Голямата певица Богдана Карадочева: Три пъти се омъжвах по пуловер

Богдана Карадочева е родена на 19 юли 1949 г. в София. Една от най-разпознаваемите и обичани български певици няма нужда от представяне. Нямат брой и хитовите й песни, които звучат още от средата на 60-те. Пее от тригодишна. Професионалната й кариера започва, когато е едва на 14 в легендарната музикална рубрика „Микрофонът е ваш“. През 1965 г. вече е солистка на група „Студио 5“. Още същата година започва да жъне успехи – концерти, записи. Тогава се ражда и емблематичното й изпълнение „Тази вечер аз съм хубава“. Характерното за нея е, че сама измисля много от темите в песните си и работи с някои от най-талантливите поети у нас. Ивановците припяват с нея „Иване, Иване“, дамите вдигат наздравици със „Само за жени“ („Мъжки момичета“), столичани знаят наизуст „София, моя любов“, наранените души се утешават със „Седни, тъга“. „Нова година“, „Остаряваме бавно“, „Безнадежден случай“ – песните на Богдана Карадочева са музикална съкровищница. Работи с най-добрите ни композитори.

Баща й Иван Карадочев е сред най-начетените столични търговци, виден деятел на вековния столичен гранд „Левски“. Зверски убит от режима през 1960 г. в концлагер край Ловеч, цинично наречен от палачите „Слънчев бряг“. Богдана Карадочева се омъжва три пъти като „мъжко момиче“, все по пуловер.

Омъжена е за известния композитор Стефан Димитров, който е написал музиката за някои от най-големите звезди от популярната ни сцена. Богдана има син Лъчезар Аврамов от втория си брак с кинорежисьора Димитър Аврамов, който е известен режисьор. Първата й сватба е с композитора Здравко Радоев.

Също така е щастлива баба на двама внука.

Интервю на Николай КОЦЕВ, за в. „Галерия“

 -Г-жо Карадочева, как сте, добре ли сте със здравето, изглеждате в кондиция?

– Благодаря на Бога! Това е най-важното нещо, да се чувстваш жив. Първо да благодариш на Бога, че си се събудил, че си жив, че имаш сили, да излезеш, да говориш, да се видиш с приятели. Въпреки нещата, които ни си случват – понякога лоши, понякога хубави. Така е, животът е и ужасен, и прекрасен. Но всички се вкопчваме в него, защото имаме близки, имаме деца и трябва да сме силни.

– Идват любимите ви празници Бъдни вечер и Коледа, как ще ги отбележите тази година? Ще приготвите ли нещо специално за семейството?

• Святи, святи празници са Бъдни вечер и Коледа. За Бъдни вечер, разбира се, ще има питка с късмети, която аз правя. Ще приготвя на близките си постни сърми и моят прочут печен боб. Ще има салати и, естествено, тиквеник. За другия ден, на Рождество, ще е нещо по-различно. Отново ще поднеса моята прословута пуйка с кестени. В нея добавям гъши дроб и подправки. Става много хубава и е любима на сина ми Лъчезар. Той много я харесва. Обичам да събирам близките си, приятелите и да сме заедно. То всъщност това е празникът. Ако си сам, каквото и да сготвиш, няма значение.

– Кое е най-голямото ви коледно чудо в живота?

– Всяка Коледа е едно голямо чудо. Малко ме дразни това, че винаги се говори на Рождество Христово колко трябва да бъдем щедри и добри. Винаги трябва да бъдем добри! Не само на Коледа или по другите светли празници, защото така става малко изнасилено. Не само по празниците хората трябва да си казват, че се обичат, да вярват в това и да вярват в Бог.

– Какво планирате за новата година, за какво се молите?

– Аз се моля всеки ден, не само на нова година. За здраве се моля на първо място. И така, колкото е решил Господ, да даде години, в които да направим нови песни, още концерти и каквото е решил Бог.

– Давате ли си новогодишни обещания и обети? Да ви призная, аз моите например хич не си ги спазвам…

– Първо, на всяка Нова година си обещавам, че спирам да пуша и не го изпълнявам. Но сега съм решила да мина на електронни цигари. Честно казано, не знам дали е по-полезно или по-вредно и май никой не знае. Но ще се опитам.

– Със съпруга ви Стефан Димитров сте заедно от съучeници. Любов от пръв поглед ли беше, или имаше перипетии, преди да се съберете?

• Не беше от пръв поглед, но ние от деца сме приятели. Не се бяхме виждали от много години със Стефан, но понякога се случва чудо. Ние си познавахме бившите връзки. Всичко си знаехме един за друг. Просто изведнъж става някаква химическа реакция и нещата се случват – така е отредено.

– Вече доста години сте семейство. Как се съхранява такава дълга връзка?

– Хиляда години сме семейство със Стефан (усмихва се). Хубавото на нашата връзка е, че за генералните, за най-важните неща, ние мислим в една посока. Вкусовете са ни еднакви. Харесваме едни и същи филми, една и съща музика. Много слушаме симфонична музика напоследък. Но в ежедневието трябва да има компромиси, разбира се, защото все пак сме двама различи души. Въпреки че, както пея в една моя песен: „Просто сме като чифт обувки, все си вървим двамата“. И все пак сме различни.

– Омъжвате се три пъти, и все по пуловер! Никога ли не пожелахте да я облечете бяла рокля, за която много момичета мечтаят?

– Да, омъжвах се три пъти. И да, така и не пожелах да облека бяла рокля. Обичам да гледам някое младо, красиво момиче с бяла рокля и до нея да стои едно хубаво момче. Това е прекрасно и много ме радва. Но за себе си никога не съм искало подобно нещо. Пък и първият път се омъжих едва на 18 години, за да се спася от многото си ухажори (смее се). Вторият път се омъжих по-осъзнато. А третият път вече се случи със Стефан.

– Като говорим как се омъжвате с пуловер, се сещам за една ваша емблематична песен, която е любима на всички дами в България – „Само за жени“, позната и като „Мъжки момичета“. Има ли някаква по-специална история около тази песен?

• „Ех, момичета, и на двайсет и на трийсет по две! Даже до смърт да обичаме, пак не падаме на колене“. Такива сме – мъжки момичета! Песента е по стихотворение на Маргарита Петкова.

Между нас с Маргарита винаги е имало симбиоза, разбираме се много добре. Тя, например, ми казва: „За какво ти се пее?“. Аз отговарям: „За жените!“. След малко половината песен е вече готова. Маргарита е прекрасна жена, изключително талантлива. Много песни така сме направили – с въпроса „За какво ти се пее?“. Веднъж й казах, че ми се пее за София. И тя написа: „И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна, тогава защо ли без тебе не мога – ти София моя, любов и тревога!“. Въпреки че вече столицата е тъмна. Много обичам София, много си обичам града, кестените, атмосферата… Въпреки че малко се попренасели и не е онзи град, който беше преди години, но пак е прекрасен. .

• Като стана дума за София, градът много се промени през последните години. Центърът е пълен с чуждестранни туристи. Харесва ли ви как се развива столицата?
• – София ми е в сърцето. Европейски град. Вижте хората, вижте витрините, вижте колите. Метрото също е на европейско ниво. Е, не е същата, както беше навремето. Тогава имаше едни ролетки, опашки. Знаете ли, ние българите все от нещо се оплакваме, все нещо не ни харесва. Не знам защо. Винаги може да е по-хубаво. Но, в края на краищата, всеки сам трябва да си го направи да му е хубаво. Кой да дойде да му го направи?

– Синът ви Лъчезар е успешен режисьор. Не му ли е минавало през ум да тръгне по вашия път? Как избра тази трудна професия, защото в киното не е лесно?

• Никога не е искал да тръгне по моя път и да гради музикална кариера. Но синът ми пее много хубаво, той свири чудесно и на пиано. Когато правят купони, те минават с много парчета, пеят всички, а Лъчезар най-вече. Той завърши гимназия едва на 17 години. Един ден ми каза: „Ще кандидатствам „режисура“. При което аз се ужасих. „Как, много си малък!“. На първия изпит мисля, че неговата тема беше „Буря“, отидох със скритата надежда, че няма да го допуснат. Но той се класира на първо място. Така че той сам си избра пътя в живота и кариерата. Мисля, че така е редно. В тази връзка казвам и на моите млади колеги – трябва да знаят че всяка една професия е съдба. Не може да си кажеш, че тази година ще пееш, пък догодина ще правиш нещо друго. Това е съдба, приемаш го, че е съдба.

– Като говорим за съдбата, вие вероятно от малка си знаехте, че ще станете певица…

– От тригодишна! И ми се случи.

– Помните ли първата ви изява пред публика?

• Е как няма да помня! Това беше в „Биад“, но не в заведението, в което се пее попфолк, а имаше навремето кинозала „Биад“. Там всяка събота и неделя се правеха концерти. Хората още помнят – Вили Казасян беше там, а Коста Цонев и Пенка Груева влизаха в ролята на конферансие, беше много забавно! Имаше рубрика „Микрофонът е ваш“, аз излязох и изпях една френска песен, бях само на 14 години тогава. И Вили ми каза: „Момиче, да ми се обадиш другата седмица“. Минаха доста седмици, докато Вили се сети за мене. Но с Вили Казасян винаги много сме се обичали, доста ми е помогнал. Той е един от най-интелигентните, възпитани и прекрасни хора, които съм срещала в живота си.

– Хората със сигурност ви разпознават по улиците. Заговарят ли ви, какво ви питат?

– Да, разпознават ме, разбира се. Сега напоследък искат да се снимаме. Хората обикновено са добронамерени. Прегръщат ме, казват ми, че харесват песните ми. Това ме прави щастлива. Защото всичко, което правя, е било заради хората.

– Как са внуците? На колко станаха? Какви интереси имат, увличат ли се и те по музиката?

– Големият Димитър е на 14 години и е висок 1,86 см. По-малкият Борис е на 12, но и той вече тръгна да расте нагоре. Те са в музикалното училище. Дими учи ударни инструменти, а Бобо е с виола. Учат децата и съм щастлива, че са в музикалното училище. Защото знаят кой е Моцарт, кой е Бетовен, кой е Вивалди, което е много важно.

– Значи определено са взели от вашата кръв, щом са в музикалното…

– Не съм сигурна, че ще тръгнат по моя път, защото това е обреченост – да искаш да си музикант. Каквото им дойде на акъла, ще ги подкрепям. Аз предпочитам да се занимават със съвременни неща – компютри и такива чудесии, но те не ме и питат, слава Богу.

– Намирате ли време за тях, каква баба сте?

• О, аз съм страхотна баба. Малко прекалявам дори, честно казано. Винаги имам време за тях, но те нямат много време за мен.
• Давате ли им съвети?

– Аз им давам съвети, но те се дразнят. Всичко им казвам с любов, но те не обичат, защото знаят всичко (усмихва се). Нормално, това е приоритетът на младите, на младостта.

– Тази година си отиде брат ви Бойчо… Огромна загуба и болка, но въпреки това се събрахте и не отменихте концерта си?

• Не искам да говоря за това. Огромна дупка и рана в сърцето ми. Ние бяхме много свързани с много малка разлика в годините. Цял живот сме били заедно, ръка за ръка. Беше бързо, внезапно. Искам да мисля, че не се е случило. Много ми липсва, но стискам зъби и казвам: Не е вярно! Не отмених концерта, защото няма как, това е професия. Хората си купуват билети и аз да им кажа – не мога. На концерта казах на хората, че посвещавам една от песните ми „Седни, тъга“ на моето братче.

– С мъжа ви Стефан станахте жертва на измамници преди години. Осъдихте ли ги, върнаха ли ви нещо?

– Знаете ли, Бог да ги съди – аз не мога да съдя. Един ден всичко се плаща на този свят. Нищо не е било тайна, имената се знаят. 16 години водихме дела, от съд в съд, от зала в зала. Толкова е оскърбително. Много пъти съм казвала, че съдиите трябва да бъдат и малко психолози, за да усетят какво става – кой лъже и кой не лъже. Но станалото – станало.

– Следите ли политиката? Ядосвате ли се?

– Следя я, разбира се. И много се ядосвам, защото се говорят празни приказки. Политиците се оскърбяват, което не ми харесва. Не може един мъж да застане и да говори против друг мъж. Много ми се струва обидно. Излезте на дуел, бийте се, но такива ужасни неща да се говорят от мъж за мъж – това е безобразие.

– Със сигурност са ви канили в някоя партия. Защо не се изкушихте?

– Да, разбира се, че са ме канили. Но не мога да се занимавам с такива неща. Вълнувам се от политическите процеси, но не искам да участвам, не ми е интересно.

– С кои ваши колеги от музикалната сцена сте близка?

• С всички колеги съм в добри отношения. Най-близка съм с Васил Найденов, с Мишо Белчев… Моите добри приятели Боян Иванов и Борето Грънчаров отлетяха преди години, много ми липсват. С Лили Иванова също се чувам. Никога не съм се карала с колегите и не е имало причина.

– От младите изпълнители харесва ли ви някой?

– Много от тях ми харесват. Но те си мислят, че всичко започва от тях – пак приоритет на младостта. Това е малко комично. Не ми харесват текстовете, които пеят. Нашите песни останаха през годините, защото пеехме по стихове на талантливи поети. Текстове с фабула, с истории, за нещата от живота, които се запомнят и които хората преживяват заедно с нас.

– Какви са творческите ви планове?

– Искам да запиша още нови песни. Евентуално и един албум. И може би скоро ще направим още един голям концерт, защото последните ми два минаха с голям успех – единият беше в Античния театър в Пловдив, а другият в НДК в София. Хората ми се обаждат от Варна, от Бургас… Живот и здраве, може да има концерти и там. Но нека първо минат светлите празници, които ни предстоят.