Владимир Ампов – Графа е певец, композитор и музикален продуцент, роден на 21 юли 1978 г. в София, в семейство на музиканти. Още от дете се занимава с музика, като едва 10-годишен заедно с родителите си – Антоанета и Кирил Ампови, изпява песента „Мама, татко и аз“. Дългогодишната му кариера включва 15 албума, над 50 награди, 40 номер 1 сингли, 90 видео клипа и безброй разпродадени концерта.
През 2008 г. Графа става съосновател на музикалния лейбъл „Монте Мюзик“, с който продуцира едни от най-успешните изпълнители на съвременната българска музикална сцена. В качеството си на музикален продуцент, Графа стои зад реализирането на голяма част от най-харесваните български песни през последните години.
На 6 април 2017 г. отбелязва ново постижение за родната музикална сцена, като разпродава напълно билетите за концерта си в зала „Арена София“. Заедно със своята банда – Борислав Бояджиев-Борче, Мирослав Иванов, Васето Крумов, Александър Обретенов, Краси Тодоров, Венци Трифонов, се качват на сцената пред повече от 14 хиляди души. Година по-късно събира феновете си в Зала 1 на НДК на два поредни концерта. В списъка с отличия през годините е и престижното „Изпълнител на десетилетието“. През декември 2014 г. се нарежда в челната тройка на класацията на Forbes за „Топ 70 на българските знаменитости“. Заедно с лейбъла си е музикален продуцент на първия сезон на тв формата „X-Factor“, както и на авторското музикално риалити на „Междинна станция“ – „Музикална Академия“. От 2017 г. четири поредни сезона той е треньор в тв шоуто „Гласът на България“. Графа е част от много благотворителни проекти и каузи. Семеен е от 2008 г. Със съпругата му Мария имат син – Крис на 14 г., и дъщеря – Никол на 12.
Интервю на Надежда ЙОСИФОВА, за в. „Галерия“
– Какво ви даде кураж след 30 години на сцената да направите концерт на 30 септември на Националния стадион „Васил Левски“?
– Много съм щастлив, че този концерт се случва в точния момент. Човек трябва да долавя някои неща. Да, може да си каже: „Има време!“. Ами няма време! Може да го направиш след 5 или 10 години, но може и да не го направиш. Отдавна мечтая музиката, която съм създал през годините, да звучи на по-голямо пространство. Всички концерти в Античния театър в Пловдив са били вълшебни. Въобще летните концерти са много по-различни от тези, които са в зала. Самите хора, когато са навън, се чувстват някак по-свободни. Пял съм на стадиони, например преди концерта на Джордж Майкъл, който беше на „Локомотив“. Но тогава въобще и не съм мислил, че един ден ще напълня зала, камо ли стадион. Но съм искал! А и това все да правя нещо по-различно си е мое, вътрешно човъркане. Искам да се изненадвам,
както да изненадвам и публиката. Макар в България да не е лесно да се занимаваш с музика, и то с музика, която има съдържание, сам си създавам препятствия, които да преодолявам. И сега, колкото повече наближава датата на концерта на стадион „Васил Левски“, и виждам колко хора са запалени и имат билети, показва, че те вярват в мен и в музиката, която правя, което е супер!
– Това е и отговорност, не се ли притеснявате?
– Нямам притеснение, доста сме подготвени. Хората имат големи очаквания, защото те са присъствали на предишни концерти в Зала 1 на НДК, в „Арена София“, в Античния театър в Пловдив и много други градове, както и са гледали тези, които сме заснели и ги има в интернет. За първи път у нас поп музикант прави шоу на Националния стадион „Васил Левски“. Знам, че трябва да надградя показаното досега. Така че отговорност има и тя е да направя шоу, което да изненада и да не е самоцел. И така ще стане!
– С кого ще бъдете на сцената?
– Ще издам само някои от специалните гости. „Мистерията на българските гласове“ ще са на сцената. С тях реализирахме песента „Вековна гора“, каквото е и заглавието на последния ми албум, който излезе през юни тази година. Световноизвестният цигулар Веско Ешкенази, с когото направихме последната версия, която е много красива, на песента „Ванилия“, също ще присъства. Преди мен ще излязат и децата от духовия оркестър „Junior Band“ към СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново, с които създадохме кавър на песента „Мама, татко и аз“. Преди мен ще бъдат и диджеите Burlak и DiMO BG. Ще бъда с бандата „брутални“ музиканти, с които бях и на концерта ми в „Арена София“. Аз, освен като певец, се включвам и като китарист, свиря на пиано, имам и солови изпълнения. Ще има още много изненади, разбира се. Пет дни ще се строи сцената на Националния стадион, която ще е 65 метра дълга и ще е с прозрачен покрив, и с убийствено осветление, огромни екрани и ефекти. Нескромно звучи, но досега не е правена такава сцена за български концерт. Голяма гордост е, че цялата концепция и конструкция е измислена, проектирана и се осъществява от българи. Концертът е обвързан и с кауза – 5 лева от цената на всеки билет отиват за фондацията на Димитър Бербатов, която подпомага много български талантливи деца. Едно от тях – Ивайло Василев, ще се качи заедно с мен на сцената. Кампанията „Бъди зелен“ е също нашият апел всички фенове да отидат с градски транспорт, с тротинетки, а не с автомобилите си. Важно е да се знае, че на терена ще се допускат деца, за които има специални цени за билетите.
– Кога ви идва да си кажете – „Дим да ме няма“ – парче, което все едно е написано вчера!
– Кога? Истината е, че доста се преработваме (усмихва се). „Дим да ме няма“ е социално парче, в което има думички за кариеристите, за идеалистите… и между майтапа е казано доста. Така е и с песента „А дано, ама надали“, в която има препратки към политическата обстановка, която не се променя, за съжаление. И от една страна, ме радва, че текстовете са актуални и днес, но от друга – не, защото все още важат.
– От какви гафове ви е страх?
– Имам песен – „Квартални джентълмени“ и в нея се пее именно за това, като започва така: „Аз бях там и стана гаф…“ (смее се). Дори клипът е с кадри от концертни гафове – не ти е включен микрофона, нещо се случва и падаш от сцената… Случвало ми се е и на мен, пукнах си ребро, зъб са ми чупили… Спирал е и токът, имам и песен „Токов удар“. Спомням си случка от първия ми концерт в Зала 1 на НДК през 2006 г. Имаше едни конфети ли, гирлянди ли бяха, едни такива като станиол и както си пеех,
една ми влезе в устата и ми залепна за гърлото. Не можех да дишам, обърнах се с гръб към публиката и се опитах да я махна. Беше тегав момент, но успях! Важното е, че фатални гафове не съм имал досега. Иначе от какво ме е страх? Тревожа се като родител за децата си, за здравето на семейството.
– Не е леко да си дете на известен музикант. Крис и Никол, които вече са големи, какво ви казват?
– Да, не е лесно да си дете на известни родители. Минал съм по този път и се стремя да подготвя децата си, как сами да постигат целите си. Като че ли сега се гледа по-спокойно на приемствеността в музиката и не само. Крис и Никол се занимават с музика. Дъщеря ми учи в Музикалното училище, където има много деца на хора на изкуството. И няма разделение, децата не се впечатляват от това, че родителите им са някои, както и преподавателите, което е хубаво. Синът ми не е в същото училище, но свири на пиано. Докато сестра ми – Нора Ампова, която е художник, дълго време я свързваха с мен. Но това е минало… Тя продължава да прави много успешни изложби, продава творби и в чужбина. Омъжи се, има и детенце, момиченце. Трудно й беше да излезе от рамката „сестрата на Графа“, но от друга страна това калява, защото обикновено има омаловажаване на качествата ти, но ти се доказваш, че можеш. А за моите деца мога да кажа, че преди всичко са ми много добри приятели. Съветват ме за някои неща. Синът ми ми помогна да подредя песните си в последния ми албум, защото дълго време не успявах. Той за 3 минути го направи, и то перфектно.
– Обяснявате ли им, че не е лесно да се занимават с музика?
– Аз бях 10-годишен, когато изпях „Мама, татко и аз“ с „Трио спешен случай“, които точно така ми казваха. Въпреки това го направих и продължавам да бъда музикант. Не знам моите деца какво ще изберат, но знам, че човек трябва да е щастлив с това, което работи. Защото времето минава много бързо.
– Успявате ли да бъдете до тях, въпреки ангажиментите?
– През цялото време, откакто децата дойдоха в семейството ни, винаги съм бил близо до тях и винаги съм помагал на Мария. И то още в първите месеци и години на порастването им, когато те се нуждаят от много грижи, не че като стават по-големи не е така. По някакъв начин те самите ме моделираха. Не че са ме направили по-отговорен, защото винаги съм бил такъв – качество, което съм придобил от баща си, като съм гледал отношението му към семейството. Но децата те заземяват. Макар да има и хора, които дори да имат деца, пак си остават егоисти. Факт е, че работата ми е свързана с очаквания, с галене на егото, но с идването на децата центърът се измества и това е хубаво, защото всичко е илюзорно в професията ни. Не може само да си горе, има моменти, в които леко падаш надолу, после пак се изкачваш. И работата е като живота…
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Как и къде се намерихте с Мария?
– Тази година ще направим 15 години брак и 17 години, откакто сме заедно. Мария е много красива и става все по-хубава… Тя беше управител на два известни столични клуба, когато я забелязах. Месеци наред я канех на кино и на други места. Мина доста време и преди въпросния, първи за мен спектакъл в Зала 1 на НДК, ми беше последната надежда тя да ме забележи (смее се). Изпратих й покана за концерта. По-късно ми каза, че след като ме видяла и чула още при изпълнението на първата песен „Изкуствен елемент“, която й е любима, си казала: „В това момче има нещо много специално“.
Така че този концерт е важен за мен не само за кариерата ми, но и в личен план. Няколко дни след него станахме гаджета с Мария и я заведох на концерт на Браян Адамс. И сега, след 15 години, той отново ще идва и мислим да отидем пак… Мария е център на семейството. Оставям любовта, която има между нас, но тя наистина е много специална и стабилна жена. Успява да създава онзи уют в дома, проявява разбиране към професията ми, защото, признавам, всеки творец има своите лудости (усмихва се).
– Със сигурност сте имали какви ли не предложения от фенки, на които Мария предполагам, че гледа с насмешка ли или не е така?
– Тя има страхотно чувство за хумор, освен това уважава професията ми и приема нормално това, че аз имам фенове. А без тях означава, че нищо не се случва с мен като музикант. С Мария и с децата сме едно много сплотено семейство, пътуваме заедно в чужбина. Последно четиримата бяхме в Доминикана, на концерт на любима моя група „Колдплей“ и беше много забавно. Санто Доминго е един опасен град, а концертът беше на два километра и половина от хотела ни. Като свърши беше почти полунощ, не успяхме да си хванем такси и тръгнахме с тълпата, която лека-полека започна да се разрежда и в един момент останахме сами. И ей тогава ме хвана страх, защото бях сам със семейството си по някакви тъмни улици и без да преувеличавам пред всяка къща имаше човек с „помпа“. Такава държава е, жилищните блокове до 20-ия етаж бяха с решетки. Та имахме си притеснения покрай децата тогава, защото, ако бях сам, пак щеше да ме е страх, но не чак толкова.
– Посветили ли сте песни на Мария?
– Ооо – да! Песента „Никой“ е написана за нея, а тогава се роди и първото ни дете – Крис. Текстът на „Най-щастливият човек“ също е написан за нея, и то още преди да станем гаджета. И не знам случайност ли е, но като си пуснах диска на компютъра, където се изписват заглавията на песните, видях, че в заглавието й има грешка. Изписано е „Най-щастливият брак“ и така е произведен диска. Виж, колко интересно, странно, съдбовно…
– Как е баща ви, коректив ли ви е в музиката ви?
– Добре е, щастлив дядо е! Сега не дава много оценки, защото отдавна знае какво правя. Моите родители са и моите първи учители в музиката. И сега той е щастлив, защото много от това, което съм постигнал, той и майка също са си го мечтаели. На много от концертите ми баща ми идва и се вълнува. Когато беше концертът ми в зала „Арена София“, беше много прясна и загубата на майка ми. Татко беше в емоционален момент. Самият концерт беше посветен на майка… След като тя си отиде, с него станахме още по-близки и се виждаме почти всеки ден, независимо от ангажиментите ми и дали ще е за малко, но винаги намирам време! В последния си албум „Вековна гора“ написах песента „Утеха“, която е за него. Това е песен – благодарност за това, което е той за мен и е много чиста и искрена. И смятам, че всички ние трябва повече да ценим и уважаваме родителите си, да ги подкрепяме, защото като мине време сякаш се „хвърляме“ към новите си семейства, улисани в задачи, а не трябва да е така.
– Загубата на майка ви ли е най-голямата ви болка?
– Да, това е най-тежкият период в живота ми. Дори трудността дойде със закъснение… Когато майка си отиде, ми предстоеше големият концерт в „Арена София“ и тази подготовка може би капсулира мъката ми и се събрах по някакъв начин. Но след концерта мъката ме удари много силно. Тогава заминах за Индия. Там трябваше да снимам видео клип на песента „Огън“ и на още една песен – „Последната песен“, която написах за майка ми. Снимах с индийски екип, който намираше локациите и получих много силна подкрепа от моята съдружничка Маги Сотирова, която направи чудеса, за да можем да снимаме там. Избрах си една местност, където има много християнски катедрали, а майка беше вярваща. На един хълм намерих много красива катедрала и продуцентите в Индия разрешиха да снимаме там. И като застанах на ръба, и погледнах, оттам се виждаше цялата джунгла. Този момент беше като пречистване, като преодоляване на мъката и болката, като приемане, защото това не е сбогуване. Вярвам, че пак ще се срещнем… И като се върнах в България, си взех глътка въздух. Да, има необясними неща!
И като ме питаш какво ме кара да правя все нови неща, дори и снимките на тези видео клипове в Индия бяха много сериозно предизвикателство и приключение, но и незабравимо преживяване. Може би това са едни от най-интересните дни в живота ми. А Индия ме привлича още от дете, мечта ми беше да отида там. Помня как баба ми четеше индийски приказки и Индия е закодирана в мен от много малък. А покрай заснемането на видеата там, буквално влязох в къщите на хората, стигнах затънтени места, видях неща, които като турист няма как да видиш. Не знам защо го разказвам това, но беше супер!
– Подали сте ръка на много музиканти, някои израснаха, благодарение на вас, има ли разочарования от ваша страна?
– Когато изтече договорът ми с „Жокер Медия“ и се разделихме, запазихме добри отношения. С Маги Сотирова направихме „Монте Мюзик“ и тогава започнахме да продуцираме, да създаваме нови имена. Лека-полека чрез естествения подбор едни останаха, други – не. И това е нормално, но научих много за човека като цяло, за това как влияе славата, как се променят хората, как изскачат някакви черти от характера, които преди това не си забелязвал. Но най-вече научих, че човек носи в себе си тези черти. Професията ни е доста коварна. Тя е като огледало, не можеш да излъжеш хората или ако го направиш, то ще е за известно време. За нищо не съжалявам, защото създадохме красиви неща и много хубави песни през годините. Една цяла вълна нова българска музика се надигна след 2012 година. И тези песни все още се слушат. Приятели сме с всички, дори и с тези, с които вече не работим. Но постепенно започнах да делегирам тази дейност на други хора. Музикалният продуцент Веселин Ценов (Algoriddim) се занимава с нея. Но това беше безценен опит за мен, защото се научих да работя в екип.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
