понеделник, 4 март 2024 г.

Седмицата на отиващите си великани

Снимка: WIKIDATA.ORG

Петър Кичашки, пред в. „Галерия“

На 28-и ноември, малко над месец преди да навърши сто години, почина един от инвестиционните гиганти на изминалия век – милиардера Чарли Мънгър. Той беше известен като дясната ръка на Уорън Бъфет, вицепрезидент на неговия инвестиционен гигант Berkshire Hathaway, но остави и своя огромна следва в голямата инвестиционна игра. На 29-и ноември пък, навършил вече своите сто години, почина гигантът на международната дипломация Хенри Кисинджър. Каквото и да се каже за Кисинджър все ще е малко, защото човекът остави неизличима следва в геополитическата тъкан на планетата. Отиването от този свят на тези великани, всеки огромен в своята си област, ни дава повод за размисъл.

Чарли Мънгър бе известен с трезвия си разсъдък, хладния си ум и спокойния си подход. Мънгър по всяка вероятност е забравил за инвестирането повече, отколкото мнозина бизнесмени ще научат за целия си живот. Само няколко щрихи, за да си даде човек представа за мащаба, за който говорим. За обикновените хора като нас думите „милионер“ и „милиардер“ са просто това – думички. Цифри, написани на лист, които стоят зад богатите хора. Но какво значи всъщност да си милиардер? Какъв е мащабът на един милиардер? Какво прави милиардерите толкова тънка прослойка от всички общества?

Ако човек изкарва по един долар на минута, всяка минута, всеки час, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, то ще са му необходими малко под 700 дни, за да стане милионер. Под две години ще ти трябват да станеш милионер, ако изкарваш по един долар на всяка изминала минута. За да стане човек милиардер обаче с това темпо, ще се е наложило да започне да изкарва по долар на минута някъде около рождението на Иисус и да не е спрял да изкарва по долар на минута до ден днешен. Две хиляди години биха били необходими да станеш милиардер с това темпо. Както казва журналистът Рафаел Бадзиаг в неговия световен бестселър „Тайна за милиард долара“, средностатистическия милионер има завод, средностатистическия милиардер има двеста завода. Средностатистическия милионер има хотел, средностатистическия милиардер има 300 хотела.

Да си милиардер е особено нещо. Мащабът е чудовищен. Това са хора, които разполагат с ресурси на малки държави и често имат самостоятелното присъствие на незаменим фактор в своята си индустрия Berkshire Hathaway направи Уорън Бъфет един от най-богатите хора на планетата със състояние оценявано на 120 милиарда долара. Дясната му ръка Мънгър е доста „по-скромен“, но и неговите малко под три милиарда са постижение, което е невъобразимо по размер. Само отново за мащабиране – състоянието на Мънгър е малко по-малко от целия годишен бюджет на българската здравно-осигурителна каса. Образно казано този „скромен“ милиардер може от джоба си да покрие всяка клинична пътека, всяко лечение, всяко раждане, всеки отпуснат медикамент на всички седем милиона българи за цялата година. Самият легендарен фонд Berkshire Hathaway менажира към 2022 г. около един трилион долара. 1 000 000 000 000долара, пръснати в съществени дялове от CocaCola, Apple, American Express и къде ли още не.

Това световно богатство, пред което половината изгубени съкровища в историята биха бледняли, е създадено от перфектната симбиоза между хъса и енергията на Бъфет и трезвия спокоен ум на методичния Мънгър. Без Чарли Мънгър, казва самият Бъфет, Berkshire Hathaway никога не би достигнал своите размери на инвестиционен мастодонт. Впрочем, Мънгър е върл противник на криптовалутите, наричайки ги „част измама, част илюзия“. Той оформя възгледите на множество инвеститори като насърчава хората да не гледат на инвестиционния бизнес като хазарт, залагайки парите си водени от емоции и ирационални разбирания. С неговата смърт си отива цяла епоха на трезви и задълбочени разбирания за парите.

Ден по-късно си отива една цяла друга епоха – Хенри Кисинджър. Името му се беше превърнало в нарицателно за дипломация. Той започва кариерата си в голямата политика по времето на непрежалимия консервативен титан Ричард Никсън, който назначава Кисинджър за съветник по национална сигурност, а после и за държавен секретар. Пост, който той запазва и при наследника на Никсън, президента Джералд Форд. След края на участието в голямата политика в ролята му на държавен секретар, Кисинджър се отдава на академична кариера и консултантски бизнес. През годините е чест съветник на редица президенти, сред които Джордж Буш и дори Доналд Тръмп. Кисинджър е епоха, оформяйки собственоръчно онази доктрина за международните отношения, която наричаме днес realpolitik. Понякога груб, често определян дори за циничен, но Кисинджър съумяваше в продължение на десетилетия да навигира голямата геополитическа игра. От създаването на концепцията за сдържане на Съветския съюз, която в крайна сметка води до краха на комунистическа Москва, през ключва роля за приключването на Виетнамската война, та до разведряването на отношенията с Китай, които създадоха основата за днешната роля на Пекин в световната икономика и политика.

Смъртта на двамата великани Мънгър и Кисинджър, макар несвързана една с друга, макар всеки от тях да е записал името си със златни букви в своята си леха, дава повод за размисъл. Защото, когато вече ги няма умовете на хладния разум, които оформят и създават действителността, която ни заобикаля, това отваря големия въпрос – кой ще ги замести? Краткият отговор, който е доста плашещ сам по себе си, звучи така – никой. Няма кой да заеме аргументираната и реалистична представа за геополитиката след края на ерата Кисинджър. Няма кой да бъде стожер на битката срещу дигитализацията на финансите и фетишизирането на криптовалутите, след края на ерата Мънгър. И това е проблем, защото днес светът и без това отива в неподозирани крайности. Войните в Близкия изток и руската агресия в Украйна, напреженията между Северна и Южна Корея, между Китай и Тайван, хроничните възпаления в Африка, това са все кризи, в чието решаване ще се усети липсата на Хенри Кисинджър. А в ерата на абсурдното фаворизиране на криптовалутите и дигиталните пари, силно ще се усеща липсата на ветерани-инвеститори като Мънгър, които внасяха здрав разум в тази масова психоза.

Изводът е само един. Великаните на миналото си отиват един по един. Хората, които създадоха днешния благоденстващ свят, поетапно ни напускат. Както казва авторът на бестселъри Дж. Майкъл Хоф – „Лесните времена раждат слаби мъже, слабите мъже раждат трудни времена, трудните времена раждат силни мъже, силните мъже раждат лесни времена.“ Днес видимо се намираме в лесни времена, които бяха създадени от силните мъже, които днес изпращаме по вечния им път един подир друг. А това значи само едно – лесните времена на вчерашния ден родиха слабите лидери на днешния. Които вече ни сервират трудните времена, в които ни предстои да поживеем. Дано те са кратки и дано бързо се появят силните хора, можещи да се справят с кризите, които сме обречени да ни заливат в обозримото бъдеще.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html