Стефан Мавродиев е един от най-емблематичните български актьори. Роден е във Варна на 29 декември 1943 г. и тази година отбелязва 80-годишнината си. Баща му е учител и актьор във Варненския театър, а майка му пее във Варненската опера. От малък проявява афинитет към актьорската игра. Едва на 7-годишна възраст се записва в театрална школа към пионерския дом в родния си град. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Тук среща някои от най-знаковите родни артисти, с които става приятел и на сцената, и в живота. Ролите му в театъра, киното и телевизията са неизброими. Стефан Мавродиев може еднакво завладяващо да влезе в драматичен или в комедиен образ, знакови са и мюзикълите с негово участие. „Страхотни момчета“ например радва публиката вече 15 години. Играе на сцените на Драматичния театър в Пловдив, Сатиричния театър, Народния театър, в трупата на Сфумато и в Младежкия театър, където неуморно се изявява и днес. Работи също като режисьор. Маврото е познато и обичано лице от малкия и големия екран. Незабравими се неговите превъплъщения в „Козият рог“, „Мера според мера“, „24 часа дъжд“, „Петък вечер“, „Щурец в ухото“ и много други. Носител е на множество награди и отличия, включително на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България. От бившата си съпруга Аля има дъщеря Ивана. Радва се и на внук в тийнейджърска възраст, който носи неговото име Стефан.
Интервю на Николай КОЦЕВ, за в. „Галерия“
– Г-н Мавродиев, наскоро преживяхте операция от дискова херния. Как сте, добре ли сте в момента, вече възстановихте ли се?
– Тя е дълга и широка. Мислех, че съм в много добра кондиция, но направих грешка. Започнах да работя веднага след операцията и нещата малко се усложниха. Но така е, който не слуша! Иначе аз съм си в много добра форма, участвам в представление. Е, формата не е тази, която обичам. Операцията е такава, че се отразява на общото състояние на организма. Случиха ми се и други неприятности, заразих се и пипнах една пневмонийка на бърза ръка. Оправиха ме от нея, но още съм малко отпаднал, не съм в обичайната си форма, защото и много антибиотик ми треснаха наскоро. Но здравословните проблеми не са тема за разговор.
– Хубаво е, че въпреки тези трудности продължавате да работите!
– Е, не може без да си свърша работата. Освен в представлението, действам и по други задачи, мои работи.
– На 29 декември ставате на 80 години. Не обичате думата юбилей, но все пак как ще отбележите празника? Ще съберете ли приятели?
– Дали ще стана на 80 не знам, Господ знае! (Смее се.) И наистина не обичам юбилеи и подобни неща. Не харесвам такива дандании и тези глупости. Аз лично си правя данданията сам! Празнувам си рождения ден винаги в театъра. Навремето канех приятели вкъщи, но много хора се събираха, нямаше къде да ги туря вече. В театъра имахме заведение навремето, сега вече нямаме, което не ми е много приятно. То си е там като площ, но не е действащо. Но ние го отваряме за премиери и по други поводи. Моят рожден ден също обикновено там го празнуваме. Там има място за 150-200 души – място колкото щеш. Там се събираме с голяма група приятели и колеги. Това е така наречената „малка нова година“! Така взеха да викат на тези събирания на майтап приятелите и колегите (смее се). Шегата тръгна оттам, че като ги събера на 29 декември, ако се веселят до заранта, и тя работата отече! Дай Боже, да бъде всичко наред и да се чувствам по-добре. Не е кой знае какво, но от тази операция съм отпаднал.
– Казвате за себе си, че сте работещ пенсионер…
– Така си е, това понятие работещ пенсионер си го има. Много работещи пенсионери сме, в последно време даже агитират възрастните хора да работят.
– Преди дни парите за култура бяха увеличени сериозно, а достойни ли са пенсиите на българските артисти?
– Парите за култура се увеличиха и това е добре. Но българските артисти не получават достойни пенсии. Аз лично винаги съм получавал една много скромна заплата, особено последните години, но понеже вземам и пенсия, та с двете някак си се укротявам, не се бунтувам много. Но младите колеги имат по-специални нужди. Семейства трябва да създават, деца да хранят, как се живее така? То е досадно и много обидно, като че ли сме някакви такива, които сме дошли да просим и да се молим. Сякаш чакаме милостиня! Културата милостиня ли е в България, господа от Народното събрание? Изглежда за вас, като ви гледам по телевизията, тя наистина е милостиня. Чиста милостиня си е, съжалявам! Нещото, на което сме се опирали винаги, е било нашата култура. Говоря в глобалния смисъл на думата. За културата, която сме създали изобщо от вековете насам. Дори и това, което днес правим в нашия театър, нашите представления в голямата си част, са много достойни и издържани във всяко отношение.
– Какво правите напоследък?
– Скоро имахме една премиера в Младежкия театър, Станка Калчева е режисьор, пиесата се казва „Опасни връзки“. Направена е по текст от 18-и век, много интересно и добро представление стана. Моите млади колеги също са много добри, чудесно играят! И Станка се е справила много добре с режисьорската си задача. Чудесна сценография, прекрасни костюми, стабилна актьорска игра. Наскоро възстановихме една моя постановка – „Иванов“. За съжаление, Борис Луканов си отиде от този свят, прекрасен актьор, той играеше ролята на графа. Затова и две години този спектакъл не се игра, но по решение на ръководството отново ме призоваха на бойното поле! Четирима нови актьори участват, но отново представлението излезе много добро.
– А младите интересуват ли се от театъра?
– Театърът е едно чудесно място за младежта! Младите хора и децата поемат от атмосферата на културата. Така тя влиза в бита, в живота на детето.
Това е страшно важно нещо. Но изглежда господата, които се занимават с политика, не си дават сметка за това. Те се занимават с друг вид „театър“, който го играят помежду си. Но нашият театър е истински, искрен, който идва отвътре, от сърцето и душата. Защото ние говорим за живота, а не за политиката.
– Играе ли ви се още в киното, в телевизията?
– Че как дали ми се играе, аз играя постоянно! Тази година трябваше да имам участие в нов филм, в който една от ролите бе моя. Всичко беше готово, договор бях подписал. Но участието ми пропадна заради тази операция, която ме сполетя. Извикаха на моето място колега, много добър артист, надявам се да се е справил добре. Но дисковата херния е много болезнена и бях принуден да предприема мерки. Съжалявам за това, искаше ми се да мина без операция, но нямаше друг лек. Самата херния беше станала много голяма, защото много години съм я „дундуркал“. В края на сезона, някъде през юни играхме мюзикъла „Страхотни момчета“. Един прекрасен спектакъл, който го въртим 15 години. Там играя много луда роля, имам луд танц, скачам на масата, после от масата на пода. Пък и цял живот съм бил на терен в киното, от коне съм падал, откъде ли още не и то се насъбрало. Докторът, като видя снимката от ядрено-магнитния резонанс, отсече: То няма какво друго да правим, трябва да го махаме! Наложи се много спешна операция. Така изпуснах чудесната възможност за този филм. Но, живот и здраве, чакам. Дай Боже, шайбата ще се завърти отново и ще се появи възможност. Ще видим.
– А режисирате ли още?
– Имам намерения, разбира се, но зависи и от плановете на ръководството на Младежкия театър. Това е деликатен въпрос, който подлежи на обсъждане, ще видим кога.
– На младини сте учил заедно със Стефан Данаилов, Меглена Каралабмова, в съседния клас са били Катя Паскалева, Руси Чанев, Марин Янев… Каква компания само! Бяхте ли приятели?
– Охо, ами как! Всички бяхме добри приятели, разбира се. Ние всички бяхме едно, бяхме в един курс. Марин Янев беше в класа на Катя Паскалева и Руси Чанев, той ми е приятел още от детските години. Нямаше вашия клас, нашия клас. Бяхме заедно непрекъснато, въобще голяма веселба! С Катя играех в последото й представление – „Кълбовидна мълния“ на Иван Радоев. Играхме го няколко години, чудесни приятели бяхме с нея. До самия край го играхме преди да се разболее, много близка ми беше. С всички колеги сме приятели, но за жалост доста от тях си тръгнаха вече от нас. Но явно друг път няма.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Мислите ли за мемоари?
– Не, няма такива неща. Един мой познат писател Огнян Панов иска да прави книга за мен. Това е деликатна идея, ще видим. Той си пише човекът, нека пише. Аз му разказвам някои работи, той без моята информация няма какво да пише. Не искам да коментирам, ако нещо се появи, то ще е след време.
– Но и вие самият пишете, имате няколко издадени стихосбирки. Как така прописахте?
– Не съм седнал ей така, изведнъж. Това нещо просто си идва само отвътре.
– Чувате ли се с бившата ви съпруга Аля?
– Аля в момента е на лечение в Париж.
– А с дъщеря ви Ивана виждате ли се, как е тя?
– Виждаме се, разбира се. Идва тук, малко пооправя къщата (смее се). Чуваме се редовно.
– Тя имаше ли увлечение към вашия занаят?
– Не е имала явно. Навремето, още като дете, влезе в актьорска школа в Париж. Там много я харесали, но тя сама се отказа след година. Попитах я: Защо бре, моето дете? Тя ми каза: Много са ми лицемерни! Не разбрах какво има предвид. Но иначе много обича да гледа представления. Тя е отраснала в театъра, както се казва. Не е живяла там (смее се), но много пъти е идвала с мен на постановки, още от съвсем малка.
– С какво се занимава тя в момента?
– Дъщеря ми работи в един много хубав хотел в центъра на Париж, мисля, че е някъде около парижката опера. Тя от малка живее във френската столица, от 10-11-годишна възраст. Това и учеше – туризъм, така че работи по специалността си.
– Внукът Стефан, предполагам, е кръстен на вас. На колко години стана той?
– На мен е кръстен, имам тази чест. На 14 трябва да е вече.
– Какви интереси има той?
– Той чете много хубаво текстове, има дар за това, но спортът повече го влече. То и баща му е бивш спортист, той си е от България, завършил е Националната спортна академия в София, та е по наследство. От малък Стефан се занимава със спорт, паралелно с ученето. Това е много хубаво, чудесно нещо е спортът. В момента се увлича от футбола. Но той има и други таланти, които на мен са ми интересни. Дай Боже, да ги развие. Но това си е негова работа.
– Наближава Нова година, давате ли си обещания? Правите ли равносметки?
– Не правя нито равносметки, нито обещания! Това са глупости за мен. Аз искам едно нещо само. Моля ти се, Нова годино, моля ти се Ддядо Коледа, дано да се стабилизира цялата работа и да се възстановя здравословно! Искам да се чувствам пак, какъвто бях, макар и не съвсем същият. Оправям се, но себеусещането е различно.
– Неприятен е този здравословен проблем, през който минахте, а кое е най-голямото изпитание в живота ви?
– Изпитания много, но аз не ги наричам така. Това просто е пътят на човека – сблъсъкът с реалността. Илюзиите и идеите на младия човек за нещата от живота винаги се сблъскват с влака на истината (смее се). И аз съм минал през такъв период и го помня ясно. Това бяха цели години на изпитания.
– Бил сте много влюбчив на младини, правил ли сте глупости от любов?
– Много шантави работи съм правил. Любовта ти дава допълнителна, свръхчовешка енергия и правиш много забавни щуротии. Важното е всичко да завърши прилично и добре. Но няма да ги разказвам сега, защото темата е дълга и широка. Но какво значи „влюбчив“? Ами да, човек е влюбчив! Любовта е истинската храна за душата, за истинския живот на човека. Енергията от любовта никога не е отрицателна, тя помага и в работата. Бил съм влюбен непрекъснато по някакъв начин, но сега вече едва ли е така. Казаха: „Ще видим!“.
– Следите ли политиката, ядосвате ли се?
– Ох, много се ядосвах! И сега пак се ядосвам. Отблъсква ме това нещо, че в политиката истинска позиция не можеш да имаш. Това се нарича фурнаджийска лопата. Политиката е много опасна игра, която води до опасни катастрофи. И хората, които се занимават с това, трябва много добре да разбират какво могат да причинят.
– Канили ли са ви от партии?
– Винаги съм отказвал! Казват, че трябва да имаш позиция. Аз имам, но тя е човешка позиция, а не политическа. И това, което става с Паметника на съветската армия, защо го правят? Това е провокация срещу хората. Разлаяха кучетата! Невежеството на българския народ за историята му, в което е държан много яко в последните години, позволява на политиците да насъскват хората.
– Народът е разделен по отношение на Паметника на съветската армия и като че ли това е една от целите на политиците, да не сме единни?
– Да, идеята е да сме разделени. Това е партийното мислене, партията трябва да има „враг“! За да гласуваме против „врага“. Това е примитивно, съжалявам. А този паметник не е на окупатори, както казват. Той е на една армия, която помогна на човечеството да излезе от ямата на фашизма. Те дадоха поне 30 милиона жертви в тази война. В същата война САЩ имат 250 000 убити на фронта. Да, пътят през океана, по който Щатите снабдяват СССР по време на Втората световна война, е бил много важен и решаващ. Те имат огромна роля в това нещо. Но жертвите, милионите жертви, са дадени от Съветския съюз и от Европа. Не става дума за окупация, а за това, че светът се размина от „новия ред“ на фашизма. Не ми харесва това ново разделение, което се получава в света. Пак започнаха пропагандите, пак лаят едни срещу други, като озлобени кучета. Аз това време вече съм го живял и съм бил на турската граница окопан по време на Карибската криза. Сега младите не знаят нищо за Карибската криза. Затова казвам, че политиката е гнусна игра, която понякога има много тежки последствия. Играчка-плачка, както се казва. Дай Боже, това напрежение да се уталожи, да се уредят нещата.
