Певицата Нели Рангелова: С мъжа ми очакваме трето внуче

Нели Рангелова е една от най-обичаните български певици. Топлият й глас е изключително разпознаваем. Родена е на 15 септември 1958 г. в Монтана. Започва професионалната си кариера през 1978 г. и тези дни тя отпразнува внушително постижение – 45 години на сцена с голям концерт.

Нели завършва Естрадния отдел в Консерваторията през 1983 г. Носителка е на много български и чуждестранни награди, включително „Златният Орфей“ през 1982 г., когато конкурсът беше много престижен на интернационално ниво. Тя е единствената българска изпълнителка, която пее дует с голямата Лили Иванова.

Щастлива е заедно с любимия мъж Георги Бочуков, с когото имат син. Двамата имат и три момичета от предишен брак на Георги.

Интервю на Николай КОЦЕВ

– Г-жо Рангелова, на 15 септември станахте на 65. Не е хубаво да се казват годините на дама, но вие изглеждате прекрасно и няма от какво да се притеснявате! Как посрещнахте личния си празник?

– Една хубава дата в моя живот! Много обичам рождените си дни и винаги съм ги празнувала с много приятели, в голям кръг. Но този път и на 14-ти, и на 16-и септември бях ангажирана с пътувания в Русе и Силистра. На 15 септември бях в София, но бях ужасно уморена. Затова просто вечеряхме със семейството. Досега е имало само два такива случая, в които сме били само аз, моят син и моят мъж. Всичките ми други рождени дни са били много бурни (смее се).

– Затова пък отбелязахте с голям концерт 45 години на сцената?

– Да, събитието се проведе в Софийската опера. Беше много по-различно като концепция от повечето концерти, които съм правила. Не знам дали е хубаво човек да си определя някакви поводи, по които да направи голямо събитие. Сега нещата са много по-различни, много по-трудно е, отколкото беше преди и затова аз специално рядко правя мащабни и пищни представления. Концертът ме направи много щастлива.

– Толкова много години сте на сцената, какво ви мотивира?

– Много съм радостна, че все още хората ми се радват и ме обичат. Приемат ме много добре навсякъде, където отида, в цялата страна. Аз пътувам много и не само за концерти, а също за празници на градове, за юбилейни събития. Навсякъде срещам любов! Когато човек си обича професията и е изцяло отдаден на нея, той дава всичките си усилия и цялата си енергия там. Да, през годините е било едно, а сега е различно. Но това, което ти даваш като артист на хората, те ти го връщат двойно. С емоции, с чувства, с аплодисменти… Това е нещо, което си струва, това е най-важното, за да продължава човек. Да, има много млади и талантливи колеги, но нашето поколение артисти има три възрастови групи почитатели. Като отида някъде и много хора ми казват: „Г-жо Рангелова, знаете ли, че вие пяхте на абитуриентския ми бал. Или: Знаете ли, че с еди-коя си ваша песен през еди-коя си година аз се влюбих и после се ожених“. Въобще, хората свързват много от песните ми със собствените си емоции и преживявания. Не казвам, че нямам и млади почитатели. Когато през 2000 г. излезе песента „Бум-бум“, изведнъж моят таргет тръгна рязко надолу към фенове между 8 и 10-15-годишна възраст. Децата и младежите много харесаха тази песен. Имало е моменти, разбира се, в които съм била изненадана, че определени песни изведнъж много се харесват. А пък други, които аз много обичам, по-трудно се налагат. Но това е логично в нашата професия.

– Имали ли сте трудни моменти? Например, да ви е дошло до гуша и да мислите за слизане от сцената, за пенсиониране?

– Категорично не. Не съм пенсионерка и не смятам да се „пенсионирам“ от сцената. Мисля, че все още имам какво да дам. Журирам страшно много талантливи младежи и деца на конкурси и фестивали в страната, които пеят 60% от моя репертоар и които се учат от мен. Затова и няма никаква причина да слизам от сцената. Вярно е, че записвам по една, по две песни на година. Не правя толкова много неща, както преди: дайте 10 песни и хайде албум! Обичам моята професия, за мен това е най-важното нещо, най-голямата емоция, както и любовта. Не може да си безразличен и студен човек и да предаваш на хората студ. Ти трябва да си влюбен, да обичаш, да си добър, за да може хората да ти повярват. Прави ми впечатление, че при музикантите от нашето поколение навсякъде публиката пее заедно с нас и знаят нашите текстове от начало до край.

– Лили Иванова беше на ваш концерт, а тя по принцип рядко се появява публично, това е голямо признание!

– Вие можете все още да чуете нашето изпълнение. Мога с гордост да кажа, че аз съм единствената певица в България, която е пяла дует с Лили Иванова. Песента се казва „Невероятно“ и е на Тодор Филков. Изпълнихме я заедно на голямата сцена в НДК преди години. Лили дойде на моята 50-годишнина тогава. Бяхме на много репетиции с нея, имаше много неща, които да науча, които да си „открадна“ от нея. Човек, колкото и да е голям, трябва да се учи и ако може да си „открадне“ нещо от професията, защо пък не! Песента ни с Лили Иванова е прекрасна, можете да я чуете в Ютюб.

– Приятелки ли сте, чувате ли се, виждате ли се?

– Тя е прекалено голяма, за да й досаждам и да си приказвам с нея непрекъснато. Но винаги, когато има повод – за Коледа, за Нова година, за Осми март, за рожден ден – или се обаждам, или реагирам по някакъв начин. Например, тя ме покани на нейн концерт в Народния театър, където бях. Щастлива съм, че тя има прекрасно отношение към мен. През годините много пъти е казвала, че съм харесвана от нея изпълнителка. Към Лили Иванова храня едно голямо уважение и до ден днешен й говоря на вие. Винаги се притеснявам, когато се видим лично. Много се притеснявам, сякаш съм на изпит (смее се).

– Е, това вълнение е хубаво!

– Хубаво е, защото ние сме научени да имаме уважение към колегите, които са тръгнали преди нас и които още са на сцената. Жалко е, че в момента това нещо като че ли го няма! Най-младото поколение изпълнители се интересуват само и единствено от себе си. Няма приемственост.

– С Георги Христов сте добри приятели. Откога се познавате?

– Сигурно има повече от 40 години, откакто сме близки. Ние се запознахме една година преди да влезем в Естрадния отдел. Това беше през 1981 г., значи се знаем някъде от 1980 г. Оттогава до ден днешен си поддържаме много близки отношения. Дори аз винаги съм казвала, че имам двама Жоровци мъже – единият е моят Георги Бочуков, а другият е Георги Христов. Много го обичам! Нашето приятелство с Георги Христов се запази, защото нито един от двамата не се опитваше да променя другия по никакъв начин. Защото, ако си истински приятел, трябва да приемеш човека такъв, какъвто е. А не да се опитваш да го поправиш, както ние, жените, често обичаме да правим в семейството (смее се).

– Кое е най-тежкото ви житейско изпитание?

– Преди години много пътувах и работех в чужбина. При едно мое завръщане в България си дадох сметка, че две дини под една мишница не се носят. Най-ужасяващото нещо беше някъде в края на 80-те години, когато се върнах от едно такова пътуване в чужбина. Изведнъж се оказа, че нямам глас. Помислих, че съм го загубила, едва ли не. Това беше най-големият кошмар в моя живот. Не мога да го опиша с думи. Започнах да ходя по лекари, въпреки че аз имам една-единствена лекарка, д-р Георгиева, която е специалист по уши, нос и гърло. Само при нея ходя, откакто съм започнала да пея. Накрая отидох при един от големите наши професори в тази област в онези години. Той ми каза: „Нели, виждам, че наистина имаш голям проблем!“. Изпаднах в ужас, кой знае какво ще ми каже, сигурно имам възли! А професорът ми каза: „Проблемът ти е тук“ и почука главата ми (смее се). Оказа се, че всичко е от преумора и психическо пренапрежение. Тогава отказах един-два дълги ангажимента и после всичко се оправи. Но в личен план най-жестокото нещо беше, когато загубих тати преди 16 години. И последното, когато преди 6 години си замина мама. Това са неща, които не се преживяват.  И ти нанасят невероятен срив на всичко – на психика, на здраве.

– А кое е най-голямото чудо, което ви донесе радост в живота?

– В личен план това беше раждането на моя син. Преди това беше влюбването ми в моя мъж. Казвам го с усмивка, защото тогава бях на 35 години и бях решила, че повече никога в живота си няма да срещна любовта, че никой не ме харесва и не ме иска, което бяха някакви пълни измишльотини на типичната ми зодия Дева. Но ето, че тези две чудеса се случиха и ме направиха много щастлива. И не само щастлива, накараха ме да летя! Тогава пак обаче се получаваше трудно с „двете дини под една мишница“ и добре, че беше мама, която ми помогна изцяло с отглеждането на сина ми. В онези години, на 17-ия ден след раждането на сина ми, бях на участие. А последно до края на 8-ия месец също имах изява. Може би у всички имаше голям интерес да ме видят бременна и да разберат кой е таткото! (смее се).

– Тук е моментът да ви попитам от колко време вече сте със мъжа ви Георги? Как се запознахте?

– Вече 30 години сме заедно. Помня всичко, сякаш беше вчера. Ние се запознахме съвсем случайно, бяхме с Георги Христов на един концерт в Бургас, където бяхме поканени да пеем. Вечерта организаторите ни поканиха на вечеря. Изведнъж се появи Георги и такава мълния ме удари! Сега е модерно да се говори за пеперуди, но тогава сякаш ток премина през мен. Пълна случайност, но щастлива.

– Мъжът ви е голяма опора за вас, щом толкова време сте заедно, какво ви дава той?

– Да, щастлива съм, че намерих своята опора в живота, и то в мъж, който не е част от моята професия. В същото време той е и най-големият ми критик, въпреки че не може да пее (смее се). Аз много пътувам, но Георги винаги е с мен. Така се чувствам много по-спокойна. Не обичам да шофирам, а не мога да се доверя на друг човек да ме придружава, така че той е абсолютно навсякъде с мен. Имам голямото щастие моят мъж да не е някакъв ревнивец, той разбира моята професия. Дори е имало моменти, в които ми е казвал: „Недей да демонстрираш, че си щастлива и имаш мъж до себе си, защото може да загубиш голяма част от почитателите си мъже!“. Никога не сме имали проблеми в това отношение. Той винаги ми е имал доверие, както и аз на него. Всички тези клишета, че е хубаво да остаряваш, да побеляваш заедно с любовта на живота си, са истина. Особено когато влезеш в едни по-зрели години, осъзнаваш колко е важно да имаш човек до себе си. С мъжа ми винаги сме били страхотни купонджии! Обикаляли сме по концерти, по пиано барове. Стояли сме до сутринта. Сега, разбира се, не е така, но пак излизаме. Важното е, когато се събудя сутрин, да усетя една топла ръка, която ме е гушнала. Това ме прави щастлива и ме кара да работя и живея с положителен заряд.

– Имате едно дете с Георги и три деца от негов предишен брак, може ли да се каже, че сте едно голямо семейство?

– О, да! Ние сме много голямо семейство. Слава Богу, че Жоро успя през всичките тези години така да направи нещата, че да запазим това. Той има три големи дъщери – Гергана, Цветелина и Соня. Ние сме много близки с момичетата.

Вече имаме и две внучета – момченце и момиченце. Очакваме и трето внуче сега, от най-малката му дъщеря Соня. Направихме невероятна сватба. И трите момичета живеят в Америка, американски гражданки са. Наскоро бяха в България. С неговата бивша съпруга също сме в много добри отношения. Дори тя винаги присъства на моите концерти, с изключение на последните, защото трябва да гледа бебетата. Най-важното е, че имаме родител, останахме с майката на Георги – г-жа Ганка Бочукова. Тя ще направи 93 години и е опорен стълб и стожер на нашето голямо семейство. Очаквам и синът ми Мартин да ме зарадва с внуче, но като гледам, няма да е скоро! (смее се).

– Чудесно е, че сте в хубави отношения с децата на Георги и с бившата му съпруга.

– По този повод искам да кажа, че никога не съм твърдяла, че съм го „развела“. Може да съм коментирала нещо извън този контекст. Един мъж, когато реши да бъде с жената, в която е бил влюбен много дълги години, той взема решението дали да заживее с любовта на мечтите си, или да остане отстрани. Винаги мъжете взимат тези решения, а после ние жените изпираме пешкира!

– На колко години стана синът ви Мартин, с какво се занимава?

– Мартин направи 27 години. Той е едно умно, интелигентно дете. Повечето си интересни способности може би ги е наследил от баща си. От мен не е взел пеенето. Четирите деца на Георги и той самият пеят фалшиво (смее се). Мартин е студент, учи, занимава се с компютърни технологии. Все още не ми е довел бъдещата снаха. Още отсега, на шега го казвам, гледам с критично око на тази, която ще ми вземе детето! (смее се). Но с времето омеквам по този въпрос.

– Изглеждате перфектно и това не е само мъжко мнение, споделят го и дамите! Как поддържате форма, имате ли някакъв специален режим, издайте тайната?

– Не изглеждам чак толкова перфектно. И аз имам отпечатъци от времето по лицето, и аз имам проблемни зони, както всички дами на тези години. Старая се. Преди дни, когато спечелих първа награда на фестивала „София пее“, ваши колеги журналисти ме видяха и се почна: колко съм хубава, колко съм променена. Сякаш преди това съм била грозна или са очаквали да видят не знам какво! Най-много се поддържам във форма с работата ми. Качвайки се на сцената, ние трябва да бъдем за пример. Казвам на жените от моето поколение: „Момичета, усмихвайте се, не се притеснявайте, независимо, че годините вървят“. Жената, ако има своя чар и своето излъчване, тя винаги ще бъде желана от човека до себе си.

Естествено, ограничавам се и не ям всичко, но това е от години, още откакто Марти се занимаваше със спорт. Вкъщи се ядяха само салати, само на скара, и то без никакви мазнини. Защото иначе трябваше да готвя за трима. От 5 години работя с една прекрасна дама, д-р Ели Валянова. Тя е дерматологът ми, посещавам я от време на време. Разбира се, и аз си правя процедури с витамини.

– Когато една жена изглежда добре, винаги се почват спекулациите за пластични операции…

– Ей така като кажат, че някой изглежда добре заради пластични операции. Добре де, елате да видите дали имам интервенции или нямам! Хората виждат изпълнителите на камера, с перфектно осветление, когато си гримиран, нагласен. Това не означава, че имаш операция или филъри, но това не може да го обясниш на всички. Ако имах корекции, сигурно щях да изглеждам на 20 години (смее се).

– След 45 години на сцена, правите ли си равносметка?

– Не, никога не съм си правила равносметки! Какво значи това? Да отчитам някакви неща, защо съм изпяла тази песен, а не онази, защо съм постъпила така, а не иначе. Аз винаги съм се водила от емоцията, когато съм пяла. Мнозина ме свързват с „Необясними неща“, или както я знаят „Мой стих“, но аз си харесвам и други песни. Дала съм си душата и сърцето! Не обичам равносметки, важното е да имаш дух, желание, да нямаш сериозни здравословни проблеми. Позитивна съм, мисля за хубави неща и очаквам такива да ми се случват. Е, не винаги се получава! Никой извън пределите на България не пита артиста кога ще слезе от сцената. Не виждам с какво сценичното дълголетие пречи на някои хора. Има място за всички. А артистът е такъв до последния си дъх.