В България икономическата свобода продължава да намалява, сочи публикуваното от Института за пазарна икономика (ИПИ) изследване “Икономическа свобода по света 2023”, цитирано от БНР. То е проведено съвместно с канадския институт „Фрейзър“ и отрежда на страната ни 43-ото място сред 165 държави и територии.
Резултатът по данните от 2021 г. е 7,46 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0,23 т. спрямо предходното издание (ревизирано)В най-слабата за България категория – „Правна система и право на собственост“ – липсва чувствително подобрение. Резултатът е 5,81 т., или с 0,06 т. повече от този в миналогодишното издание, въпреки ниската база. Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост. Така, докато в останалите страни членки на ЕС оценките са около 8 т., резултатът на България е близък и дори по-нисък от този в държави като Руанда, Уругвай, Молдова. Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерения на свободата. В класирането на включените в изследването държави България дели една позиция с Бахрейн и е между Република Корея и Ямайка.
Миналата година страната ни заемаше по-предни позиции в класацията, основно заради по-разхлабените ограничителни мерки при започването на пандемията, каза Зорница Славова от ИПИ. „Може би трябва да кажем, че пада резултатът на България за втора поредна година и на практика е колкото е бил през 2010 г.“, добави тя. По думите й е важно в кои компоненти страната ни се справя добре и в кои зле.
„Има компоненти, които са базови, привличат инвестиции и осигуряват по-добра бизнес среда и има такива, които са въпрос на напасване. България има почти максимални оценки за нивото на облагане, за свободата на международната търговия и ниските мита и тарифи, както и стабилността на парите, заради валутния борд“, допълни Зорница Славова. Тя уточни, че проблемът за България е в един от компонентите, който разглежда правната система и защитата правата на собственост. „България там има изключително нисък резултат не само в този индекс. Ако в другите области може да получаваме почти 10 точки, колкото е максимума, тук не можем да достигнем дори 6“, обясни Зорница Славова.
От изследването става ясно, че за поредна година силните аспекти в икономиката на страната остават високо оценени, а най-слабите не се подобряват.
За първи път в историята на издаване на индекса Хонконг отстъпва първата позиция, заради опитите на Китайската комунистическа партия да контролира частния сектор, ограничавайки практически всички свободи – икономическа, гражданска и политическа. Първенец в тазгодишното издание на Индекса е Сингапур, а втората позиция остава за Хонконг, но очакванията са дългогодишният лидер да пада още в следващите години. В Топ 10 влизат още Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия, Дания, Австралия, Великобритания и Канада. На дъното остава Венецуела.
България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки).
И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните една четвърт от държавите (41 страни) и най-несвободната четвъртина (41 държави).
– Брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 8 пъти по-висок;
– Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;
– Продължителността на живота е с 16 години по-висока;
– Детската смъртност е 9 пъти по-ниска;
– Нивото на бедност е много по-ниско;
– Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
