През 1967 г. завършва ВНВУ „Васил Левски“, Велико Търново през 1967 г. със специалност „Инженер по ДВГ“, лейтенант. През 1962 – 1990 г. служи в Българската народна армия до чин полковник.
През 1990 г. участва в работата на Кръглата маса. Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.
От 1995 г. е председател на фондация „Демокрация и сигурност“, а от 2003 г. – на Управителния съвет на сдружение „Балкански форум по сигурността“.
Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Проф. Йончев, очаквано ли беше това голямо нападение от страна на „Хамас“ срещу Израел?
– Светът коментира, че Израел е бил сварен неподготвен за това нападение.
– Може ли да се каже, че успешната атака на ислямистите е голям провал на израелското разузнаване?
– Не. Просто има една максима, която и в случая за съжаление е вярна, че военните се готвят винаги за миналата война. За бъдещата нямат опит. Ставащото в последните дни след Украйна, за мен, е почти същата история от гледна точка на военното дело. Видна е радикалната промяна на начина на водене на бойните действия. От една страна са новите технически средства, основно дроновете, струващи много малко пари, спрямо унищожаваните от тях цели. Цивилните вече са преки участници и основни жертви на подобни конфликти. Женевските конвенции, подписани веднага след Първата световна война, отидоха по дяволите. В тази връзка военните все още не са изцяло готови да се занимават този тип бойни действия. Руснаците започнаха да си променят бойните устави в движение. Неслучайно израелският премиер Натеняху предупреди сънародниците си да се готвят за дълга война. Тя не е война в класическия смисъл на думата, въпреки че хората гинат.
В новите условия още повече нараства ролята на разузнаването, на само политическото, в случая „Мосад“, но и чисто военното – тактическо и оперативно.
– Има ли риск войната в района да се разрасне и на Израел да се наложи да воюва отново с „Хизбола“ в Ливан и срещу Сирия?
– Муджахидините в Иран напират да ги изпратят да унищожават Израел. Нито Иран обаче, нито останалите страни в района имат полза от разширяване на конфликта. Не бива да изключваме и ролята на Турция в Близкия изток, която в последните десетилетия се засили значително. Руснаците пък подкрепят Сирия. Отново Близкият изток може да се окаже опасно място и политиците там не са толкова неинформирани и разбират това. Те няма да рискуват и да реагират чисто емоционално и да съдействат за разпалването на конфликта. По-скоро ще има логистична поддръжка за приютяването на бойци и доставки на оръжие.
Не може да се очаква бързо решаване на конфликта, разпален от „Хамас“, защото в САЩ след година ще има президентски избори. В Израел обаче имат висока култура на медиацията. Там имат специални структури във всички ведомства и имат успехи в тази област.
– Случайно ли арабите атакуват Израел точно по време на празника му Йон Кипур, както направиха това и през 1973 г., и отново свариха армията му неподготвена?
– Има символична връзка да има съвпадение, но да не забравяме, че враждата между палестинците и израелците има своята история още от създаването на израелската държава. Изстрелването на хиляди ракети от ивицата Газа срещу Израел и нахлуването на джихадистите на територията му показва, че нещата са много сериозни.
Не може да се отрече, че моментът за атаката на джихадистите не бе избран неслучайно. В САЩ наближават важни избори. От друга страна не може да се сравняват лобитата за подкрепа на Украйна и на Израел отвъд океана. Еврейското лоби е много по-силно и на практика е водещо там. Очаквам САЩ да се ангажират повече в този конфликт, отколкото с помощта им за Украйна.
– Говори се, че агресията на „Хамас“ е провалила установяването на добри връзки между Израел и Саудитска Арабия. Има ли нещо вярно в това твърдение?
– Да. И сега едва ли всички арабски страни ще тръгнат вкупом да подкрепят авантюрата на палестинците. От години има раздвижване в арабския свят и ориентациите станаха по-различни. Класически съюзници срещу Израел сега са поставени под съмнение.
– Има ли риск Израел да се реши да нанесе превантивни удари срещу Сирия и срещу проиранската групировка „Хизбола“ в Ливан?
– Премиерът Натеняху ми изглежда разумен политик и не вярвам да поеме подобен риск.
– Терористите от „Хамас“ са взели много израелци за заложници. Това усложнява ли нещата?
– Това е също ново, но е типично за подобен тип конфликти. Използват заложниците като жив щит. Терористите не правят разлика между цивилни и военни. Светът не бе готов за подобно нещо, но винаги реалността изпреварва подготовката за тях.
– Може ли да се очаква международна намеса за спасяването им? Кой може да помогне в случая?
– Може да помогне само който даде гаранции за контрол върху конфликта. В случай че Щатите и Русия намерят общ език по този въпрос, има надежда. Руснаците имат интерес от започналия конфликт, но не и американците. Трудно ги виждам заедно да работят за уреждането му. Опасността от разширяването му обаче е основание, за да седнат и да се разберат. Вече има слухове за неофициални контакти между двете страни, започнали още преди атаката на „Хамас“ от събота.
Основен инициатор за спасяване на заложниците ще бъде, разбира се, Израел, който ще търси активно помощта и на външни сили.
– Кои са основните канали и начини на финансиране на подобни терористични групировки като „Хамас“ в Близкия изток? Иран ли остава единственият спонсор на тези антиизраелски организации? Има ли и други държави, занимаващи се с това, като напр. Северна Корея?
– Не мисля, че подобна подкрепа е свързана с определени конкретни държави. Отдавна по света се търгува оръжие и то лесно попада и в ръцете на терористични организации. Има търговци, които не се съобразяват от никакви ограничения. Вече има частни армии, а какво остава за търговията с оръжие. Би било наивно да вярваме, че една или две страни официално са изпратили на палестинците оръжие.
Благодарение на новите технологии, сега дори малки страни и полулегални групировки, могат да заплашват цели страни и райони. Подобно нещо не беше възможно по-рано. Бяхме свикнали някоя от великите сили да изпрати свои войски срещу някоя малка държава и да установи там свое марионетно управление. Силните не може да се спрат. Израел винаги е бил от силните, но сега ще трябва да разчита и на политическа подкрепа в света. По принцип му симпатизираме, защото е нападната страна. Сегашният конфликт ще донесе още немалко жертви от двете страни, което не носи нищо добро. Раната от противопоставянето между израелци и палестинци няма да се затвори лесно и бързо. Конфликтът там винаги тлее. Сегашната война в един момент ще спре, но отново цели поколения от двете страни ще ходят със спомена за нея и ще жадуват отмъщение. Освен това светът отново върви към силно национализиране на човешките общности. Нациите ще станат доста важни.
– Сегашната война намалява ли шансовете за договаряне на т. нар. ядрена сделка на Запада с Иран, целяща Ислямската република да спре опитите си да се сдобие с атомно оръжие?
– При всички случаи Иран ще се въздържа от по-решителна намеса в конфликта, защото се чувства уязвим. Ще наблюдава ситуацията и ще разиграва варианти.
– Очаквате ли Съветът за сигурност на ООН да успее да приеме резолюция, осъждаща терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел?
– Съмнително е. Изострянето на кризата в Близкия изток е симетрична на украинската. Русия едва ли ще се съгласи.
– Искате да кажете, че Кремъл не иска да рискува връзките си с Иран и Сирия ли?
– Да. Най-малкото. От друга страна руснаците не биха искали да се окажат в положението на хора, осъждащи атаки, които самите те правиха. За това не очаквам Съветът за сигурност на ООН да осъди агресията на „Хамас“ срещу Израел. Пренареждането на силите в Близкия изток е отражение на случващото се в света.
– Защо, според вас, „Хамас“ се осмелиха на подобна дръзка атака срещу Израел, който има несравнимо по-големи военни възможности?
– В случая фанатизмът надделя. Няколко поколения араби растат с идеята за унищожаването на държавата Израел.
– Коренът на конфликта не е ли заложен след Втората световна война, когато не бе изпълнено решението на ООН за създаването на 2 държави израелска и арабска? Районите определени за палестинската бяха окупирани от Египет и Йордания.
– Да. Това не беше координирано както трябва. Израел се оказа единствената демократична държава в Близкия изток, но от основаването си съществува обградена от вражески настроени арабски държави и от това страдат всички.
