Интервю на Илия Велчев за в. „Галерия“
– Г-н Курдов, познавахте се с Алексей Петров, с какво ще го запомните?
– Алексей беше много стойностен човек. Мнозина могат само да се научат и поучат от него. Страшно е жалко всичко това, което се случва. Аз съм дълбоко разтревожен накъде отива тази държава! Как в нея си отиват по този начин хората! И не говоря само за убийството на Алексей Петров. За броени месеци бяха убити четирима човека, ей така. Няма значение дали са известни, дали не. Но убийството на Алексей беше върхът на айсберга, така да се каже! Просто не знам какво да говоря в такива моменти. Гневен съм и все ще е малко!
– По спортна линия ли се познавахте с Алексей Петров, макар че той беше в каратето, а
вие във футбола?
– По спортна линия, разбира се, но се познавахме и като хора. Много години бяхме приятели с Алексей. Запозна ни още Стоян Хранов, лека му пръст (прочутият дългогодишен председател на
спортен клуб „Левски“ – б.а.).
– Знам, че ви е помагал във футболния „Марица“, когато бяхте треньор и можеше клубът да изчезне?
– То да беше само „Марица“! На много спортове помагаше финансово. На баскетбола в „Левски“, на каратето, разбира се. Каквото се сетите – все помагаше. Ако щете – на родното му село.
Всичко там се случваше благодарение на неговата финансова помощ. Изключителен човек си отиде! Той много обичаше спорта и даваше лични средства за него. Но не само спорта. Колко пъти са ходили при него с молби да помогне на болни, закъсали.
– Свидетел сте на подобни случки?
– О, разбира се. Не на една или две.
– Вие сте легенда на футболния „Левски“, почитател на „сините“ ли беше Алексей Петров?
– Левскар беше, да. Но не от хората, които ще раздават интервюта наляво, надясно, ще се снимат с награди, по стадиони. Беше по-обран мъж, ако ме разбирате.
– Не от хората, които ще се снимат с шалче колко много обичат „Левски“?
– Точно така. Повече помагаше и помалко говореше. Използвам случая да
изкажа чрез вашата медия съболезнованията си на близките на Алексей Петров!
Бог да го прости!
