Снимка: БГНЕС
Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
Поредната статистика на земеделското министерство не изненада никого с новината, че има срив в производството на сурово мляко в България. Вече повече от три десетилетия цялото ни земеделско стопанство е в незавидно състояние, за това и вносните храни господстват по рафтовете на магазините ни.
Началото на упадъка беше дадено по ченгеларско-комсомолски сценарий, довел до експресно ликвидиране на текезесетата у нас, под благовидния предлог за връщане собствеността на земята в реални граници. Подобна идиотия не си позволи нито една бивша социалистическа държава. Тогава най-големия удар понесе животновъдството, което почти изчезна в рамките на броени години.
Причината бе, че новите назначени капиталисти нямаха интерес бюджетът да субсидира всички сектори в земеделието. Основната им грижа беше да се установи икономика на алъш вериша. Много по-лесно е да ощетяваш хазната с полулегалния внос на храни. Именно, за да се отвори пазар за този импорт тях, бяха и ликвидирани по законов ред земеделските стопанства.
По същото време те понесоха и други още по-силни удари – икономически. Фалиралата държава тогава нямаше възможност да подпомага земеделието. Високата инфлация, безработицата пък силно свиха вътрешното потребление, а износът за бившите соцстрани и основно за бившия СССР направо загина. Да припомним, че малко преди да се разпадне, комунистическата империя въведе непосилни вносни мита за българските стоки. Това предизвика колапс не само в селското стопанство, но и цялата ни икономика.
В настаналото време на бухалките всеки оцеляваше поединично. Стотици хиляди бивши работници в ограбените вече текезесетата потърсиха препитание в големите градове или направо се запътиха в съседна Гърция и други страни оттатък бившата желязна завеса да стават ратаи в чужди ферми. Малцина бяха ентусиастите, които останаха тук да обработват земята или да гледат добитък.
Влизането ни в ЕС породи известни надежди за възстановяване на отрасъла, но после стана ясно, че преговорите за влизането ни в общността сме ги водили със свалени гащи. Нашите политици са се съгласили българските земеделци да получават по-ниски субсидии, отколкото в останалите страни от ЕС и на практика възраждането на отрасъла се отложи за неопределено време. Пазарът ни се наводни с вносни храни от Европа и от другаде, произведени с високи субсидии.
Сега ново въздигане на земеделието вече е почти невъзможно, защото повечето от селата се обезлюдиха и няма кой да работи по нивите и да гледа стоката във фермите. Скоро кравите, даващи мляко у нас, може и в червената книга на застрашените видове да влязат. Овцете – също. Няма мераклии да размахват гегага по пасищата и да работят в обора.
