Легендарният вратар Георги Велинов: За отстраняването на „Нотингам“ взехме по 244 лева

Георги Велинов, легендарният вратар на ЦСКА и националния отбор, навърши 66 години на 5 октомври. Джони Велинов има 6 титли и 4 купи с „червените“. Избран е за футболист номер 1 на България за 1983 година. Записва 33 срещи за България. Юноша на „Дунав“ (Русе), преминава още през „Черно море“, „Славия“, „Сливен“, „Ботев“ (Нови пазар), португалските „Брага“, „Атлетико“ (Лисабон), „Елваш“. След края на кариерата като футболист работи в ЦСКА като директор в школата, треньор на вратарите, помощник в първия тим и скаут. Джони, както го наричат всички, даде специално интервю за „Галерия“.

Интервю на Иво НЕДКОВ, за в. „Галерия“

• Здравейте, г-н Велинов, първо как сте със здравето след поредната битка с коварна болест (рак на челюстта – б.а.)?
• Благодаря, по-добре е положението. Върнах се към обичайния живот, макар че все още имам проблеми с говора.
• Как празнувате рождените дни?
• Винаги черпя колегите и приятели на „Българска армия“, където има хубав ресторант. После у дома се събирам с близките.
• А правите ли равносметка на рождени дни?
• Почти не. На самия ден никога не се връщам назад. Преди и след – понякога се случва да си направя анализ на годините.
• И какво показва най-често той?
• Колкото повече са годините, толкова по-добре (смее се). Иначе като цяло съм доволен от постигнатото и в живота, и във футбола. Разбира се, можеше и повече.
• Какво ви липсва във футбола, все пак името ви е легендарно, като деца се биехме по поляните кой да бъде Джони Велинов?
• Липсват ми участия на европейско и световно първенство с националния отбор на България. С ЦСКА няма какво да искам. Но каквото не съм постигнал, го пожелавам на внука ми Георги. Синът Мартин ме зарадва с момче, още е бебе, на което страшно се кефя.
• Желая му искрено да ви надмине! Защо не ви взеха на Мондиал 86 в Мексико?
• Нямам представа. Така реши треньорът Иван Вуцов. Но няма какво да търсим вече, минало. Вуцов, лека му пръст, беше добър човек.
• Кои са най-силните ви мачове с ЦСКА?
• Всичките, в които отстранихме шампионите на Европа плюс тези с „Реал Сосиедад“. Бяхме страхотен отбор с невероятен треньор като Паро Никодимов.
• Наистина ли най-силният ви мач е срещу испанския шампион „Реал Сосиедад“ в Сан Себастиян? За съжаление БНТ не го излъчва?
• Да. Така казват колегите, защото лично аз не помня конкретно всички положения. Бях се концентрирал в мача. Факт е, че сигурно 88 минути се игра пред едната врата – нашата. Ударите летяха един след друг. То футболът е странна игра и накрая ние можехме дори да победим. Стойчо Младенов излезе сам срещу Арконада, излъга го, но просто не му останаха сили да търкулне топката. Все пак продължихме напред след победата 1:0 в София.
• Вярно ли са ви спрели пред стадиона домакините, за да ви предложат оферта?
• Да, така е. Обещаха много пари. Но направо ги отрязах, казах, да не ме занимават. Искаха ме и от „Монако“ и от други западни отбори.
• Колко пари взехте тогава за тези успехи?
• За отстраняването на „Нотингам“, тогава европейски шампион, взехме по 244 лева общо за двете победи. За „Ливърпул“ пак толкова плюс един портативен телевизор „Юност“. Такива времена бяха, играехме за фланелката на ЦСКА.
• Кой е най-опасният нападател, срещу когото трудно се пази?
• Начко Михайлов от „Локо“ (София). Много нестандартен играч. В България категорично той беше заплаха номер 1. В Европа бяха много.
• А най-добрият футболист, с когото сте играли?
• И тук отговорът ми е категоричен – Джеки Димитров, лека му пръст. Той беше истински капитан и лидер. Знаех, че щом е пред мен, няма от какво да се притеснявам.
• С кого деляхте една стая в ЦСКА и бяхте най-близък?
• С Кольо Велков. Чуваме се редовно и до ден днешен. Той беше само 2-3 години в ЦСКА, но си паснахме страхотно. Иначе ми звънят и Керимов, и Стойчо Младенов.
• Преживяхте доста в личен план, най-тежките ви моменти?
• За 3 месеца си отидоха баща ми и съпругата ми. Първо татко почина навръх рождения си ден 14 януари. После се случи трагедията със съпругата – беше 23 март (Даниела Велинова се самоубива – б.а.). Все тежки моменти, но явно е трябвало да премина през тях. Да ги преживея в името на двете си момчета, които тогава бяха тийнейджъри. Някой трябваше да се грижи за тях. В интерес на истината Венци и Мартин се оправяха сами, много точни момчета.
• Знам, че Марто се пренасочи рано към компютрите, какво правят сега двамата?
• Мартин продължава да се занимава с компютри. Венци тренира вратарите в „Септември“, излизат качествени момчета оттам. Добре са и двамата, доволен съм.
• И да се върнем към втория тежък момент – откриват ви цироза и следва чернодробната трансплантация?
• Да ви кажа, всичко е от стрес. Аз съм убеден, цирозата дойде заради трагедията със съпругата ми. Когато отидох в патологията да я разпозная, коремът ми просто се обърна два пъти. Неописуемо чувство! И след две години ми откриха заболяването. Знаете, че е нелечимо без трансплантация. И така се стигна до 2007 година, когато професор Владов ме извика по спешност във ВМА заради донорска ситуация и ми даде нов живот. Този невероятен човек е мой втори баща.
• Чувате ли се?
• Разбира се, редовно. Той между другото е „левскар“ и се майтапим по тази линия. Даже веднъж му звъня и той директно ме започва – „Стига, бе, и ти ли ще ме ядеш?“. Точно „Левски“ бяха паднали в решаващ мач за титлата ли, за Купа ли, не помня. Аз обаче му звънях за годишнината от трансплантацията. Но се смяхме. Той е готин човек, запален скиор и тенисист.
• Чувате ли се със съпругата на мъжа, чийто черен дроб носите. По спомени семейството беше от Варна?
• Веднъж сме се чували. Опитах се да благодаря, но то каквото и да кажеш, ще е малко. Изпитвам огромно уважение към нея, към семейството! Съжалявам за съпруга й, но нека знаят, че все пак благодарение на него е спасен друг живот.
• И стигаме до рака на челюстта, признавам, не бях чувал, че има и такъв?
• И аз. Просто преди Нова година получих подуване. Чудех се какво е. Лекарите бързо установиха рака. Аз много уважавам родните специалисти, но точно този тумор в България няма практика да бъде лекуван. И заминах за Турция, за Анкара. Благодаря на фамилия Ганчеви, които платиха цялото лечение. Изкарах тежка операция, после останах два месеца в болницата. Кошмарно възстановяване! 33 лъчотерапии и 6 химиотерапии преживях. Иначе хората там бяха много мили, благодарен съм им. Разбира се, и на моето семейство. Венци беше до мен при операцията, после настоящата ми половинка Венета стоя два месеца. Без нея съм заникъде, уникален човек. Разбира се, спаси ме и желанието да продължа живота си. Без него си обречен. Чак впоследствие разбрах, че Вежди Рашидов и Тошо Тошев, лека му пръст, са изкарали същата болест.
• Споменахте Джеки преди, уви, той не успя да победи рака?
• Уви! Той се криеше, не казваше. Много скромен човек беше Джеки.
• Знам, че жената до вас има офис на „Шипченски проход“, защото редовно ви виждам да я карате там, разкажете повече?
• Казва се Венета, заминава се със строителен надзор и всякакви подобни проекти. Там й е офисът, правилно сте забелязали. Аз я карам по различните институции, когато има работа. Златен човек! Хубавото е, че семействата ни си паснаха идеално. Имаме общо 6 внучета – 4 от нейните деца, две от моите. Радваме им се много!
• Пожелайте нещо за рождения ден?
• Хора, животът е кратък и бързо се обръща! Затова му се радвайте! И здраве на всички българи!