Православната църква почита паметта на св. Зиновий, епископ Егейски и св. Зиновия, както и св. крал Стефан Милутин, чийто мощи са пренесени в София, в митрополитския храм „Св. Неделя“, наричан също „Свети Крал“, където до днес са предмет на благоговейна почит.
Свети крал Стефан Урош II Милутин e един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години.
Той положил големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.
Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир „Св. Стефан“ в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 г. митрополит Стефан ги отнесъл заради проблеми с турците в манастира в Горна Баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в митрополитския храм „Св. Неделя“, наричан също „Свети Крал“, където до днес са предмет на благоговейна почит.
Св. мощи са оцелели на пожари и бедствия, на нападения от кърджалии и масовите потурчвания. Поп Пейо описва в житието на Георги Нови Софийски как докато турците се опитвали да го убедят да приеме исляма, той с упование споменава мощите на Стефан Милутин: „Ако не вярваш, ела с мен да ти покажа крал Милутин, на име Стефан, който лежи в тоя град, как почива, като че е заспал в ковчега… и вярвай, че той е свет и ние сме свети, защото също така вярваме както и той. Та как можеш да ме учиш да напусна истинската вяра….“ Мощите оцелели дори и когато безбожните комунисти взривили катедралния храм на 10 април 1925 година. През 2006 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да даде част от мощите на св. крал Милутин на Сръбската църква.
