Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Кризата в Червено море създава мощен икономически трус за цяла Европа. Както съм имал възможност и друг път да кажа, включително от страниците на в. „Галерия“, ситуацията в Червено море е опасна за целия свят. Но най-големият удар бива понесен от Европа. Старият континент е силно зависим от свободното движение през Суецкия канал и когато това движение бъде поставено на карта, ситуацията има опасност рязко да ескалира. Еврозоната и без това е в слаба позиция, особено с оглед на фактическата рецесия в Германия, най-голямата европейска икономика. Сега, в условията на затруднена глобална търговия, тази криза е опасност, която не сме виждали в последните години.
Впрочем, Европа отдавна е в сложна геополитическа ситуация, щом става дума за размирници около и покрай континента. Войната в Сирия, породена от джихадистите на Ислямска държава, отприщи огромна миграционна вълна към Европа. Последиците от тази масова миграция, част от която беше провокирана от наивната политика на Германия при Меркел, все още могат да бъдат видяни и усетени в целия континент. Дори и до днес се ползва като извинителна схема за натиска, който се употребява към България по темата Шенген.
В последствие коронакризата също изпрати веригите за доставка към дъното, удължавайки времето за транспорт и цените на същия. По време на пандемията всички бяха ударени, но Европа пострада най-силно икономически. Просто зависимостта на Стария континент от евтините стоки от Китай и Индия, си казва тежката дума. Европа е един от най-големите потребители на тези стоки и всеки проблем в логистиката се отразява на целия континент.
Тъкмо мина коронавирусната криза и дойде войната в Украйна, провокирана от братоубийствената агресия на Кремъл. Това отново изправи Европа на нокти, защото Украйна е известна като житницата на Европа, а целия Европейски съюз е неминуемо зависим от доставките на зърно от страната. Като към това добавим последвалите санкции към Русия и нейните нефтопродукти и газ, това допълнително засили проблема. Трябваше да минат близо две години, за да успее Европа да изгради самостоятелна и независима верига на доставките на природни изкопаеми, за да замести руските такива. В момента Европа е практически независима от руските енергоносители, но проблемите със зърното от Украйна си стоят.
Киев в момента може да изнася зърно на вагони, които са сравнително трудоемък и бавен метод за транспорт на фона на морския, както и единствено от пристанището в Измаил. Проблемът на Измаил е, че пристанището там е само речно, а стоките се возят от града до морския порт на Констанца в Румъния. В резултат на това цените на речните кораби отидоха през тавана. Ако преди войната една баржа в долното поречие на Дунав струваше 8-10 хиляди евро на рейд, днес струва между 25 и 30 хиляди евро за същата локация. Но това е по-скоро проблем само на България, Румъния и евентуално Унгария, които използват активно реката в този й участък, докато кризата в Червено море има далеч по-голяма сила за всички в Европа.
Проблемите, които йеменските бунтовници създават, имат влияние върху целия свят, няма съмнение. От една страна удрят тежко Китай и Индия, които разчитат на Суец, за да доставят стоките си в платежоспособна Европа. От друга страна нанасят щета и на САЩ, които макар и в по-малка степен, но също разчитат на канала, за да търгуват с Близкия и Далечния изток, особено от Източното крайбрежие на Щатите. Но ефектите за Европа са най-тежки. Първо, защото Америка е енергиен производител и няма нужда от петрол от Арабския свят. Второ, защото американската икономика в момента е в подем и доминиращата част от стоките, които Америка потребява Америка сама си произвежда. Трето, защото има и достатъчно добре решение и за стоките, които не може сама да сглоби и има нужда да ги достави от Азия – просто корабите от Китай минават през Тихия океан и така продължават търговията с Щатите.
Европа обаче няма толкова добро геополитическо разположение. Европа има нужда от стоките на Китай и Индия, има нужда от петрола от Арабския полуостров, има нужда от електроника и чипове от Тайван. Без Суецкия канал, всички тези стоки трябва да минават през нос Добра надежда край бреговете на Южна Африка, а това значително увеличава времето за трансфер, както и цената на транспорта. Малко цифри за конкретика. До преди подстрекаваните от Иран хути да започнат да обстрелват търговски кораби в Червено море, човек решеше да си поръча 20-футов контейнер със стоки от Нава Шева в Индия, например, цената му до пристанището в Солун беше около 1300-1500 долара. От порта на Шанхай до Солун същия контейнер струваше 1500-1700 долара. Днес цените са драстично различни. От Нава Шева до Солун 20-футов контейнер струва около 3500-3700 долара, а контейнерите от Китай могат да надвишат 4000 долара за брой.
Това няма голямо значение при по-скъпите стоки, защото ако стойността на стоката в контейнера ти е 100 000 долара, тогава оскъпяването на всички стоки в него е 2-3 процента. Не е малко, но не е толкова страшно. Проблемът идва с евтините стоки – при цена на стоките в контейнера около 10-12 хиляди долара, тогава оскъпяването е с над 20 процента, което вече може да предизвика ценови шок. Допълнително голяма част от стоките от Индия и Китай са с ниска ценова стойност, което прави тяхното оскъпяване доста притеснително. Това е особено опасно за производителите на стоки, които разчитат на материали и суровини от Азия. Дървени плоскости, дребна електроника, дрехи, части и т.н. има вероятност да поскъпнат значително.
Единствената добра новина е, че по-голямата част от европейските заводи са си научили уроците от пандемията и днес поддържат по-големи складови наличности, за да могат да поемат трусове от такъв порядък. Но има и много, които нямат такава възможности, което вече води до временно затваряне на производствени мощности на Стария континент, докато кризата не намери своето решение. Всичко това води до едно – цените започват отново да растат. Което е и най-големият проблем. Забавяния от десет, петнадесет дни няма да разрушат икономическия организъм на Европа. Но нов инфлационен натиск би създал такава опасност. Особено с оглед на факта, че Европейската централна банка вече използва почти целия си наличен арсенал за справяне с инфлацията като вдигна ударно централния лихвен процент. Това от своя страна изправи редица банки и строителни фирми на нокти, но до момента ситуацията все още е под контрол. Проблемът е, че при нов инфлационен ръст ЕЦБ ще трябва отново да вдига лихвите, което вече може да изпрати икономиката пред бездната.
