/платено съдържание/
Днешна София е столица на шокиращите неравенства. За последните десет години разликата между доходите на най-богатите и най-бедните се е увеличила почти двойно. Затворени добре поддържани комплекси съжителстват със занемарени и презастроени квартали. Лъскави и добре оборудвани частни болници се конкурират с изнемогващи и разпадащи се общински здравни заведения. „Системата“ от елитни и неелитни училища произвежда елитни и неелитни деца.
Диктатурата на пазара поставя частния интерес и печалбата на малцина над обществения интерес и добрия живот на мнозинството. Превръща обществените блага в стоки, а достъпът до тях в услуги. Земята е стока и затова е много по-изгодно на нея да се строят престижни офис сгради, а не детски градини. Жилищата са стока, от която се печели, а не място, в което се живее. Не е случайно, че повече от една трета от жилищния фонд на столицата е необитаем. Населението на София намалява, но строителният апетит не намалява.
Водата е стока, от която някой концесионер може да спечели, предоставяйки ни „услугата“ по нейното ползване. Боклукът е стока. Уличната инфраструктура е стока. Природата е стока. Витоша е стока. Минералната вода е стока. Свободното време и спортът на децата ни са стока. Дори битакът вече е приватизиран.
Дотолкова сме свикнали, че само „доставчици на услуги“ могат да ни снабдяват с вода, да почистват града, да поддържат уличното осветление, че скоро очаквам някое от лицата на десните формации да предложи да делегираме управлението на Столична община, а защо не и на България, на някоя мултинационална корпорация.
Такава столица ли искаме?
Озеленяване, осветление, водоснабдяване, презастрояване, детски градини, сметопочистване, озеленяване, осветление… Проблемите на столицата са много и всички ги знаем, но всъщност основният проблем е начинът на управление.
Безкрайното концесиониране на общински дейности на практика е отказ от управление. Ако само ще отдаваме комунални дейности на фирми, защо въобще избираме кмета на избори, вместо на търг?
София има нужда от стопанин, а не от рентиер!
Големите промени не стават за един ден, за една година и даже за един мандат, но задължително започват през изграждането на една нова представа. Именно това предлагам аз.
А ключът към тази представа е в отговора на въпроса какво искаме от общинската власт – да защитава частни интереси, често представяни като общовалидни, или да защити общите ни пространства. Местата, където се превръщаме от индивиди в общество.
Град, в който ежедневието и проблемите на обикновения работещ човек са във фокуса на общината – това е с няколко думи моята представа за София.
Всеки ден се срещам с жители на различни софийски квартали очи в очи и лице в лице. Усещам тяхната подкрепа, вярата им, че заедно можем да променим нещата. В други усещам все още колебание, че чрез средствата на политиката може да променим живота си. Но ние нямаме друг инструмент.
Нека оставим парите на другите. На „сглобката“. Те имат пари, но ние имаме глас. Глас, с който можем да започнем промяната.
Защото София е за всички!
Местни избори за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г. Купуването и продаването на гласове е престъпление.
