Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Нов сезон, нови програми, нови водещи – телевизиите се борят за интереса на зрителите. Бурни скандали с груба политическа намеса, провалени планове, недоволни водещи, загубили позиции, срив в доверието на зрителите. Всичко това го има, и то формира едно силно противоречиво обществено мнение за телевизионната действителност.
Като човек, преживял и работил активно в различните етапи от развитието на телевизията у нас, бих нарекъл сегашния етап с името на природния сезон – есента на телевизията. Имам предвид, че първият етап беше, когато у нас имаше само една телевизия и състезанието беше вътрешно – между отделни програми и водещи личности. Вторият етап беше бумът на частните телевизии, които изцяло завладяха зрителския интерес. Частните телевизии принадлежаха на чужденци, които налагаха своя вкус и стил, използваха опита си и техническите си и финансови възможности. БНТ линееше, но гордо пазеше най-скъпото си и изстрадано завоевание – доверието на зрителите, особено що се отнася до новинарските и публицистични програми.
И ето, че сега сме в унилата есен, когато изчерпахме програмните и финансови ресурси на инвеститорите, побългарихме чуждите формати, овладяхме терминологията на свободното слово, поставихме скритите окови на зависимостта, елиминирахме авторитетите със свободен дух, създадохме фалшиви идоли и превърнахме журналистиката в придатък на постперестроечната (извинявам се за новата дума, но не харесвам теорията за завършения преход) декоративна демокрация. И това положение създаде илюзията за някакъв устойчив уют, в който сме се родили и който ще ни надживее. Кюпът на посветените взе да им се струва тесен. Някои опитаха да излетят още по-високо, но кюпът се пукна и неприличната картина лъсна пред очите на всички.
Разбира се, поводът да се заговори за удар върху журналистиката като цяло идва от изтеглянето на Антон Хекимян в политиката. Нарочно казвам „изтеглянето“, защото именно така постъпиха с него политиците, без въобще да се съобразяват с последиците. Те дотолкова са свикнали със зависимостта на журналистите, че не виждат причини да я прикриват.
Ето така се народиха грешни или преувеличени изводи за зависимостта на БиТиВи от ГЕРБ. Грешни или преувеличени казвам, защото нито БиТиВи, нито която и да е друга телевизия, зависи само от една партия. Но целта ми днес не е да ровя в прясната рана. БиТиВи е в криза безспорно,но тя ще я преживее. Вярвам в това , защото тази телевизия разполага с млади талантливи журналисти с високо гражданско съзнание. Разполага и с богатия опит на водеща телевизия в България. Най-важното е да не се ограничи да лекува последиците, а да търси и лекува причините за кризата. Лично според мен причината за спада в рейтинга на БиТиВи не започва от новинарските екипи. В такъв момент те трябва да бъдат опазени и оставени на спокойствие. Ще се въздържа от повече бележки, лично съм им ги казвал, те помнят.
Много повече бих желал да се възползвам от ограниченията, които ни налага изборната кампания, за да кажа нещо много важно според мен за предавания и водещи, за които обикновено не се говори, те не създават проблеми, но са харесвани от всички, всички им подражават и дори ограбват, но те продължават да са на високо майсторско равнище, спокойни, ведри и усмихнати, влюбени в своята работа.
Ето, в момента пиша и поглеждам към екрана, където Мария Бакалова е поредният гост на предаването „Търси се“. Да, и Мария плаче, както всички гости на това предаване. Плачат умилени, щастливи, трогнати. В това предаване те се усещат хора със всичките си изживявания и слабости и се оставят с доверие на двете водещи.
Аз лично съм им малко сърдит, защото преди две седмици изрично ги бях помолил да не ме провокират много да плача от мъка по починалата ми съпруга Донка Стамболийска. Нищо не ми спестиха. Може би затова бях като пречистен. Наричал съм ги най-краденото предаване. Имам предвид, че всички, които правят портрети, взимат от техните идеи как да разкриват образа на гостите си. Те никога не се оплакаха и продължават да намират път към душата на гостите си. Ние, които всяка година раздаваме награди за телевизионна журналистика, се питаме какво е това, което те правят, журналистика ли е или нещо друго и все ги пропускаме. Те са над всичко, стабилни, непоклатими. Те са Миглена Димчева и Нели Хаджийска.
Подобна е съдбата и на едно друго предаване, което често предизвиква сълзи на състрадание към трудната съдба на безпомощни хора и след това на радост и умиление от решителната и безкористна помощ, която им оказва славният екип на Мария Силвестър и строителната бригада. Всичко е изпипано в това предаване. Помощта идва точно навреме, изпълнява се в категорично спазвани срокове, поднася се човешки, без пози и унижения. Водещата Мария Силвестър е изключителна находка, с нейната женствена ексцентричност тя би била световна кинозвезда. Очевидно е,че зад това предаване стоят стабилни спонсори, браво и на тях, но топлината и човещината, дадената дума и женската чувствителност се дължат на чудесния екип на Мария Силвестър. И Мария ни е поставяла няколко пъти пред трудно решение – какво е това, което тя прави, журналистика ли е или актьорска игра? И все отлагаме. Но бригадата е стабилна, винаги идва навреме.
Такива предавания са чест за визитката на БиТиВи.
БиТиВи винаги е проявявал страхотен вкус към намирането на интересни и подходящи водещи на съпътстващи новините предавания. Зрителите не са забравили водещия на прогнозите за времето Емо Чолаков, когото наградих от мое име с награда за телевизионна журналистика. Да не говорим за Натали Трифонова, дано не я мултиплицират повече. Боби Лазаров е също изключителна находка – ерудиран, сладкодумен, позитивен.
Направо звезда за световна телевизия е спортната журналистка Карин. Тя е не само атрактивна, но и компетентна, с отлична дикция, харизматична, общува свободно с гостите си и с публиката. Пазете такива находки, хора!
Бих могъл да продължа с примери от подобни предавания и личности и в другите телевизии, но след като БиТиВи е под прицел, да я оценяваме всестранно.
