страхотно чувства за хумор и сме прекарвали много приятни вечери.

– Бихте ли споделили как се запознахте със съпруга ви, как започна всичко?

– Стана много случайно. Запозна ни Антиката – известният ресторантьор и биограф на актьорите Никола Антикаджиев, който беше голям приятел. Оттам тръгна нашата прекрасна история. Кирил беше голямата ми любов, но за съжаление бяхме малко време заедно – само 17 години затова пък безкрайно щастливи.

– Сега сте баба, какво прави хубавата Елена – дъщеря ви?

– Лени работи усилено, тя е представител на няколко от най-големите болници в Истанбул, изпраща пациенти към тях. Тя ме дари с две прекрасни сладки хубави внучета. Кристиян е на 6 години и половина, а Искрето е на 1 г. и 1 месец и току-що проходи. Голяма радост е вкъщи и както исках да отслабна с 2-3 килограма, сега това ще стане (смее се). През годините ако знаете колко много жени са ми споделяли: „Кръстихме си децата на вас, г-жо Радева, много ви обичаме…“. Толкова ми е било приятно да го чуя! Макар че аз самата не си харесвах името и много се ядосвах на нашите, че не са ме кръстили на баба ми Елена. Тя всъщност ме е отгледала, защото те бяха от сутрин до вечер на работа. Знаете, че едно време бабите ни гледаха. А моята беше невероятна, двете имахме страшно голяма духовна връзка. Тя ми откри операта, оперетата, театъра, всяка седмица ходехме по 2-3 пъти на представление.

– Тя ли откри у вас артистичния талант?

– Баба още от малка ми отвори очите и душата за театъра, киното…

Знаех цели арии наизуст. Всичко бяхме изгледали от репертоара на операта и оперетата. А сега, за съжаление, децата ни не знаят какво е това. Толкова се ядосвах на името си, че като се роди Елена, я кръстих на баба ми.

– Бяхте много близки приятелки с голямата Стоянка Мутафова, какво обичахте да правите заедно?

– Тя беше изключителен приятел, много интелигентен и ерудиран човек. С нея сме разговаряли с часове, а колко много сме се смели заедно… Често ми се обаждаше през нощта и започваше: „Исо, знам, че е късно, но знаеш ли какво се сетих…“ – и се почваше един разговор до към 2 ч. през нощта. Толкова много сме пътували из страната с пиесата „Черни очи за случайни срещи“ на Любомир Пеевски, толкова кучета и котки сме спасили по пътищата. На два пъти дори ги водихме до лечебница, бяха бутнати от кола. Не зная дали сте забелязали, но никъде в другите страни не съм виждала толкова убити животни по улиците, не мога да го приема. Със Стоянка сме имали прекрасни дни и нощи, толкова много ми липсва сега – да я чуя посред нощ и да ми разкаже нещо интересно, за което се е сетила. Един път ми се обади пак така късно и беше много ядосана. И започва: „Срещнах моята съученичка Иванка Петрова Драганова…“ – аз я питам как може да помни и трите имена на съучениците си, а тя – „на всички до един ги помня“. Та тази Иванка й казала: „Боже, Стоянке, как си се хербарирала“. И Стояна много се ядосала – каза ми, че й е идвало да я удуши, като чула казаното от нея.

– С Гинка Станчева също имахте силна връзка, нали?

Много близки бяхме, тя игра в последните години в представлението „Лоши момичета“ на моя театър. До последно се чувахме с Гинка, дори когато вече не можеше да ходи, заради проблеми с краката. С Венчето – Невена Коканова имам много мили и красиви спомени от „Кафе с автограф“… За жалост, вече ги няма …

– Вие със сигурност сте много силна жена, но кое държи гърбът ви изправен?

– Работата ме държи. Щастлива жена съм, защото цял живот работя това, което е било мечтата ми. Не мога да си представя да остана вкъщи и да не съм на сцената. Когато Развигор Попов написа за мен песента „Изповед“, му казах, че искам каквото има да ми се случи, то да е на сцената. И той я написа, направи една невероятна песен. Ние, артистите, мечтаем до последния си дъх да сме на сцената, колкото и странно да е това. И затова съм щастлива, че продължавам да играя – на 21 март сме в Хасково, на 27 сме в Етрополе, след това през април продължаваме на други места в страната. Подготвям новата премиера, ежегодното лятно турне и съм щастлива с това. И да не забравяме, че най-важното днес е да има съгласие, разбирателство, спокойствие и любов.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html