Вътрешно политически, икономически и външни рискове носят опасност за стабилността на българския бюджет. Основните нашенски причини се свеждат основно до неграмотно управление на финансите на държавата и, разбира се, корупция и организирана престъпност.
Политическите на вътрешно ниво се дължат главно на проведените местни избори, довели до изостряне на противоборството между основните политически сили, подкрепящи правителството „Денков-Габриел“.
Скандалите с отменянето на машинното гласуване допълнително засили разногласията. Не се знае доколко политически стабилна ще остане сглобката, за какъв период от време и дали няма де падне и дори да се стигне до нови парламентарни избори, което ще донесе още рискове за икономиката на страната.
Не по-малко сериозни са и външните геополитически причини, оказващи негативно влияние на бюджета и страната, като цяло. Войната в Близкия изток носи опасност за икономиките на ЕС и в частност на България от покачване на цените на енергийните ресурси. Природният газ у нас вече поскъпна от началото на ноември с над 30%. Немалки опасности за нас идват и от недоброто състояние на големите икономики в ЕС – на Германия, Италия, Испания, Франция, запътили се към рецесия, а те са основните ни външно-търговски партньори. Очертава се един период чак до 2030 г., в който България ще продължава да изпитва доста трудности. На прага на еврозоната можем да се окажем не с динамична, а с едва кретаща икономика.
На фона на всичко ставащо в страната и по света в последните месеци няма почти никакъв шанс бюджетът на страната в края на годината да постигне дефицит не повече от 3 на сто. Миналата седмица излезе отчетът на финансовото министерство за деветмесечието и цифрите показват тревожното състояние на хазната. Вече е повече от ясна невъзможността планираните приходи за 2023 г. да бъдат реализирани според плановете. Три са основните причини. Първата е слабата събираемост на ДДС, който е основният източник за пълнене на бюджета. За 9-те месеца изпълнението по това перо от фиска е на ниво 68%, вместо на 75 на сто. Приходите от корпоративните данъци са още по-ниски – едва на 52%, което означава, че нещо в НАП куца. Не се знае дали това е неграмотност, слаб контрол или корупция. По-ниските приходи в хазната се дължат в немалка степен и на упадъка във всички сектори на икономиката – в индустрията, строителството, търговията. Засилват се и проблемите, породени от инфлацията, генерирана основно от спекула, водеща до големи разлики в цените на едро и дребно. По този начин покупателната способност на населението продължава да пада.
Проблеми има и с приходите от еврофондовете, които са в графата „Помощи и дарения“. По това перо са били планирани 5,1 млрд. лева, но досега са усвоени почти 1,7 милиарда и на практика има 3,5 милиарда неизпълнение. Вероятността оставащата сума да дойде е малка. Към края на миналия месец имаше спорове в Брюксел за увеличаването на бюджета на ЕС, за да може да има пари за помощта за Украйна, за Израел и за хуманитарните програми за Газа. Част от страните в общността не се съгласиха с тези планове и за това председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви вариант за орязване и то с 30% на евросубсидиите в рамките на Евросъюза. Да не забравяме, че 1,4 млрд. лв., които чака България по Плана за възстановяване са включени в приходната част на бюджета ни за изтичащата 2023 г. Едно намаление на тази сума с 30% ще я ореже със 420 милиона и тя ще падне под милиард. Освен това немалък е рискът нищо да не дойде, като причината за това е вечното ни изоставане в подготовката и представянето на проекти, които да изпратим в Брюксел за финансиране на ниво малки и средни предприятия, а също и за общините. Така капиталовите разходи за пореден път се отлагат, което е и третата основна причина, влияеща негативно на ръста на приходите в държавната хазна. Липсата на инвестиции реалната икономика винаги се отразява негативно на фиска. В последните няколко години парите от ЕС бяха насочвани основно за субсидии, на който трябва и не трябва и на практика ги разпиляхме без никакъв ефект. Беше забравено, че парите трябва да се инвестират в производство на стоки и услуги в висока добавена стойност. Само по този начин се повишава и конкурентоспособността на икономиката, която в България непрекъснато пада.
Това е и една от причините, изискваща да има бюджет с политики, а не само с графи с числа за приходи и разходи. Явно обаче партиите от сглобката много трудно ще се разберат именно за това. Смятам, че най-големият сблъсък при обсъждането на бюджета за догодина ще дойде по линия на данъчната реформа.
В крайна сметка дефицитът в бюджета за 2023 г. ще бъде не по-малък от 4,7%. По всяка вероятност обаче, за да се изпълни изискването за 3 на сто дефицит, всички пари, предназначени за капиталови разходи ще бъдат изхарчени за запълване на дупката в хазната. За нея обаче не е сигурно, дали не е по-голяма записаните в официалните отчети на финансовото министерство 841 млн. лв., защото има немалки суми на невърнато ДДС на фирмите.
Наличието на бюджет с растящ дефицит поставя и въпроса за ефективността на плоския данък. Ясно е, че той не можа да изиграе ролята да стане магнит за вътрешните и външните инвестиции в икономиката ни, независимо от мизерното заплащане на труда в България. Време е, както и в другите страни от Европа и у нас отново да се въведе прогресивно-подоходното облагане.
Относно рекламираните мерки за овладяване на инфлацията у нас, смятам, че от тях няма никакъв резултат. В еврозоната и в САЩ също вече се отказват да вдигат повече основните лихвени проценти. На практика на фона на серията от кризи и войни много е възможно инфлацията не само у нас, но и на много други места по-света да си остане над 10%.
Непрестанното поскъпване на живота поставя отново на дневен ред вдигането на заплатите. От години е видна голямата разлика между трудовите доходи на хората и издръжката на живота. Не може в момента нужните пари за достойно съществуване на един човек да са 1427 лв., в същото време 640 000 души в страната официално да работят на минимална заплата, от която след удръжките остават само 521 лв. Според Евростат българските домакинства харчат почти всичките си доходи от заплата и пенсии за храна и покриване на битовите си сметки. Да не забравяме, че от началото на следващата година ни чака шоково поскъпване на ВиК услугите с поне 20%, някои райони на страната и с много повече.
