Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
В програмата на правителството на сглобката не се говори изобщо за политики. Основното е кой, как и къде да бъде нагласен. Според ПП-ДБ ротацията, насрочена за края на първата седмица на март трябва да е само като смяна на столовете между Мария Габриел и Николай Денков. Най-важното, за което не се говори много, но преди ротацията във всички министерства върви голяма чистка на кадрите на средно ниво. Тя върви под формата на атестация на началниците на управления и отдели. Говори се, че чиновниците, които не са симпатизанти на ПП-ДБ, не преминават през цедката й, получавайки ниска оценка. Това означава саботаж на работата на всяко следващо правителство. Знае се, че основната работа в държавната администрация не се върши от най-горните й нива, а от по-долните.
Под ротация аз разбирам следващия премиер, ако това е Мария Габриел, да може да си подбере министрите, както това направи Денков. Според мен трябва да се сменят всички сегашни министри. От ПП-ДБ с малко над 60 депутати имат претенции да управляват всичко, което си е наглост.
Управлението им не може да се определи като добро. Кабинетът на Денков допусна дефицит в бюджета и външният дълг на страната се увеличава. Вярно е, че все още делът на държавните ни борчове ни към БВП е много нисък и е далеч от лимита от 60%, но е факт бързото му увеличаване. По тази причина е твърде опасно Асен Василев да продължава да бъде финансов министър на България. Страната ни е вкарана в кредитна експанзия и дългът нараства скокообразно. Таванът на дълга ни според приетия бюджет за 2024 г. се увеличава от 10 на 11 милиарда лева. При това положение продължаващото увеличаване на лихвите на международните финансови пазари ще ни вкара в по-големи разходи за обслужването на външните държавните заеми. Да не забравяме, че все още не сме влезли в еврозоната и за това ще плащаме много високи лихви, отколкото страните, които са в този валутен съюз. Ако бяхме в еврозоната лихвите щяха да бъдат 3-3,2%, но не сме и за това за нас те са от 8 на сто нагоре, в някои случай стигат и до 10%. Това означава между 2,2 и 4 млрд. лв. допълнителни харчове от бюджета за тази година. Това ще се отрази негативно на икономиката и даже катастрофално.
Положението ще се утежни и от необходимостта много държавни фирми през настоящата година да теглят кредити. Причината е, че през 2023-та, за да закърпи дупките в хазната, кабинетът им прибра печалбите. За подобни заеми ще трябват държавни гаранции, но никъде в бюджета за 2024-та не е предвиден такъв разход. Това е на практика скрит харч от хазната, който ще трябва да се направи, за да може държавните фирми да се развиват успешно и да инвестират в нови технологии.
Друго, меко казано, рисковано начинание на финансовия министър е за сливането на митниците и НАП. Наистина в САЩ и някои европейски държави приходната агенция е една. В България обаче условията са други, защото сме страна с три външни граници на ЕС и трябва да ги пазим. Това се прави чрез митниците. Освен това не бива да забравяме, че сме държава с доста висок дял на сивата икономика. Има функции на митниците, които данъчните не могат да вършат. Митниците са на входа на вноса. Освен това митниците и данъчните имат съвсем различни софтуери на своите служебни информационни системи.
От Финансовото министерство обясняват, че с влизането ни в Шенген до края на годината, митниците ще станат излишни. Пълното ни влизане там обаче също е под въпрос.
Подобни прибързани реформи със сливането на митниците с НАП няма да помогнат за повече постъпления в хазната. В тази връзка трябва да припомним, че приходите и за миналата, и за тази година ще са по-малко от планираните от Финансовото министерство. Има едни 500 милиона несъбрани от корпоративен данък и към 780 милиона от ДДС. Да не говорим, че постъпленията по Плана за възстановяване са много по-малки от предвижданите. За 2023 г. се очакваха 1,4 млрд. лв., но още и една стотинка от тях не е влязла в хазната. Рискът да не дойде е много висок. Причината е, че от Брюксел искат да представим готови одобрени проекти, за да отпусне пари. Ние ги нямаме. Другото условие е да осигурим от нашия бюджет съфинансирането им. Големият проблем е липсата на готови проекти в общините. Повечето от тях нямат кадровия и финансов капацитет да го направят. Засега няма действащ проект, който може да кандидатства за отпускане на средства от ЕС. В крайна сметка по Плана за възстановяване, ще е успех, ако получим половината 13-те милиарда от предвидените за България.
Проблематично ще е влизането ни в еврозоната. За да можем да станем част от валутния съюз на ЕС, от 2025 г. по всяка вероятност ще трябва да поискаме извънреден референтен доклад, но има риск да не успеем. Причината е, че след евроизборите през юни не се знае какъв ще е съставът и на Европарламента и на бъдещата Европейска комисия. Може би ще има повече представители на радикални крайнолеви и крайнодесни партии. Вероятно няма да има явен превес на ЕНП, изборът на еврокомисията може да се проточи чак до края на годината.
Има и други предизвикателства, които ще ни спънат по пътя към еврозоната. Едно от тях е непрекъснато засилващата се демографска криза. Другото е бавната реализация на проектите за осъвременяване на остарялата ни инфраструктура. Третото е големите рискове от нов бум на инфлацията и причината е в оскъпяването на международната търговия и най-вече на основни суровини, които Европа и България си доставят основно от трети страни. Това е една от причините за намаляването на нашия внос и износ и на промишленото ни производство. Не на последно място рискове за икономиката ни има от безконтролното увеличаване на кредитирането.
