Бюджетът за 2024 година ще бъде обсъден в Тристранния съвет от 11:00 ч. днес в МС, съобщи БНР. След като социалните партньори коментират бюджетите на Данък „Обществено осигуряване“ и Националната здравно-осигурителна каса, те ще представят мненията си по цялостната финансова рамка, изчислена при дефицит от три процента на начислена основа, средногодишна инфлация от 4,8 на сто и ръст на икономиката от 3,2 %. В петък приходната и разходната част бяха увеличени с парите, които потенциално биха събрани от таксата на „Газпром“ заради преноса на природен газ. Бизнесът няма да подкрепи проектобюджета, стана ясно вчера. Според национално представените работодателски организации, притеснение буди предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж. Бюджетът може да излезе от 3-процентния дефицит, необходим за влизане в еврозоната, предупредиха те.
Министърът на финансите Асен Василев отговори в интервю в бТВ, с което акцентира, че ако нямаме салдо 3% тази година и не постигнем салдо 3% догодина, това означава една от основните заявки на кабинета – за еврозоната да бъде провалена. „Такова нещо, ако се случи, аз директно си отивам. Аз лично не вярвам, че ще се случи и работим много усилено да не се случи“, оптимистично прогнозира той.
Премиерът Николай Денков определи вчера различията по бюджета между партиите , подкрепящи правителството, като „преодолими“.
Асен Василев ,заедно с ръководителите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС, коментира в петък „горещите точки“. Стигна се до нов съкратен график за край на позволената на страната ни частична отмяна на забраната за внос на руски петрол и възможностите на бургаската рафинерия да работи с него.
Разходи в размер на 24 343 000 000 лева се предвижда в проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 година. За пенсии ще са необходими 21, 607 млрд. лева , а за болнични и майчинство – близо 2 милиарда.
От 1 юли всички пенсии да се индексират с 11 процента по Швейцарското правило предвижда проектът. Залага се също ръст на минималните и на максималните суми, върху които ще се внасят осигуровките. Приходите от осигуровки ще са 12 милиарда лева, а дефицитът или недостига за покриване на планираните разходи от малко над 10 милиарда лева, отново ще се покрие от държавния бюджет чрез данъчните приходи.
Предвижда се от 1 юли 2024 г. минималната пенсия за стаж и възраст да е 580,57 лв, а социалната да е 307 лева и 7 стотинки след индексацията. Самотните възрастни хора с вдовишка добавка, също от 1 юли, ще получават 30 на сто, а не сегашните 26. 5% от пенсията на починалия съпруг. Това ще засегне над 680 000 пенсионери.
Предвидено е облекчение за бизнеса, който още от началото на следващата година да плаща първите два дни от болничните вместо първите три, както е в момента. Така НОИ ще поема от третия ден обезщетенията, а те са в по-висок размер от тези, които плаща работодателят. Това ще струва на държавата близо 100 милиона лева повече.
Вноските за пенсия не се променят, но се предлага минималната осигуровка за самоосигуряващите се и за земеделските стопани да е върху 933 лева, колкото ще е и минималната заплата догодина. Максималният осигурителен доход също да нарасне предлага държавата – с 350 лева и да достигне 3 750 лева.
Синдикатите категорично няма да подкрепят предложения проект на бюджет на общественото осигуряване, заради предвиденото замразяване на минималният и на максималният дневен размер на обезщетенията за безработица. Те настояват за увеличение. Бизнесът обаче е доволен, че не се залага ръст на обезщетението за гледане на дете през втората година и то ще се запази на 780 лева.
