Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания. Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. Като инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси в Белгия, Великобритания и Германия. Автор е на книга за публично-частно партньорство и на над 200 статии по икономически и финансови теми.
Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Господин Кънев, според вас бюджетният дефицит за 2023-та ще бъде ли в рамките на само 3%?
– Възможно е, стига да има политическа воля. Когато към ноември се вижда по-висок дефицит просто се спират капиталовите разходи от бюджета и те се отлагат за следващата година. Това е един от начините за управление на дефицита.
– Можем ли да се надяваме на политическо решение за приемането ни в еврозоната, подобно на това с Гърция, приложено преди повече от 20 години?
– Гърция при съвсем други обстоятелства влезе в еврозоната и решението донякъде беше геополитическо. Тогава съседите временно продадоха част от дълга си на една инвестиционна банка и така покриха критерия за държавния си борч, след което го изкупиха обратно.
Сега моментът е подходящ за влизането на България, защото самата еврозона има нужда да докаже своята привлекателност за страните, които не са в нея. Освен това и геополитическата ситуация прави възможен компромиса за някои от критериите, както бе сторено с Хърватска за нейния дълг. Сигурно еврокомисията и ЕЦБ ще проявят и към България по-голяма гъвкавост. Мисля обаче, че ние ще успеем да покрием всички критерии, дори и без подобна специална намеса. Просто трябва да има по-интелигентно управление на публичните финанси и политическа воля.
– Според вас успява ли държавата да обясни на хората какви са предимствата от влизането ни в еврозоната? Как могат да се разсеят страховете на хората, насаждани от различни пропаганди, от евентуален бум на инфлацията при фактическото преминаване към еврото?
– Статистиката за всички страни, влезли досега в еврозоната, особено тези от Източна Европа, показва ниска инфлация. Да не забравяме, че повече от четвърт век сме във валутен борд и това е голямото ни предимство. Спекулации са прогнозите за висока инфлация след въвеждането на еврото. Миналата година именно страните от ЕС извън еврозоната отчетоха по-висока инфлация.
– Има ли икономически причини за исканото отлагане на влизането ни в еврозоната или цялата шумотевица цели да бъде осуетено въвеждането на единната валута у нас и в крайна сметка промяна на геополитическата ориентация на България?
– Няма икономически причини за подобно отлагане. Във валутния борд ние изпълняваме всички решения на Европейската централна банка (ЕЦБ), но не можем да влияем на тях, защото още не сме въвели единната валута. Когато станем двадесет и първата страна в еврозоната след Хърватска, при вземането на решения вероятно нашият глас може да се окаже решаващ. По този начин нараства българският суверенитет.
Поддръжниците на запазването на българския лев и борда забравят високата цена на поддържането му. Това не е само заради транзакциите при обмяна валутата от лев в евро и обратно, струващи много и на бизнеса, и на обикновените хора. Валутните резерви на борда също носят много разходи. Дълги години ЕЦБ държеше лихвите отрицателни и ние плащахме за поддържането на тези резерви в евро.
– Доколко референдумът за запазване на лева още 20 години ще успее? Трябва ли да се отмени евентуалното му провеждане?
– За отмяната на въпросния референдум решение трябва да вземе Конституционният съд. Според мен не е законен, защото определя годината, в която можем да влезем в еврозоната. Това противоречи на Лисабонския договор за функционирането на ЕС, където е указано, че трябва да въведем еврото, когато сме готови. Да не забравяме, че този документ има предимство пред националното ни законодателство.
– За 2023-та годишната инфлацията ще бъде ли под 10 на сто? У нас немалко храни са по-скъпи, отколкото в богатите страни от ЕС.
– В малки и отворени икономики, като българската, инфлацията се влияе най-много от международната икономическа среда. Това беше причина и за бума на поскъпването на живота през миналата година. По начало има 2 вида инфлация. Едната се изчислява по основен индекс, който не включва енергията и суровините, защото те най-много влияят на инфлацията. В последните месеци у нас се наблюдава нейният спад и вече е 7% на годишна база. Всичко зависи и каква ще бъде зимата и цената на петрола. Бързото прекратяване на покупките на нефт от Русия ще качи цените на горивата, а оттам и на всички стоки. При запазването на досегашния внос на евтиния нефт държавата ще може да задържи инфлацията, но с контрол на ценообразуването на бургаската рафинерия.
От друга страна, решението още известно време да не се внасят украински храни ще качи инфлацията. На практика, за да помогнем на българските земеделци, ще трябва да купуваме тяхната по-скъпа продукция, пазейки ги от конкуренцията.Липсата на квалифицирана работна ръка във всички отрасли и увеличаването на заплатите и пенсиите също помага за поскъпването на живота.
Към април-май догодина ще разберем дали покриваме критерия за инфлация за влизане в еврозоната. Тогава ще излезе референтният доклад на ЕЦБ за България.
– Как можем да си обясним парадоксите, че у нас цените на дребно на храните са в пъти по-високи, отколкото при производителите?
– От една страна, няма достатъчна конкуренция между търговците на дребно, основно големите вериги. За това има доста по-високи цени, отколкото биха могли да бъдат вероятно. По-важната причина е, че търговецът на дребно получава лъвският пай от цената, защото той осигурява пазара, носи големи рискове за реализацията на стоката и има големи разходи.
– Трябва ли е да се върне единната ДДС ставка от 20% за всички стоки и услуги?
– Отговорът на този въпрос е труден. По-скоро мисля, че отмина времето на единната ставка. Във всички страни в Европа точно храните и други стоки за социално уязвимите групи са без ДДС или той е много по-нисък. Много вероятно е запазването на нулев косвен данък за хляба и някои други стоки. В тази категория не включвам ресторантите, които не са от първа необходимост за социално слабите и за тях ставката ще се върне на нивото от 20%.
– Време ли е да се махне плоският данък?
– Привържениците на подобна мярка твърдят, че по този начин ще се доближим до останалите страни от ЕС. Според мен това трябва да стане постепенно. Първо обаче е редно у нас да се увеличи средната класа в България, която все още е малобройна. В развитите страни именно тази социална прослойка плаща основните данъци. Преди махане на плоския данък трябва да се дигитализира правителството и да оптимизираме публичните разходи и по този начин да спестим пари от ненужна администрация и други харчове.
– Как мислите, колко време ще изтрае правителството „Денков-Габриел“?
– Според мен ротацията ще е успешна и то ще издържи поне, докато има война в Украйна. Основният мотив за създаването на кабинета са евроатлантическите ценности, които означават ясна геополитическа ориентация на България в рамките на ЕС и НАТО и неутрализация на зловредните влияния, пречещи на този процес. Приемането на промените в Конституцията ще бъде знак за запазване на правителството. Оцеляването на кабинета зависи от тях. Не се ли случат, то още напролет може да има предсрочни избори.
– Споменахте за недостига на квалифицирана работна ръка в България, въпреки ръста на заплатите. На какво основно се дължи това?
– Причината е липсата на перспектива в родината за развитие на младите и подготвени хора. Причините за това са много. Често завършилите в престижни вузове зад граница не могат да намерят подходяща работа у нас. Масово в България не се ползват съвременни технологии и има остарели разбирания за правене на бизнес. Време е държавата да стимулира инвестициите, носещи висока добавена стойност в икономиката.
– Корупцията ли остава основна пречка за привличането на повече чужди инвестиции?
– Много са и другите фактори, като например липсата на добра инфраструктура и квалифицирана работна ръка. Корупцията е най-важният, защото тя създава лошо име на страната и ражда бедност. В богатите страни, като изключим, имащите много петрол, има върховенство на закона и малка корупция. В бедните има върховенство на вожда и огромна корупция.
