Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Убийството на Алексей Петров разтърси държавата. И няма как да е иначе, когато в европейска държава се случи нещо такова. Да бъде разстрелян изпълнителен директор на една от големите работодателски организации, човек с множество големи бизнеси, преподавател и един от най-задълбочените експерти по национална сигурност, винаги би било шокиращо събитие. Към момента на писане на тези редове извършителите и поръчителите още не са ясни. Може и да бъдат открити, може и да не бъдат. Но сигурното е едно – в държавата се случва някакво дълбоко разместване на пластовете, което върви от две-три години насам, но вече започва да придобива мащабни пропорции.
Всякакви „експерти“ се изредиха по студиата да словообразуват по темата. Вилнеят хипотези, внушения, разбирания. В разрез с всяко чувство за такт към близките на г-н Петров се хвърлят всякакви предположения без никаква подплата зад тях. Да не говорим за атаките към него, които сега пъплят от всички страни. Странно защо атакуващите не обелваха и дума срещу него приживе, а сега са много активни в коментарите си, но това е друга тема. Общо взето до онзи ден българинът беше експерт по смъртоносни вирусни заболявания, после стана геополитически анализатор, сега е криминалист. Ако човек гледа социалните мрежи ще каже, че ЦРУ и Мосад имат дълбок проблем харчат милиарди долари годишно за разузнаване, а всъщност могат просто да питат българите във Фейсбук, които ще им разяснят цялата истина безплатно.
Аз не съм от категорията на пенкилерите, затова не мога да влизам в детайлите на това грозно престъпление. Още повече, че не ми се иска да влизам в хора на коментаторите, които говорят по темата, без да познават детайлите й. Такова познаване в момента могат да имат само разследващите органи. Но мога като юрист с афинитет към конституционното право да кажа няколко неща от тази камбанария.
Случващото се в момента ми се струва покушение не само над Алексей Петров, но и над концепцията за правовата държава. В контекста на Конституцията, за да е една държава правова, тя трябва да гарантира достойнството, правата и сигурността на личността. Демократичната, правова и социална държава е фундаментална постановка, въздигната в преддържавен принцип. За да има такава държава обаче трябва да е спазена триадата – правата на личността, нейното достойнство и сигурност следва да са защитени.
Конституцията на Република България не допуска да има конфликт между тях, тъй като тези три елемента са неделима част от общ принцип. Не може едно лице да се ползва с права и сигурност, но да не е гарантирано неговото достойнство. Същевременно не може човек да се ползва от права и достойнство, но да няма сигурност, както и не е възможно човешкото достойнство и сигурност да са зачетени, без да са гарантирани правата на личността. Тази триада от принципи е хомогенна и оформя цялостен правозащитен конструкт. Правата, достойнството и сигурността са трите страни на триъгълника – всяка от тях има своето самостоятелно присъствие, но ако бъдат разделени една от друга, то триъгълникът престава да съществува. Без тези три елемента няма правова държава.
В случая едно такова убийство представлява по същество посегателство над самото разбиране за защитата на правата, достойнството и сигурността на личността. Ако човек от този калибър не може да бъде сигурен за живота си, то какво остава за всички останали? Това е един фундаментален проблем, една демонстрация на дълбоката криза на държавността. От три години наблюдаваме разпад на ключовите системи на държавата и това вече започна да има физически проявления, далеч надхвърлящи теоретичните постановки. Когато в една държава няма усещане за ред и сигурност тя навлиза в състояние на хаос.
А хаосът е естествен враг на всяка организация – от бизнес, през семейство, до държава. Хаосът е врагът, който може да доведе до разпадане на всичко, за което се борим в последните над 30 години.
В последните три години държавата е в свободно падане. Това няма как да не рефлектира върху всеки аспект на живота. Първо се върнаха показните убийства и атентати. Второ се активизира битовата престъпност. На трето място се вижда огромната истерия в обществото, която рефлектира като агресия по пътищата, в дома, на улицата, в квартала. Причината е липсата на чувство за ред. Апашите решиха, че няма кой да ги гони, а това сигурно е и така. Описано е в сериозната литература какво се случва в ситуация на криза – при бедствие най-голямата опасност са мародерите, които безчинстват и използват кризата като прикритие, да извършват престъпления, които иначе не биха и помислили да направят. Най-често такива неща се случват в ситуация на природно бедствие – ураган, земетресение, наводнение. Но в България природно бедствие не ни е необходимо – ние можем да разпаднем държавата си и под напора на собствената си неспособност да формираме кохерентен разговор за бъдещето.
Казват някои политици, че са се върнали мутренските години. Други политици ги репликират, че те не са си тръгвали. Всеки употребява всяка възможност, за да демонстрира хитроумната си употреба на словото с цел уязвяване на политическите врагове. Всичко хубаво, но това е абсурдно, защото никой от политиците на терена не изглежда да си дава сметка, че докато всички са заети да хвърлят зловонни кафяви субстанции във вентилатора, единственият ефект, който се постига, е, че всички до един стават на лунички.
Случващото се в последните години не е обичайно състояние на никоя държава. Няма организирана общност, която може да издържи на такова състояние на разпад. Ако искаме да имаме все пак държава, а не да се превърнем в териториална плячка за някой по-организиран наш съсед, следва да си подредим къщичката. Необходимо е да върнем усещането за ред и справедливост. Да критикуваме опонентите си, но не да ги заливаме със сярната киселина на безобразната агресия. Да установим спокоен и балансиран тон, който обаче да е категоричен по отношение на проявите на хаос, които неминуемо пъплят из публичния организъм.
Няма рецепта. Няма и лесен път. Но има необходимост да се положат усилия. Защото вчера изрод коли 18-годишно момиче, днес убиват преподавател и лидер на работодателска организация, утре какво ще се случи? И докога ще издържим като общество на подобни безумия? Всеки има право да живее в спокойствие за живота и здравето, както своето, така и на близките си. Ако това изчезне, държавата изчезва. Без справедливост и ред държавността се връща в първобитния селищен строй и престава да бъде държава. Надявам се, че никой не иска това.
Нали?
