Бившият председател на НКС на СДС д-р Петър Берон: 10 ноември е и преврат, и начало на ново развитие

Д-р Петър Берон е учен и изследовател от световен мащаб, зоолог и биоспелеолог. Години наред е директор на Националния природонаучен музей при БАН. Автор е на 44 книги. Бил е депутат във Верикото народно събрание, кандидат-президент и ръководител на първия Съюз на демократичните сили. Основател е на движението „Екогласност“, дало началния тласък за демократичните промени в България. „Галерия“ го потърси за интеврю по повод годишнината от 10 ноември.

Интервю на Евелина ГЕЧЕВА, за в- „Галерия“

• Какво се случи на 10 ноември 1989 г. Според някои е било преврат, според други – историческа закономерност, вие как определяте станалото, г-н Берон?
• Една седмица преди 10 ноември, тъй като вече се беше оформила някаква опозиция, направихме едно шествие – първото свободно шествие в България. Никой тогава не знаеше ,че ще дойде 10 ноември. Това шествие беше на „Екогласност“ – 4-5000 души, които преминаха по „Московска“ и след това се събраха пред храм- паметника „Александър Невски“. И като пристигнахме там, забиха камбаните. Може да е случайно съвпадение, защото беше17 ч. Но хората се разплакаха. Казаха си: „Свърши се“. После се оказа, че въобще не се е свършило, но както и да е. Идеята беше да внесем една подписка от 12 000 подписа, които бяхме събрали против проектите „Рила-Места“. И след това дойде 10 ноември. Знаеше се, а самите комунисти го знаеха най-добре, че щом мечката играе при комшиите, ще дойде и у нас.

В страните около нас всичко се беше раздвижило и даже някой от тия комунистическите водачи беше казал – хубаво, ще строим капитализъм, но капиталистите ще сме ние. Ние тогава не предполагахме нищо такова, а просто искахме да се смени член първи от Конституцията – да не управлява комунистическата партия, и да се смени самата Конституция, в която да се вмъкнат нещата от Хартата за правата на човека. Така че според мен 10 ноември е и преврат – едни комунисти смениха други, и начало на ново развитие на страната. И двете неща. След това направихме митинга на 18 ноември, който беше наистина грандиозен – 30-40 000 души имаше на площада, а може би и повече. Имаше хора и по дърветата, и навсякъде. Трябваше да говорим всички, които се водехме за някакви водачи на тая опозиция, а не е много лесно да говориш пред 40 000 души без някаква специална подготовка, но хората бяха жадни да ги чуят тези неща.

• Кой беше организатор на този митинг?
• Той всъщност беше до голяма степен организиран със съдействието на някои от самите комунисти, като Анжел Вагенщайн, защото идеята беше да се подкрепят Петър Младенов и реформаторите. Отпечатахме едни афиши, бяха много интересни – аз ходих да ги поръчам в една печатница на „Бенковски“, в края на улицата вдясно, сега вече я няма там. Отпечатаха ни ги, те бяха много забележителни, с какви ли не подписи отдолу – на Продев, на други, които са с новаторски възгледи. И полека-лека се оформи Съюзът на демократичните сили. На 7 декември той се учреди на „Московска“ в Института по социология, аз бях избран за секретар. Това беше в залата на Института, а не в мазето му, където се събирахме ние преди това. И започна подготовката на Кръглата маса. Защото ние тогава вземахме тертип до голяма степен от поляците, които бяха направили Кръгла маса, та и ние така, за да не стават големи побоища и граждански сражение в страната. Ние не можехме да водим никакви сражения, нямахме никакво оръжие, всичката власт беше в ръцете на комунистите – армия, полиция, местните органи на властта.
• Само че преди това беше учредена „Екогласност“, нали така?
• Екогласност беше учредена преди това – 1988 г. Първо беше Русенският комитет, след това „Екоглсност“ се учреди в дома на Сашо Каракачанов и там бях избран за секретар на организацията. И понеже не можеше да се регистрира по това време политическа партия, веднага щяха да я затрият, учреди се като екологическо сдружение, обаче след това полека-лека се посъбраха старите деятели на старите партии. Възстанови се Социалдемократическата партия, Радикалдемократите и други. Създаде се профсъюзът „Подкрепа“, създаде се Съюзът на независимите студентски дружества, попската дружина на поп Фори и се получи една група такива организации, които се събирахме тука в градинката срещу „Кристал“.
• Това кога става – през декември ли?
• Преди това, още през август-септември. Тогава беше и известното биене в градината пред „Кристал“. Точно тогава в София имаше един екофорум, на който имаше представители на много чужди страни, аз бх делегат на този форум. Тогава пратиха вътрешните войски да кажат на хората да не се събират в тази градинка, защото ще ги снимат чужденците. Насочиха ги някъде в Южния парк. Нашите хора отказаха да отидат там. Те ги намъкнаха в едни коли, понабиха тоя-оня и това беше началото на всички неща, които се случиха. Стана и Кръглата маса. Едно по едно бяха договорени всички неща, които сега младите хора смятат за даденост и се чудят как е възможно да не ти дават да говориш и пишеш каквото си искаш и да пътуваш свободно в чужбина. Възможно е, така беше 45 години. И всичките тези неща бяха извоювани едно по едно. Когато започнаха разискванията на Кръглата маса, се реши да има Велико народно събрание, което да промени Конституцията. И едно по едно тръгнаха нещата. Разбира се, ние тогава бяхме съсредоточени повече в политическата част, но през това време комунистите хитро си подготвиха нещата. Имаха информацията, имаха задграничните фирми и всичко останало. Сега, което и богаташко семейство да погледнеш, всяко е с червени корени. Почти без изключение. Тогава те така си направиха системата, че изкупиха държавната собственост на безценица.

Парите от задграничните дружества си ги присвоиха и полека-лека се оформи една червена прослойка, червена буржоазия, която всъщност не беше никаква буржоазия, защото буржоазията е създавала предприятия, докато тия ги разсипаха.

• Има ли нещо, което е свързано със зараждането на демократичните партии и формации от тези първи дни, което да не е известно на широката общественост?
• Трябва да се питат самите партии. Бях председател на НКС на СДС, когато беше коалиция. След като Иван Костов го направи партия, аз не се записах в нея. Така че не съм членувал в тия организации. Първата и единствена партия, в кото съм членувал и съм неин председател в момента, е Съюзът на патриотичните сили „Защита“.
• Борбата за многопартийна система имаше ли широка обществена подкрепа или повечето хора не разбираха за какво става въпрос?
• Хората, особено младите, не разбираха много, но това трябваше да бъде направено, както беше и във всички останали страни. Но самият факт, че се отмени член първи за ръководната роля на комунистическата парти, се разбра, че могат да се регистрират и други партии. И те бяха регистрирани една по една. То и при комунизма не беше еднопартийна системата – имаше БЗНС, което беше само за фасада. В устава му се казваше, че БЗНС работи по програмата на БКП. Те бяха едни хитреци, които хем не носеха отговорността за управлението на страната, хем си имаха някакво парче от баницата, което комунистите им даваха, за да се имитира многопартийна система.

(Продължава в следващия брой)