Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
Ремина Алексиева е бакалавър по психология от Университета Съри, Обединено кралство и магистър по международна публична политика, Лондонски университетски колеж.
Работи в областта на справедливия преход, изпълнението на дългосрочни стратегически документи.
Работила е в МОСВ по съдебни производства в областта на опазването на околната среда и стратегиите на България за адаптиране към изменението на климата.
Участвала е в няколко проекта, свързани с проучване на поведенчески и културни аспекти на политики в областта на околната среда.
– Г-жо Алексиева, в последните седмици имаше протести срещу получаването на милиардите, които чакаме за постепенен отказ от ползването на въглищата в енергетиката. Как в другите страни от ЕС са започнали вече да използват тези средства?
– Преходът към спиране на ползването на централите на въглища никога не е лек за никоя държава. Разликата от България, че в другите страни е поета пълна отговорност за реализацията му. Това се случва, включително и в Полша и в Германия, където централите на въглища имат много по-голям дял в производството на ток. Там също постепенно затварят мощностите, но всяка страна отдавна е договорила съответния график. В Териториалните планове за справедлив преход, които са основният механизъм за подкрепа на ЕС, едно от изискванията е да има разписание кои мощности до кога ще работят.
В останалите държави от ЕС този преход се прави успоредно с планирането на други социални и икономически мерки. За да осигурим стабилност на енергийната ни система трябва да имаме оценка, основаваща се на данни за това как ще бъдат заместени въглищните централи. В Полша вече е развит силно ВЕИ секторът. Същото важи и за Румъния и Гърция. Тези страни много преди нас са стигнали до съгласие и са започнали прехода. Там всички от енергетиката, включително и синдикалните организации и работодателите активно са съдействали за започването на прехода.
– Според вас, какви са причините в България от години да няма подобно съгласие?
– Много фактори са оказали влияние. Един от тях е политическата нестабилност в последните няколко години, която винаги спъва всякакви реформи, целящи по-силното ни интегрирането ни в ЕС. От друга страна е и липсата на информация. За предстоящия отказ на Европа от въглищата се говори от години у нас, но темата винаги е оставала скрита за широката общественост. Публичните власти обаче, много късно започнаха да дискутират проблема в самите райони, където са големите въглищни ТЕЦ. Едва преди няколко месеца регионалното и енергийното министерства проведоха информационни срещи за териториалните планове за справедлив преход и така те станаха известни за всички. Чак тогава се видя липсата на обществено съгласие по темата. Преди това е имало някакви дискусии, но те не са били част от мащабна информационна кампания за запознаване на хората с проблема. Тя е трябвало да е дело на институциите, а не да се чака само на гражданското общество да запълни тази липса на информация.
– Кои среди са имали интерес от подобно замитане на проблема под чергата?
– Най-вече целият въглищен сектор има интерес тези централи да продължат да работят с пълен капацитет. Подобно развитие на ситуацията обаче ще е за сметката на бъдещето на страната. Политици също имат интерес за скриването на проблема и на протакането на решаването му, защото не искат да вземат непопулярни решения за част от обществото. Промяната, задаваща се в енергетиката, е сериозна за всички.
– Може ли да се каже, че заради нечии користни интереси сме пропилели последните 10 години за подготовка на решаването на въпроса?
– Да, така е. Има голямо забавяне в процесите поради влиянието на икономическите интереси на една малка група олигархични кръгове и пренебрегване на социално-икономическите аспекти на този преход. Имало е дискусии по проблема, но в тях не са били включвани всички заинтересовани страни и мащабът на тези обсъждания не е бил достатъчно широк, за да ангажира вниманието на повече хора. Едва сега протестите започнаха да се отразяват нашироко в медиите. Да не забравяме, че парите за субсидирането на работата на тези централи идват от джобовете на всички данъкоплатци. В другите държави от ЕС, които се отказват от въглищните централи, преди това е имало много по-голяма обществена кампания какво предстои да се случи и какви са ползите от зеления преход. За това има примери в Германия и Полша на трансформация на бивши въглищни райони – в Котбус и районът на Източна Полша са осигурени инвестиции в чисти технологии и сектори с добавена стойност, паралелно с предприети социални мерки предоставящи подкрепа на работниците за преквалификация и при процеса на търсене на работа.
Преходът няма да се случи от днес за утре. Въпросът не е въглищните централи да бъдат веднага и изцяло затворени. Важното е конверсията да се проведе по начин, че да не трябва за него да плаща цялото общество. Противниците на зеления преход, като сред тях са и синдикатите, казват как България не може да оцелее без въглищната енергетика. В Центъра за изследване на демокрацията от много години се правят анализи, базирани на икономическо моделиране, които показват, че въглищните централи не са конкурентноспособни и няма да оцелеят дълго работейки на пазарни принципи. България има достатъчно разнообразен енергиен микс, позволяващ снабдяването с електроенергия без въглища. Ясно е, че без въглищните централи няма да останем на тъмно, но ни е необходимо по-добро планиране и това да става плавно. Време е да има системен подход към прехода. Трябва да се направи модернизация на електропреносната инфраструктура и да развиваме умни мрежи. Важно е да премахването на административните пречки за развитието на ВЕИ сектора, а също и да се въведат мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите.
– До 2019 г. тогавашното правителство не е успяло да договори механизъм за осигуряване на капацитет за поне за част от въглищните мощности. Сега има ли изход от тази ситуация?
– На европейско ниво още от 2016 г. има подобни дискусии кои технологии да станат част от този механизъм за осигуряване на капацитет на базата на проучване в различните държави. Беше приет и регламент. Тогавашното министерство на енергетиката и другите ангажирани ведомства не са направили необходимите стъпки за подпомагане на сектора и договарянето с ЕК. Този капацитет предоставя подкрепа за определени мощности, когато цените не са достатъчно високи, за да може те да оперират нормално през годината (защото електроенергията, произведена от въглищните централи е неминуемо по-скъпа). При наличие на такъв механизъм се въвеждат процедури по търгове, но те трябва да бъдат провеждани на конкурентен принцип, а не да водят до дискриминационни практики, де факто изключвайки ВЕИ технологиите от условията, както беше записано в споразумението, постигнато с протестиращите от въглищния сектор.
– В едно решение на НС е записано, че големите централи трябва да работят до 2038 г. Реално ли е това?
– Въпросът касае поетия ангажимент за намаляване на парниковите емисиите с 40%, а също и срокът поставен от ЕК за спиране на държавните субсидии на въглищните централи от 1 януари 2025 г. От друга страна, за да останат централи на въглища да работят още 15 години от държавния бюджет ще трябва да се хвърлят огромни пари за скъп и мръсен ток. Повече от ясно е, че включването на тази електроенергия в микса в България ще качи много сметките и за домакинствата и бизнеса. Цената на тока от въглища няма да е конкурентна на пазара в района, където сме и няма да можем дълго време да останем износител на електроенергия. При постепенно спиране на мощностите и прилагането на паралелни механизми за подкрепа на развитието на ВЕИ сектора и модернизация на електропреносната система няма опасност от дисбаланс. ЕК поиска от нас да представим план колко от тези мощности ще се ползват и до кога. Написаното претърпя доста промени. Това сега е и ябълката на раздора. В последния вариант на плана за Кюстендил не е упомената конкретна дата за спиране на ТЕЦ „Бобов дол“. Към 2030 г. планираната налична мощност на въглищните централи ще е 1,6 гигавата, колкото на държавната „ТЕЦ „Марица Изток-2“. Общата им мощност е 3,5 ГВт от въглищни ТЕЦ и не се очаква тези мощности на въглища да имат значима роля на енергийния пазар след 2025 г., а до 2035 г. те могат да бъдат напълно изведени от експлоатация.
– Излиза, че евтиният зелен български ток ще отива за износ, а мръсният и скъп ще остава за вътрешния пазар, защото е заложен в микса?
– Да. Просто няма кой в чужбина да купи скъпата електроенергия, добита от въглищните ни централи. Ако поддържаме и развиваме разнообразния си енергиен микс с фокус върху ВЕИ ще можем да задържим позицията си на износител.
