понеделник, 4 март 2024 г.

Народният представител от „Продължаваме промяната“ Константин Бачийски: От сглобката повече губят ПП и ДБ

Константин Бачийски
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

ВИЗИТКА

Роден е през 1978г. След завършването на математическата гимназия в Бургас, учи „Телекомуникации“. Любител е на екстремните спортове. Пилот, парашутист, леководолаз. От дете тренира карате, а сега бразилско Джиу Джитцу.

Успешен предприемач в IT сферата и активен общественик, посветил се на борбата срещу корупцията и на благородната кауза – защита на обществения интерес. На местните избори през 2011 г. е избран за общински съветник в Бургас от партия „Средна европейска класа“ (СЕК). През трите мандата, през които е бил общински съветник е дарявал над 10 години всичките си заплати на болниците в Бургас. На парламентарните избори през ноември 2021 г. е водач в листата на „Продължаваме промяната“ за 2 МИР Бургас, откъдето е избран и вече трети мандат е народен представител. Член е на Комисията по превенция и противодействие на корупцията и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“

– Г- Бачийски, как ще коментирате резултатите от местните избори? Защо партиите на статуквото отново имат превес?

– Според мен тези резултати се дължат на слабата избирателна активност, най-ниската от всички местни избори след 1989 г. На практика само твърдите привърженици на партиите отидоха пред урните. Когато повече хората гласуват, то тогава партиите извън статуквото имат по-добри резултати и обратно.

– Доколко партиите извън статуквото създадоха добра организация за предизборната си кампания?

– Местните избори са много по-различни и всяка община си има специфика. Може би, защото не се стигна бързо до издигането на общи кандидати и така не остана време за добра предизборна кампания. На много места номинациите бяха ясни едва в началото на предизборната кампания.

– Елиминирането на машинното гласуване за първия тур какво влияние оказа?

– Специално за общински съветници влиянието беше силно. Видяха се отново огромен брой невалидни бюлетини – около 20% от резултата. Имаше общини и с над 30% невалидни бюлетини. За мен ударът срещу машинния вот беше нанесен в последния момент и това помогна на партиите на статуквото да спечелят служебна победа и да си осигурят влияние в общинските съвети. Да не забравяме, че в местните парламенти е много важно какво е съотношението на съветниците.

При това положение, според вас, трябва ли изборите в България да се правят само с машини?

– Машинното гласуване беше въведено, но в предишния парламент хартиената коалиция в лицето на ГЕРБ и ДПС, с помощта на още няколко по-малки формации, обърнаха изборния кодекс с хастара навън и върнаха смесеното гласуване, като превърнаха машините в принтери. Независимо от това на първия тур на хората изобщо не беше дадена възможност да избират дали да дадат вота си с машина или на хартия.

– Колко време ще издържи още т. нар. сглобка?

– Не бих се ангажирал с прогнози.

– Как ще коментирате непрекъснатите заплахи на ГЕРБ и ДПС за оттегляне на подкрепата за кабинета?

– Убедил се в миналото как повечето предложения на ГЕРБ и ДПС нямат нищо общо с интересите на България, а са свързани основно с икономически интереси. Пример в това отношение са идеите им за бързо спиранена дерогацията за внос на руски петрол за рафинерията на „Луклойл“ в Бургас. Двете формации парадират със своята евро-атлантическа ориентация и искат да се спре финансирането на Русия чрез вноса на руски нефт. В действителност обаче се вижда друго. Облагодетелстват се фирми, които в публичното пространство се свързват с лица близки до тези партии. В сега действащото законодателство предвижда да спре вносът на суров петрол от Русия, но не и на готови петролни деривати, произведени от него. Така, тези фирми се възползват, като внасят готови продукти произведени от руски петрол в трети страни и дори бензин и дизел директно в Русия, като реализират значителна печалба. Тоест те искат да се ограничи преработката на руски петрол на територията на България, която се извършва с български работници и се плащат данъци в нашия държавен бюджет, но към момента се разрешава вносът на готови горива, които са преработени в чужди държави, от чужди работници и където добавената стойност е обложена в чужда държава. А самата разлика в цената на руски и неруски горива влиза в джобовете на тези фирми вносители. Обръщам внимание, че благодарение на усилията на Промяната през последните 2 години рафинерията в Бургас започна да плаща данък печалба, което не беше правила през почти цялото управление на ГЕРБ.

През август ГЕРБ и ДПС искаха дерогацията за внос на петрол да се прекрати в срок от 30 дни. Тогава обаче руснаците спряха експорта на готови нефтопродукти и двете формации се съгласиха отменянето на дерогацията да стане постепенно до октомври 2024, за да могат да купуват готови горива от вътрешния пазар от „Лукойл Нефтохим Бургас“. През ноември обаче Русия възобнови износа на готови горива. Няколко дни след това същите партии поискаха експресно махане на дерогацията за внос на руски петрол до 3 дни. Съвпаденията на тези събития показва, че те едно говорят в публичното пространство, но целите са им съвсем различни и има икономически причини за това. Става дума за защита на интересите и печалбите на фирми, които според публикации в медиите се свързват с тези 2 политически формации. Тук става въпрос за стотици милиони. Сега разбирате, защо ГЕРБ и ДПС не влязоха в зала няколко дни в парламента, след като ПП-ДБ не подкрепи техните предложения по темата.

На всички е ясно, че спирането на вноса на руски петрол веднага е лудост, защото за 3 дни няма време да се достави нефт от друга страна. Дали от Близкия изток или от друго място на добив на петрол е необходимо 3 или повече седмици за транспорт. Липсата да доставки за този период би предизвикала паника на пазара, а вероятно и повишение на цените по бензиностанциите. За сметка на потребителите от това ще спечелят вносителите на готови горива от Русия. Ако има забрана са вноса на руски петрол, то тя трябва да важи и за вноса на готови горива произведени в Русия или в трети страни от руски петрол, за да не се оставят вратички за фирми близки до тези парламентарни формации.

– Кой печели повече от сглобката – партиите на статуквото ГЕРБ и ДПС ли или ПП-ДБ?

– Смятам, че най-много губи коалицията ПП-ДБ. Да не забравяме, че „Продължаваме промяната“ се появи като формация, афиширана за алтернатива на управлението на ГЕРБ и ДПС. Сега, заради сглобката, има отдръпване на част от избирателите на ПП. Мотивите на ПП-ДБ за сформирането на правителството е, че като участват в управлението ще могат да влияят и да бъдат коректив на своеволията във властта, случвали се преди това.

Лично аз не вярвам това да е възможно, защото от 12 години се боря с безобразията на ГЕРБ и ДПС. Те едва ли биха се променили, защото според мен мотивите им да подкрепят кабинета не са свързани с по-доброто бъдеще на страната, а по-скоро са чисто икономически. Ситуацията е трудна. При гласуването на кабинета „Денков-Габриел“ аз изразих своя песимизъм от сглобката и подкрепих само номинацията на премиера и не гласувах за състава на правителството, заради влиянието на ГЕРБ и ДПС върху него. Няколко месеца по-късно това влияние ясно се вижда от българските граждани.

– Има ли риск ГЕРБ и ДПС да оттеглят подкрепата за кабинета още преди ротацията, насрочена за март?

– Риск има, но едва ли биха го направили. Падне ли този кабинет, не е сигурно дали в този парламент ще може да се сформира друго мнозинство без подкрепата на ПП-ДБ. За ГЕРБ и ДПС това също е риск. Те имат министри и зам.-министри и до голяма степен са във властта и са доволни от кабинета. Засега не виждам причина тези две партии да бързат да свалят правителството на Денков.

– Каква е причината политиците от ПП-ДБ да проявяват известна пасивност и в медиите основно да се вихрят представителите на ГЕРБ и ДПС?

– Откровено казано много от медиите работят за партиите на статуквото ГЕРБ и ДПС и това е от доста години вече. За мен Делян Пеевски, санкциониран по Закона „Магнитски“, да се появява ежедневно по екраните на големите телевизии и да задава тон какво ще се случва с политиките в държавата ми изглежда недопустимо. Новото управление до голяма степен помогна на ГЕРБ и ДПС да бъдат изпрани и реновирани и те си излъскаха имиджа. Преди „сглобката“ в този парламент, в предишните народни събрания никоя политическа формация не искаше да взаимодейства с тези две партии.

– Ще стигне ли времето на сегашното Народно събрание за законовите промени, свързани със съдебната система и Плана за възстановяване, а също и за бюджета за догодина?

– Засега изглежда, че има шанс да се успее със законодателната програма и повечето планирани промени да минат. Едва ли някой ще прояви такава безотговорност и да бутне правителството в момент, когато се гледа бюджет и законите, свързани с Плана за възстановяване. Има перспектива нещата да минат. Разбира се, във всеки един момент нещата могат да станат необратими и съответно да се стигне до рязък конфликт. Всеки ден се търси балансът. Лично аз не бих се ангажирал с прогноза колко време би издържало това сътрудничество. Дали цял мандат, както между патриотите и ГЕРБ или ще се стигне до момент, когато няма да има как се продължи.

– При по-дълго съществуване на сглобката има ли опасност за ПП и ДБ от обезличаване, подобно на ВМРО, „Атака“ и НФСБ, които бяха в коалиция с ГЕРБ?

– Риск винаги има. Смятам, че до голяма степен ерозира подкрепата за партиите, хванали се с ГЕРБ и ДПС. „Продължаваме промяната“ влезе в сглобката, разбирайки риска от загуба на избиратели. Те бяха оптимисти и вярваха, че го правят за благото на България. Дали това е наистина така ще покаже бъдещето.

– В крайна сметка помощта за Украйна ли беше основният мотив за сглобката?

– По-скоро може да е било допълнение, но не и основен мотив. Главната причина бе, че България почти 2 години се управляваше от служебни правителства на президента, като всяко от тях бе с много кратък хоризонт на управление, около 3-4 месеца. Имаше голяма несигурност и законите свързани с Плана за възстановяване не можеха да бъдат приети без работещ парламент. Според мен външно-политическите фактори са били допълнение, но не и основа причина.

– В Бургас защо всички партии, които са срещу статуквото не се явиха на изборите с обща листа?

– Бях номиниран за кандидат за кмет на Бургас от партия „Средна европейска класа“ и от „Продължаваме промяната“. Впоследствие ПП-ДБ излязоха с решение за общо явяване на изборите и от ДБ и по-точно от „Да, България“, те не пожелаха да има обща листа за общински съветници, а и от техните редици излезе втори кандидат. Така широка коалиция анти-ГЕРБ в Бургас не се реализира, въпреки че имахме огромен шанс да стигнем до балотаж с обща кандидатура.

– Вие обжалвахте резултатите за общински съветници на изборите в Бургас, докъде стигнаха нещата? Ще има ли повторно броене на бюлетините?

– За първи път в историята на Община Бургас Административният съд допусна да се направи ново преброяване на бюлетините във всички 339 секции. Почти никой не вярваше, че подобно нещо можеше да се случи. Досега се разрешаваше това да става само за отделни секции. На 20 ноември започна повторното броене и бе назначена съдебно-техническа експертиза.

Реших да обжалвам, след като в секцията, където гласувах видях на преброяването доста нередности и всички в полза на ГЕРБ. Бюлетини на „Средна европейска класа“, от която бях издигнат за кандидат, бяха сложени на купчинката на ГЕРБ, отделно видях, как в конкретна секция сбора на гласовете на партиите беше по-голям от колкото броя на гласувалите и отново тази разлика беше записана в полза на ГЕРБ. От други секции получихме сигнали за още нарушения.

Съдебният контрол върху изборния процес може да увеличи увереността на гражданите за честността на вота и че все пак си струва да се гласува.

– Ниската избирателна активност носи ли опасност да ни докара диктатура?

– Ниската избирателна активност носи големи рискове за демокрацията у нас, защото малко на брой гласоподаватели от твърдите ядра на партиите решават бъдещето на страната. Освен това така се увеличава и тежестта на купения и контролирания вот. За това много трябва да се работи за увеличаване на заинтересоваността у хората да гласуват на изборите.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html