Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
В този момент, когато пиша тези редове, наближава 00:30 часа след неделята на балотажа на местните избори. Бойко Василев вече обяви, че закрива програмата на БНТ. Почти всичко е ясно, освен една плаха надежда за почитателите на Ваня Григорова, че при последното преброяване на гласовете от ЦИК може да се стопи минималната разлика между нея и Васил Терзиев. Защото, каквото и да си говорим, съдбата на Ваня бе главната интрига, завладяла сърцата и умовете на хората, независимо за кого са гласували. Тя бе звездата на тези избори.
Нейната личност стоеше в центъра на душевните и политически надежди и колебания, доверие и съмнения на хиляди българи. В този неделен ден агонията за Ваня измести дори вълненията около съдбоносния мач на Григор Димитров.
По-рано вечерта разликата в гласовете между Терзиев и Ваня изглеждаше непреодолима, макар да има редица случаи, когато цифрите от предварителните преброявания се разминават значително с цифрите от ЦИК. В един от много следизборни блокове по медиите един от гостите се опита да ни пробута евтината пропагандна продукция на ПП-ДБ за проруската ориентация на Ваня Григорова. Очевидно там толкова се бяха изплашили, когато разбраха, че на балотажа ще си имат работа с нея, че прибягнаха до най-кални сплетни, а докато криеха кандидата си от пряк дебат с умната и речовита красавица, лъжеха слушателите си, че и предлагали много смислен диспут, в който още шепа служители на техния кандидат ще говорят вместо него. Не знам дали някой се е хванал на тези плоски лъжи и инсинуации,но някои видимо са се изплашили да не ги сметнат за противници на евроатлантическата ни ориентация.
Да се смееш ли, да плачеш ли от това скудоумие, но някои полуинтелектуалци си смениха намерението си за кого да гласуват от сутринта до вечерта, след като партийният щаб на управляващите премина в тази пропагандна атака.
По-късно в дома си разбрах, че разликата вече наистина е спаднала до един процент и нещо. Каква нощ само!
Но аз прекрасно знам, че и да не стане кмет, Ваня Григорова е постигнала вече една голяма победа, която е от полза за цялото общество. За да не излезе, че сега говоря празни приказки, ще цитирам какво съм написал в тази моя рубрика в броя от 26 юли -1 август под заглавие „Шоуто „Местни избори „започна…сега“:
„София. Голямо въображение трябва да има така наречената българска градска десница. Ако може някой да създаде по-объркана, абсурдна и неконкурентна ситуация с кандидатурите си за кмет на столицата, той трябва да е от друга планета Излишно е и аз да ги описвам – те всеки ден се допълват с нови елементи и се дискутират широко от прогресивната журналистика. Толкова й се иска на прогресивната журналистика да помогне на своите попечители да разплете сложния възел, но е безсилна и още повече го обърква.
За Бойко Борисов като стар ловец не е трудно да изчака да се уморят от безкрайни обяснения и сега би могъл само с едно движение да вкара в играта фигура като Росен Желязков и да разпръсне кандидатите на надменната десница. Освен ако не реши и той да оригиналничи.
В лицето на Ваня Григорова БСП е намерила златна възможност да постигне удар, сравним само с този на избора на Радев за президент. Дори и срещу Ваня да се обединят всички десни и тя да не спечели, левицата ще е родила нов политик от голям мащаб, който тепърва ще играе важна роля в политическия живот. Стига и Нинова да не пренебрегне автентичната Ваня за сметка на човек от апарата на партията.“
Между другото в същия коментар съм описал като каква ще осъмне България в ранната утрин в края на октомври или в началото на ноември:
„Дали ще има нещо ново в управлението на общините, което ще дръпне страната напред, независимо от сблъсъците по върховете? Струва ми се невъзможно Това да се случи на страна като нашата. По-вероятно е да се изпълнят частично или напълно следните очаквания: – Сглобката на кабинета ще се окаже здрава и ще позволи да се извърши нормална ротация. Само в кабинета по-силно ще стане влиянието на ГЕРБ, която вероятно ще е пак първа на изборите.Това, разбира се, ще е за сметка на ПП-ДБ, чието влияние ще намалее.
Евроатлантизмът все повече ще се превръща в официална идеология на държавата. И като всяка официална идеология ще се радва на иронията на обикновените българи. Все пак делението стари партии и партии на промяната ще мине назад. Както и самата промяна.“
Това е всичко, любезний читателю, което мога да кажа в тази нощ преди утрото на новия ноемврийски ден. Както виждаш, очакванията ми от преди три месеца се потвърждават. Засега толкоз.
