Николина Чакърдъкова е родена на 4 септември 1969 г. в Гоце Делчев. Тя е една от най-обичаните народни певици в България, изпълнява предимно песни от македонската фолклорна област. На сцената е още от дете, когато е солистка на Неврокопския ансамбъл. През 1987 г. се присъединява към Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ – Благоевград.
Откроява се с неповторим стил. Концертите й са вълшебни спектакли и наслада за сетивата – пищни костюми, танци с невероятна хореография, които сякаш разказват различни сюжети, впечатляващи визуални ефекти. Дъщеря й Мария също е певица и делят една сцена. Николина Чакърдъкова е щастлива баба на петима внуци.
Интервю на Николай КОЦЕВ
– Г-жо Чакърдъкова, станахте баба за пети път. Да ви е живо и здраво внучето! Как се почувствахте с малкия Йоан в ръце?
– Благодаря ви много! Да бъдат живи и здрави всички деца! Аз вече имам опит, но както всеки път съм много развълнувана и щастлива. Най-голямата ми радост и гордост са децата и внуците ми. Радвам се много, тази емоция трудно се описва с думи! Щастие е човек да има голямо семейство, да вижда как внуците му растат и стават с всеки изминал ден силни, научават нови неща, сред тях и аз се чувствам по-млада.
– Сигурно пада голяма веселба, когато всички малчугани се съберат на едно място. Кои палавници са от дъщерята Мария и кои от сина Васил?
– Децата на дъщеря ми са Силвия и Христо, а от страна на сина ми са Николина, Димитър и сега Йоан. Когато всички се съберат на едно място е много шумно, весело, още са малки и играят, лудеят из къщата. Най-щастлива съм, защото всички много се грижат един за друг, търсят се, играят заедно, много са сплотени. Има понякога и спорове, сълзи, но като при всички деца – бързо минава! Те са още малки и трябва да си винаги нащрек с тях, някой да не се удари, да не падне… Но винаги е хубаво, когато къщата е пълна. Синът ми живее в София, ние с дъщеря ми сме си в Гоце Делчев, но много често къщата се препълва и е много приятно.
– Строга баба ли сте, или пък обратното? Малките сладури са от музикална фамилия, та не се знае дали няма да ви откраднат занаята…
– Бих казала, напълно нормална баба. Децата са наше огледало, те се учат от нас спрямо действията ни, наблюдават всичко. Моите внуци са още съвсем малки. Най-голямата Николина е на 5. Обичам да прекарвам време с тях, пеем много, говорим си, играем, понякога се карам, когато ситуацията го изисква. А дали някое от децата ще поеме по моя път и този на дъщеря ми Мария, времето ще покаже, ще се радвам, но още е много рано да се каже. Децата знаят всички мои песни, пеем заедно, идват на концерти, обичат народната музика, което за мен е най-важното. Да носят българския дух и да познават нашия фолклор.
– Къде ви намирам в момента, сигурно пак сте на път, по концерти с момчетата и момичетата от ансамбъла?
– В момента съм в Челопеч, тази вечер имаме голям концерт заедно с Мария Чакърдъкова, Петя Шапкова, Неврокопски танцов ансамбъл и оркестъра на Фолклор ТВ. Очаква ни голям празник. Пътуваме и през това време използваме момента, за да работим с екипа, да видим какви са предстоящите събития, какво трябва да се свърши, нашата работа никога не свършва.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Дъщеря ви Мария е поела по вашия път. Мнозина твърдят, че ви е „одрала кожата“, наследи и вашия талант. Давате ли й съвети, помогнахте ли й за решението да избере сцената?
– Мария носи таланта от малка. В самото начало, преди 20 години започна в моята школа като танцьорка. Минала е през всеки един етап на сцената. 20 години не са никак малко време, да наблюдаваш, да попиваш знания, усещания за сцената. Подготвяхме я много дълго време, за да може тя да застане редом до мен – не като дъщеря ми, а като равностоен изпълнител. Работим всеки ден, учим се аз от нея, тя от мен. Решението да поеме по този път беше изцяло нейно –
осъзнато, желано. Когато човек избира своята професия, изборът трябва първо да го направи той самият, нямала съм амбицията тя да поеме по моя път, но съм истински щастлива, горда и удовлетворена, че днес тя е до мен, че имам свое продължение. Много е важно човек да остави нещо след себе си и да има приемственост, защото аз няма да бъда вечна, но песните, музиката, танците, които сме създавали през годините, ще живеят чрез Мария, а съм сигурна, че тя ще надгради всичко, което аз съм направила. Времето е на младите, те имат свой почерк, свои идеи, когато са стъпили на здрава основа могат да градят и да постигнат много!
Винаги съм й помагала и съм до нея, когато тя има нужда, всичко това, което аз съм научила през годините съм й го предала. Най-важното за мен е, че хората я приемат, харесват я. Когато излезе на сцената, я аплодират, даже се шегувам, че повече пляскат на нея, отколкото на мен. Ние сме един екип, един отбор. И съм истински щастлива, че хората усещат това, когато сме заедно и ни се радват!
– Разбирате ли се със зетя Симеон? А със снахата Лора как сте?
– Ние сме голямо семейство, разбирам се прекрасно с всички. Радвам се, че в годините с децата ми изградихме много здрава и сплотена връзка, приятели сме, споделят много с мен, пътуваме заедно, ходим на почивки цялата фамилия, в работата дават оценка на новите неща, които правим. Всяко едно от децата ми от малко е научено на труд. Синът ми Васил е регионален мениджър за България и Чехия в американската компания Southwestern Advantage. Всички много работят, пътуват, но успяват да съчетават и грижите за семейството. Със зет ми и снаха ми също се разбирам чудесно. На всеки голям празник всички идват вкъщи, къщата се изпълва с хора и сме заедно! Правят ме много щастлива, горда, всеки със своите постижения в сферата, в която се развива.
–Тези дни се случи неприятен инцидент с ранени с нож мъже в Сандански, твърди се че зет ви Симеон е замесен?
– Момчето ми е бивш зет, разделени са с дъщеря ми от 6-7 месеца, но са запазили добри отношения. Не взимам страна, нека разследващите да установят къде е истината. В такъв спор винаги има две страни. Ако наистина е направил нещо такова, остро го осъждам. Ние не живеем във времената на „Козият рог“. За мен и семейството ми това са първобитни действия, далечни и чужди, и ако са се случили, не ги одобрявам. Тъжно ми е, защото ще го изкарат най-големия злодей, а не е така. Никого не защитавам или нападам. Разбрах обаче, че той е бил нападнат от доста хора, бил е насинен. Сега ще си извади медицинско. Надявам се истината да излезе наяве и всеки виновен да си понесе отговорността. Не искам да бъда пристрастна, но по медиите представят човек, който е живял в къщата ми 6 г. и все едно не го познавам. Благодаря на Бога, че не се е случило нещо фатално и за двете страни.
– Хората ви обичат и пълнят залите! Не само пеете, но често и танцувате. Не е лесно да сте на крак по два часа на концерт…
– Аз съм професионалист – 2, 3, 4 часа, колкото трябва! Когато изляза на сцената, адреналинът, емоцията, енергията, която обменяме с публиката, ми дават много. Аз не усещам как лети времето, особено когато виждам усмивките на хората от сцената, когато виждам, че песните, музиката, танците, които изпълняваме, ги карат да се пренесат в един друг свят и да забравят своите грижи. Не мога да обясня какво се случва на сцената, но то е една магия, аз изпадам в едно мое състояние, в което само публиката съществува и се наслаждавам на всеки миг. От своя страна хората ми връщат енергия с усмивки, с аплодисменти, аз виждам очите на всички и така се получава един обмен и умора няма, само щастие, любов! С годините, мога да кажа, че танците остават малко по-назад, Мария пое тази част от концертите. Тя танцува много повече. Сега съм в друг етап, пеят ми се и други песни – по-лежерни, в които можеш да разкажеш история, в които можеш да откриеш повече за любовта, които носят послание, друга емоция. Моите почитатели, които следят новите песни, които изпълнявам, виждат, че те са по-различни. Виждат още едно лице на Николина Чакърдъкова, не само тази темпераментната и се радвам, че им харесва. Аз не изменям на моя стил, който градя вече 25 години, но добавям и по нещо ново, нещо различно, за да изненадам и публиката.
– Имате ли някакви специални ритуали, преди да излезете на сцената?
– Не нямам, не съм суеверна. Обичам сцената, обичам публиката и нямам търпение да започне концертът.
– Има ли концерт, който няма да забравите никога, някоя интересна или любопитна случка от дългата ви кариера?
– Обиколили сме цяла България – няколко пъти. За мен всеки концерт е различен. Не мога да откроя един или два, защото всяка среща с публиката е различна и ми носи голяма радост. Може би по-запомнящи се са някои от концертите ми в зала 1 на НДК и двата концерта в зала „Арена София“, защото мащабът е много голям, организацията също и със сигурност помня всеки детайл. Сега отново се подготвяме на 10.02.2024 г. ще бъдем в зала „Арена София“, подготвяме много изненади, правим нови песни, които ще бъдат много различни, ще има много ефекти, сега съм потопена изцяло в тази подготовка. Едно такова събитие се подготвя една година и никак не е лесно, но мотивацията да видя толкова много хора да пеят, да танцуват, с носии, красиви, заслужава си!
А случки, наистина не се сещам, защото имам екип от хора, които са винаги зад кулисите и при най-малките неточности реагират много бързо. Ние сме 25 години заедно, машината е добре смазана и всеки знае своето място на сцената, репетираме много, за да могат хората да се насладят на един красив и незабравим концерт.
– Помните ли как и защо изобщо решихте да станете певица? Притеснявахте ли се, когато за първи път излязохте да пеете пред хора?
– Аз пея от малка, нямам спомен за първата ми поява на сцена, защото съм била много, много малка. Никога не съм се страхувала или притеснявала да бъда на сцена и при мен нещата са ставали много естествено, пяла съм от дете, после бях част от местния ансамбъл и след това поех сама по този път. Разбира се, в годините успях да изградя екип от хора, с които работим заедно, споделяме идеи, творим, човек не може да работи в такива мащаби сам. Но няма строго определен момент, в който да кажа, от утре ставам певица. Като с всяка професия, първо се влюбваш в нея и после цял живот се учиш и развиваш. А вече имам усещането, че цял живот съм на сцената. Преди всеки концерт има вълнение, адреналинът се покачва, но това не е притеснение. Обичам да бъда сред моята публика, да виждам техните реакции, да пеем, да танцуваме заедно. Затова на всеки мой концерт слизам от сцената и минавам през всеки един човек, да усетя публиката, да ги прегърна, да ги видя, да пеем заедно! Имам прекрасна професията, която ми дава много любов, която ме зарежда!
– От колко време сте заедно със съпруга ви Димитър? Как се запознахте?
- Вече 35 години сме заедно. Той ми е голяма подкрепа. Винаги е бил до мен, много ми е помагал с отглеждането на децата, за да мога аз да пътувам и да бъда спокойна. Ние живеем в малък град, в който почти всички се познаваме. Той живееше близо до нас, познавахме се. Пламна много силна любов и се оженихме малко след като завърших училище. От тази голяма любов имаме две деца, сега се радваме заедно и на внуците. Обичам да си бъдем вкъщи, говорим си, всяка сутрин задължително пием кафе заедно и след това всеки поема по своите задачи. Искрено му благодаря за подкрепата. Той винаги идва на всеки голям концерт и е много притеснен, защото вижда колко усилия полагаме, безсънни нощи, работа и винаги се притеснява дали всичко ще мине добре. Никога не ми е казвал, че нещо не му харесва, той е най-големият ми почитател.
– Сигурно не му е лесно на човека, постоянно сте на път?
– Със сигурност през годините не му е било лесно, аз му благодаря за подкрепата вкъщи и в работата. Никога не се е оплакал, че нещо му тежи. С годините успяхме да регулираме концертите, но в началото имало е време, в което цял месец съм отсъствала, но винаги съм била спокойна, защото зная че той е вкъщи и се грижи за децата, разбира се, и моята свекърва много ми помагаше, всички. Професията ни не е лесна за най-близките, защото освен пътуванията, ние репетираме много, работим нови неща, това е всекидневна работа, нищо че изглежда много лесно. Това е труд, който полагаме всеки ден и близките ни знаят всички подробности, понякога има и много нерви които рефлектират върху тях. Но те знаят защо правим всичко това и има разбирателство от двете страни.
– Вие сте известна кулинарка. Има ли някое специално ястие, което приготвяте за семейството, когато се събирате по празници?
– Поради натоварения ми график, не мога да готвя много често, но когато съм си вкъщи, обичам да приготвям различни неща. В моето семейство спазваме традициите и на всеки празник приготвям според спецификата – на Гергьовден – агнешко, на Бъдни вечер – постна трапеза… Спрямо гостите, които посрещаме, също подготвям определени неща. Обичам да има изобилие, от всичко по много. Масата да е пълна. Все пак сме голяма фамилия и на празник се готви цял ден, но дъщеря ми Мария също помага, всеки се включва с каквото може. Обичам да се събираме всички, да се видим, да си поговорим, да се посмеем, да си попеем, вечерите обикновено преминават в малък концерт!
– Преди години преборихте рака. Хората ви виждат жизнена и енергична, но сигурно не ви е било лесно?
– За моя голяма радост това премина, в годините съм разказвала, но сега не искам да се връщам към тези моменти. Радвам се, че съм здрава, оценявам и благодаря за всеки един ден, който имам. Най- голямото богатство е здравето на нас, на близките ни! Всеки ден ни е дар и трябва да му се наслаждаваме!
– Вие сте дама, но не се притеснявате от теми табу като диети, килограми… Пазите ли някакъв специален режим?
– Цял живот съм била на какви ли не диети, режими. Обичам хубавата кухня и винаги ми е било много трудно да се ограничавам. Но с годините свикнах и разбрах, че трябва да се храним с по-малко храна, по-здравословно и свикнах, мисля че си и личи. Ям два пъти на ден, движа се много и така се опитвам да бъда във форма.
- Любимата певица сте на президента Георги Първанов (2002-2012), а сте и лични приятели. Чувате ли се, виждате ли се с него?
– Това трябва той да го каже. Аз имам много приятели и се радвам, че нашата, народна музика е ценена от много хора – някои известни, други не толкова. С г-н Първанов се чуваме по празници и да си честитим новите внуци. Тази професия ми е дала възможността да се срещна с много и различни личности, да разширя кръгозора си, да обменяме идеи. Живея в Гоце Делчев, далеч от суетата, имам приятели, с които сме повече от 35 години заедно, имам приятелки, с които обичам да пътешествам, имам приятели, с които работя, има и такива, които са по-популярни. С всеки мога да разговарям, да намеря обща тема.
– Изкушавате ли се от политиката, сигурно сте имали покани от партии?
– Не, не се изкушавам, преминах през това предизвикателство преди около 10 години и сега на сцената се чувствам най-добре.
– Пътувате по концерти с един огромен мегалайнер, мечта за всеки пътешественик! Кажете повече за него?
– Да, имаме прекрасен огромен автобус, това беше голяма моя мечта, но в момента не пътуваме с него. Много е трудно по малките населени места.
Събрали сме много кабели и жици по пътя си. Иначе автобусът ни е прекрасен, удобен, за да можем да си почиваме преди и след концерт, но той е за големите градове и по-хубавите пътища, затова вече рядко пътуваме с него.
– Има ли нещо за което да съжалявате, сбъднахте ли всички ви мечти?
– За нищо не съжалявам. Всичко, през което съм минала, ми е дало много уроци, опит, научило ме е на търпение. Сега като се обърна назад имам толкова пъстър живот, динамичен. Сбъднала съм много от мечтите си, от целите си. Правим големи спектакли, радваме хората из цялата страна, била съм на най-големите сцени, и най- важното имам любовта на публиката. Щастливка съм!
– И последно, какво да очакват скоро от вас многобройните ви почитатели?
– Това, към което съм отправила поглед, е 10 февруари 2024 г., зала „Арена София“. Иска ми се да си подарим един незабравим български празник. Хората да дойдат с носии, с добро настроение, да пеят и танцуват на воля, подготвяме невероятна програма, красива сцена, много изненади. Като всеки мой спектакъл искам да покажем българския фолклор на световно ниво – с невероятна сцена, осветление, ефекти. Ще бъде приказен празник, заповядайте!
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
