вторник, 23 април 2024 г.

Бомби, експлозии и фишеци: И нищо

Снимка: ФЕЙСБУК

Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“

Ура, имаме си правителство. Уморените преговарящи дами се усмихват свенливо и с удовлетворение, като тъкачки, избрани за ударнички, защото са работели извънредно и над нормата.

След тях е ухиленият от самодоволство Б. Б., главен режисьор на спектакъла. На моменти той беше по-скоро диригент, ту вдигаше тона на споровете до скандални викове, след които всичко изглеждаше обречено, ту шепнеше заговорнически – мълчете и не говорете нищо. Разменя заговорнически поглед с главния суфльор Д. П. С малки размествания отзад са се построили депутатите и министрите. Хепи енд като във второкласен американски трилър …

Наоколо са ресорните репортерки, изкуствено засмени от щастливия завършек, и вътрешно дълбоко разочаровани, защото отпада вече въпросът, с който си изкарваха хляба толкова дълго време – „ще има ли правителство?“.

Аз пиша този коментар в неделя вечер, когато тази сценка още не се е разиграла. Възможно е тя и да не се случи, но по-важното е защо се разиграва този театър, след като договорката е направена – да не предават властта до дупка. Цялата мелодрама с ротацията е да се всее сред населението „ужаса“, че ще останем без правителство. А никой да не си задава въпроса какво е това правителство, защо да няма кой да го смени?

А иначе всичко си остава същото…

Точно в този момент националните телевизии прекъснаха извънредно програмите си, за да се появят четирите преговарящи от ГЕРБ-СДС, за да обявят, че преговорите са се провалили и ако утре до обед ПП-ДБ не променят позицията си, Мария Габриел ще връчи празен списък на проекта за кабинет. Да, това ще означава, че отиваме на избори, каза на излизане Сачева.

Не, тези дами съвсем не приличаха на изтощени тъкачки, както ги бях описал по-горе. Напротив, те бяха уверени в себе си, категорични компетентни жени. Имах усещане, че ако на тяхно място бяха мъже, щяха да разводнят акцията си с излишни приказки. Потвърдиха го малко по-късно от другата страна на (не)коалицията.

А Мария Габриел? Бях изразил вече възхищението си от нейното изражение, с което каза „Не“ на меморандума. Обикновено тъжното й слабо лице излъчваше една тъга и отчужденост от света и от пряката й работа. Във въпросната вечер тя гледаше смело, с вътрешен огън в очите, с неописуем драматизъм в цялото й изражение. Ако някой холивудски режисьор я видеше в този момент, щяха веднага да я вземат в Холивуд.

Не защото Мария Габриел играеше някаква роля. Тя играеше най-важната роля на своя живот! Напразни се оказаха всички надежди, че с избора на нов шеф на БФС най-после ще започне нов етап за българския футбол, който да ни нареди на по-достойно място от това на аутсайдерите, което заемаме сега. Не стана. „Коалиция Перука“, както сполучливо я нарече колегата Атанасов, запази позициите си и се изсмя в очите на отчаяните любители на футбола. По подобие на другарите на Бербатов и аз не искам повече да се занимавам с българския футбол. Ако някой все още се съмнява за цинизма, с който ни свършиха работата ортаците на Боби Михайлов.

За председател бе избран човек, чието име и дейност е неразривно свързано с „дейността“ на досегашното ръководство. Избран бе с точно толкова гласове, колкото му бяха нужни. Касиерът на заверата е бил стиснат.

Наско Сираков предварително обяви, че ще гласува за „Левски“. Не се стърпя да се похвали. Известният като покровител на „Локомотив“ Пловдив предварително се обзаложи, че ще бъде избран Георги Иванов. Журналистите реагираха съвсем равнодушно. Те знаеха. Не разбрах само защо Бербатов бе толкова примирен и апатичен?

Прощаването на българският народ с духовния си баща патриарх Неофит бе достойно за личността на този мъдър и ведър човек. На два пъти говорих по телевизията за наследството, което ни оставя Неофит и за избора на нов патриарх, което ни предстои. Затова само ще маркирам основното в своите позиции по тази тема.

Неволното сравнение на патриарх Неофит със сегашните ни политически водачи ни навежда на мисълта колко много ни липсват подобни личности в политическата сфера. На тези, които познават по-подробно как се справяше със сложните проблеми, които имаше да решава патриарх Неофит, им идва и мисълта, че много ще ни липсва неговата мъдрост и деликатност в справянето дори с такъв проблем като избора на нов патриарх.

Ако някой се е сетил да предупреждава, че предстоят доста сложни спорове и разделения по въпроса за новия патриарх, много е закъснял. Битката за наследството вече е започнала – открито, брутално, безцеремонно. С помощта на медиите упорито се налага името на пловдивския владика. Всичко това поставя въпроса, че преди да изискваме от църковните власти спазване на реда и правилата, необходимо е установяването на ред и законност от гражданските власти, от медиите и от онази смес от политици, олигарси и архонти, която вече е запретнала ръкави.

Още едно събитие се очакваше с интерес тези дни – изборите в Русия и как те щяха да се отразят вътре в самата Русия и вън от нея. Нищо особено не очаквам от тези избори. Като цяло руският народ е сляпо привързан към своя президент – история, традиции, липса на избор и т.н. Така е, харесва ли ни или не !

В последно време, особено след смъртта на Навални, гледах доста документални филми за руската опозиция. Слава богу, липсваше ни информация за тази опозиция. От тези филм обаче научих някои не много окуражителни факти: Тези опозиционери живеят предимно в Латвия а не като Навални в изгнание зад полярния кръг. Те смятат, че не биха могли да променят обстановката в Русия. Разчитат на вътрешни конфликти в управляващата класа. Така че, не можеше да се очаква много от тези избори.

Що се отнася до шансовете президентските избори в САЩ да променят коренно сегашната политическа картина, искам пак с една щриха да обобщя моите очаквания: Ако народът на САЩ избере Доналд Тръмп за президент той ще бъде преди всичко президент на САЩ, а не иконом, който ще започне да прочиства нашите райони.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html