Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Един случай обикаля медиите от няколко дни. Някакви либерални снежинки видели дете да полага павета на столичния булевард „Цар Борис III“. В резултат на това се започна – ама Фандъкова експлоатирала деца, ама фирмата изпълнител била робовладелец и какви ли не други социалистически еквалибристики. В резултат на истерията на снежинките в социалните мрежи, бащата на детето, който е бил с него на обекта и го е учил на занаят, го подгони Инспекцията по труда, социалните, полицията, общината и арменския поп. Всичко това, по същество, е едно невероятно преувеличение на този случай, което обаче със сигурност ще има своите дългосрочни последици.
Формално погледнато, полагането на труд преди навършване на 16 години е забранено. Но тук трябва да си изясним какво се разбира под това. Според едни забраната е за всякакъв вид труд. Според мен става дума за труд, за който се престира заплащане. Не можеш да наемеш малолетно лице на трудов договор и да му възлагаш трудови задачи. Това е безспорно. Тук обаче очевидно става дума за нещо друго. Става дума за баща, който е завел детето си на обекта, на който той работи, за да може детето да се учи на работа и занаят. В този смисъл детето не полага труд в смисъла на Кодекса на труда, то помага на баща си и се учи на трудови навици и работни умения. Къде е проблемът тук тогава?
Няма проблем. Градските либерали просто си измислят проблем, това е. Те не могат да приемат, че има хора, които искат да възпитават децата си в трудови навици. За мен това е похвално. За тях е ужасно. Защото те гледат на труда в неговия социалистически смисъл – като заплатена експлоатация от страна на буржоазния работодател. Затова за тях е виновен работодателя на бащата, защото бил позволил дете да дойде на обекта му. Но и още нещо – те разглеждат труда като „нещо, разрешено от държавата“, тоест нещо, което се прави по решение на ръководството. Затова обвиняват и Фандъкова – за тях трудът не може да е друго освен експлоатация на работника, който прави началника и държавата богати. Това е мислене, което обрича държавата на бедност и нищета.
Трудът не е „експлоатация“. Да работиш не е нещо лошо. Обратното – да работиш и да се трудиш е крайъгълният камък на цивилизацията. Без хора, които полагат усилия, всеки според възможностите си, да подобрят собствения си живот, няма как да има обществен просперитет. Не може да очакваш хората да не правят нищо, а животът им да се подобрява. Това е не просто невярно и глупаво социалистическо клише, това е абсурдност, която демонстрира непознаване нито на човешката природа, нито на механизмите, върху които е конструирано обществото.
За градския либерален хомо сапиенс обаче, тук е извършено такова тежко нарушение, че трябваше да изпратят цялата репресивна държава срещу бащата, който е позволил сина му да иде с него на работа. Не го е срам, а? Да си учи той детето на труд! От дек на дек? Децата трябва да се обучават от НПО-та на джендър идеология, климатична истерия и социална справедливост. Поне това е логиката на либералния градски мунчо, който цял живот работи вдигач на телефон в кол център и за него да не му добавят соево мляко в макиатото е равносилно на физическо насилие.
Целият въпрос е защо голямото мълчаливо мнозинство, по Никсън, оставя това кресливо, истерично, невнятно малцинство да командва парада? Защо те са тези, които изпращат институции, защо държавата им се води по акъла? Причините са много, но основната е, че всяка организирана група, била тя и малобройна сама по себе си в контекста на целия обществен организъм, е много опасна сила. Те може да са малко, в сравнение с цялото общество, но понеже всички останали не сме стадо, а индивидуални самостоятелни личности, затова ние изглеждаме слаби пред тяхната организираност. Те ни заграждат един по един и ни изяждат, просто защото са организирани на стаден принцип. Седим си ние, всеки в собствената си стъклена кула, и цъкаме с език, когато либералните глутници разкъсат някой пред нас.
Осъзнаваме, че не са прави но се радваме, че не се случва на нас. Докато не ни се случи. Това безумие трябва да бъде прекратено. Ляволибералният социалистически бяс трябва да бъде озаптен. Не може за всеки повод и без повод да насъскват държавата срещу всеки, с чийто житейски избор не са съгласни. Аз започнах първата си работа, когато бях на 14. Да, въпреки инвалидната си количка. На 16 вече бях опитен в това, което правя. На 18 вече можех сам да управлявам целия бизнес, в който започнах да полагам първите си опити за труд. Това е опит, който ми е безценен и днес, когато вече част от дейностите ми са свързани именно с този тип бизнес, в който бях започнал първите си стъпки. Ако не бяха видели тогава либералите щяха да ми изпратят ада на главата – не само съм бил малолетен, ама и съм на инвалидна количка. Как ще работя?! Такива като мен трябва да се гледат под стъклен похлупак и да не им се дава да пипнат нищо, не е ли? Е… не е.
Целият този случай е показателен за ширещия се социалистически манталитет у нас. Няма значение, че е нередно и нелогично. Има значение, че либералите са казали кое може и кое не, а ние, всички останали, трябва да се подредим в шпалир около тях. Е, няма да стане. Работенето не е нещо лошо. Да правиш бизнес не е нещо лошо. Да се учиш на занаят не е нещо лошо. Да търсиш как да подобриш живота си, без да разчиташ на държавата не е нещо лошо. Когато осъзнаем тези прости житейски истини, тогава може и да успеем да извлечем обществото си от дъното, на което се намираме. В Америка всички деца от съвсем мънички се учат от родителите си на труд. Работят в семейните фирми, ходят с родителите си на работа и прочие. Затова и тяхното общество просперира. Ние тук пращаме репресивния апарат срещу баща, учил детето си на занаят.
Тук единственият въпрос е дали родителят е с детето си. Ако отговорът е положителен, държавата и либералните лигльовци да бъдат така добри да си налягат въглеродния отпечатък и да не си врат гагата излишно. Вече, ако детето е без родителски надзор и някой го експлоатира, това е друго. Но очевидно случаят не е такъв. Въобще, много моля, хайде да се възмущаваме на пиещите и пушещите деца, на взимащите и продаващите наркотици, на вандалите и апашите, които чупят и драскат. За тях никой нищо не казва. Ама сакън, дете да се учи на труд, а? Това е ужасяващ манталитет, който трябва да изкореним. Иначе ще продължим да затъваме. Повярвайте ми, дъното още не е достигнато.
