Зад обикновеното българско име Васил Георгиев се крие една от големите легенди на родния блус и рок – Васко Кръпката. Култов статус придобива в зората на демокрацията, когато многохилядните митинги на СДС припяваха неговите песни. Вече над 33 години е на сцената с „Подуене блус бенд“, мнозина са открили свободата с неговите парчета. Вечният бунтар сам пише музиката и текстовете на песните си, много от които са неостаряващи хитове: „Роден в Подуене“, Комунизмът си отива“, „Няма бира“, „Ден след ден“. Роден е на 6 юни 1959 г. в София. Мулти инструменталист, свири на китара, барабани, хармоника. Вокал и фронтмен на бандата. Участва в различни музикални проекти със свои колеги. Желан гост-музикант на много международни фестивали, но свири също в малки градчета и дори села. С активна гражданска позиция по редица обществено-политически проблеми.
Женен за любимата си Елена, има две деца.
Интервю на Николай КОЦЕВ, за в. „Галерия“
– Как сте, къде ви намирам? Почивате ли, или отново сте на път с китарата?
– Предимно съм на път. Току-що се прибрахме от страхотен блус фестивал в Румъния Brezoi Open Air Blues в сърцето на Карпатите. Когато се върна вкъщи, уж почивайки, започвам да върша куп неща. Дърводелствам, пристроявам, ремонтирам, поддържам буса, мотора и още няколко таратайки, които са ми на главата. Обслужвам апаратурата на бандата, организирам участия за „Подуене блус бенд“. Търся ангажименти и за още една банда, в която съм барабанист – Г.М.О., съкратено от Георги Минчев Оркестра. Това е трибют банда, която създадохме с приятели, за да пеем и свирим част от богатото наследство от песни на незабравимия Георги Минчев. Също така организирам музиката на живо в нашия музикален клуб Patches Blues Bar – „Блус барът на кръпките“, който отворихме преди 5 години в центъра на София с дъщеря ни Ена и американския зет Итън. И така денонощието не стига.
– Имате ли любимо място за почивка в България?
– О, всички са ми любими! И постоянно откривам нови. Децата ми отраснаха на път, концерти, фестивали, диви места. Къмпинг „Веселие“ до Созопол, който вече го няма, Кара дере, Арапя. На Северното Черноморие ходя в Дуранкулак, Крапец, Камен бряг. Обичам Балкана, Родопите обичам. Любимият ми язовир за скриване от жегите е „Широка поляна“, където имам приятел, който стои цяло лято с кемпер и имаме нещо като бивак с голяма маса и огнище.
Много домашни питиета сме изпили и доста песни сме изпели там, под големите борове на Южните Родопи. Покрай фестовете, мотосъборите и други веселби откривам чудни места из Татковината. Например, Къпиновския манастир до Велико Търново, с водопад и нов, хубав къмпинг, а последното ми откритие е къмпинг „Оазис“ в Сливенския Балкан, където се проведе 12-ият ни „Фолксваген бус фестивал“. Това е форум на легендарната марка бусове от хипарските времена, та до днес, където се представи и новият, изцяло електрически бус, който е вдъхновен от стария ретро дизайн.
– Вие сте едно от знаковите лица от големите митинги в зората на демокрацията. Разочарова ли ви с нещо прехода?
– Не, нямам никакво разочарование от днешните времена! Човек намира това, което търси, а аз постоянно търся хубавите неща от промените и ги намирам. Преди 1989 г. дори не съм подозирал, че ще мога на цената на един обяд в местната кръчма да отида до Рим и обратно. През 1990 г. мислех други неща – да имам свобода на мнението си, да имам избор, пазар за музиката, да пътувам с групата и да пея за нещата от живота без цензура. Не да има банани и цветни снимки. Не съм си представял, че ще имам свободата да изляза в най-гледаното време по телевизията, да кажа, че не харесвам управлението на държавата и никой да не бъде уволнен. Не съм си помислял, че ще имаме и техника като всички развити страни. Радвам се на всички постижения, но не съм изоставил бунтарското и критичното мислене.
– Следите ли политиката? Вие сте известен симпатизант на десницата?
– Следя всичко, което става, и понякога много се ядосвам. Но понеже вече не ми останаха коси за побеляване, реших да търся само хубавите неща. Десницата в България е като навсякъде по света – има различни мнения и всеки иска да кара влака, никой не желае да се вози. Всеки е срещу всеки. Това са нормални неща, особено в Източна Европа. Ние понеже сме най-близо до Русия, нашите комунисти са най-големите мафиоти. Цялата ни демокрация бе осъществена от комунисти, капитализмът дойде от децата и отрочетата на висшата номенклатура. Ченгетата от ДС си свършиха работата за шестица. Но въпреки това, който е свободен и има ищах да работи в България, може да постигне много неща и аз съм оптимист.
– Одобрявате ли новото правителство?
– Имам много критики, но го одобрявам. Смятам, че това правителство трябва да остане колкото се може по-дълго, защото видяхме какво свършиха служебните кабинети на проруския ни президент Радев. Загубихме две години и нещо да тъпчем на място и да се връщаме назад. Още когато започнаха протестите, казах на мои приятели, които се втурнаха в „изчегъртването“, че ще им се наложи да правят правителство с ГЕРБ. Не съм гласувал за тях, не ги харесвам, но ще се наложи. Голяма част от българите си харесват ГЕРБ и гласуват за тях, много хора си обичат кметовете на тази партия и си ги избират. Няма как да се „изчегърта“ това. Беше грешка на демократичните сили, че се прегърнаха с гуруто на чалгата и с Корнелия Нинова. Това им струва много гласове и помогна на ГЕРБ, защото вдигна подкрепата за тях. Грях беше да се съюзат с чалгаджиите, уж да „изчегъртат“ ГЕРБ. Бойко Борисов е следствие на Слави Трифонов и е плод на всичките му послания.
– Вие сте сред хората, които подкрепиха проф. Вили Лилков за кмет на София. Какво ви мотивира?
– Познавам Вили Лилков от зората на демокрацията. Смятам го за честен, категоричен и принципен човек, който отстоява свободата и демокрацията. Той е активен участник в съвременната ни история, написал е поне 4-5 книги. Голям експерт е по проблемите на София, от години работи в общината. Демократ е, не се предава. Обвиняват го, че бил подкрепил г-жа Фандъкова за кмет на София. Разбира се, че ще го направи, и аз я подкрепих на втория тур, защото насреща стоеше Мая Манолова. Не може да лекуваш пневмония с холера. Сигурен съм, че Вили Лилков ще е новият кмет на столицата, защото няма как синя София да гласува за човек, който не е традиционно отдаден на синята идея.
– Вие сте вечният бунтар с китарата, но наскоро станахте на 64, вече мислите ли за пенсия?
– Ха-ха! По никакъв начин! Тези дни Мик Джагър стана на 80. Моите герои от рокендрола са доста напред с годините. Така е, защото рокът те държи вечно млад. Дръжте се за рокендрола и вие и ще сте млади.
– Да, но много ваши колеги музиканти се оплакват, че не получават пенсия, или имат много малка?
– Нямам идея по въпроса за пенсиите, никога не съм мислил за това. Почти нямам стаж. По времето на соца всичко беше държавно, макар че и аз съм свирил за малко в „Концертна дирекция“. Не мисля за пенсия, гледам напред. Предполагам, че ще свиря, докато съм жив. С блуса колкото повече остаряваш, по-готин ставаш, той е до гроб.
– Как са децата, чувате ли се, виждате ли се често? Дъщеря ви Василена се омъжи в Америка…
– Дъщеря ми замина за Щатите може би преди 15-ина години, живя дълго там и се влюби в Майкъл Итън Дей. Ожениха се и живяха 8 години в Ню Орлиънс, където е най-големият купон в Америка – при джаза, при блуса. Работиха в бар. Когато американският ми зет Итън дойде за първи път в България, каза на дъщеря ми: „Ти си отивай в Америка, аз оставам тук!“. Решиха да се преместят в България. Това ми дава увереност, че има млади хора, които се връщат у нас, пример е моята дъщеря. Останаха тук и преди около 5 години отворихме клуб – „Блус барът на кръпките“ в центъра на София. Правим страхотни купони и концерти, дъщеря ми и Итън работят там. Това, че дъщеря ми се прибра, е знак, че България си върви, въпреки някои проблеми. Целият свят е изтрещял, ето в Америка искат пак да си избират Доналд Тръмп. Виждате и във Франция какво се случва по улиците. В България си имаме много хубави неща, които не трябва да забравяме. Въпреки мутрите, мафиотите и комунистите, трябва да се радваме на живота.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Зетят научи ли български, или на английски си говорите?
– Не много добре, но знае достатъчно български, за да се справя отлично в бара. Той е барман, цял живот това е работил. Даже знае химна на България, знае „Шуми Марица“ наизуст.
– Синът ви Боян тръгна по вашия път и стана музикант. Как е той?
– Синът ми е един от най-добрите барабанисти в България и в света. С неговата група Odd Crew направиха страхотен пробив в хеви метъла! За мен те са най-добрата банда на всички времена, която се е раждала по нашите географски ширини. Четири момчета са и са заедно вече 25 години, това се случва много рядко в рокендрола. Те са от деца заедно, бяха на 12-13 години, когато започнаха да свирят, първо с мен. Минаха през школата на блуса, който отваря врата към всички стилове на популярната музика. Щастлив съм и с двете си деца.
– Говорите ли със сина за работа, давате ли му съвети?
– Разбира се, че говорим за музика. Но никакви съвети не му давам. По-скоро той ми дава. С моите деца понякога не се знае кой е родителят, защото и двамата са много оправни. От малки са расли по концерти, по фестивали, справят се сами. При нас всичко е музика.
– Как се запознахте със съпругата ви Елена, колко време вече сте заедно?
– Около 40 години, тя е жената на моя живот! Срещнах я в управление „Борба против градушките“, където работех като шофьор. Когато я видях, изтръпнах! Тя е момичето с очилата, която е прочела всички книги на света, а аз съм обикновеният скитник от „Подуяне“ с моите мечти за рокендрол, пътешествия и мотори. Като се запознах с Елена, в мен се роди чувството за изкуство, за качество. Покрай нея започнах да измислям музика, да пиша песни. Една година я свалях, но едва смеех да я погледна в очите, защото тя е ангел. Това, че сме 40 години заедно, се дължи изключително само на нея. Защото аз съм пътуващ музикант, а тя гледаше деца. Учителка е по български и по английски. Елена е моята пътеводна звезда и нямам търпение да видя какво ще ни се случи в следващите 40 години.
– Кой е шефът вкъщи?
– Шеф няма, всеки си прави, каквото иска. (Смее се.)
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Вие свирите на големи международни фестивали, но не отказвате участия и в малки градчета и дори села в България. Какво ви мотивира?
– Чудесен въпрос! Спомням си, когато излязох за пръв на сцената с китарата през 1989 г. или 1990 г. пред над 30 000 души, за да изпея „Комунизмът си отива“. Тогава отидох при Георги Минчев и му казах: „Бате Гошо, имам една песен – „Комунизмът си отива“, а той ми каза: „Веднага се качвай да я изпееш!“. Георги Минчев е единственият човек от по-старата генерация музиканти, който ме подкрепи тогава. Той ме качи на сцената с шут, веднага излизай да я чуем тази песен! Изпълних я пред хиляди хора и в рамките на три минути, без „България търси талант“, без жури и комисия, станах легенда в очите на хората и те ме носеха на ръце. Само с една песен! Измислих я в името на свободата. Тогава с бандата започнахме да свирим пред хиляди хора. Чак след това влязохме в малките клубове. При нас станаха малко на обратно нещата. По принцип по света първо почват от малките клубове и после се качват на голямата сцена, ние направихме обратното. Мутрите наложиха чалгата, но не се предаваме.
Има страхотен чар в малките концерти, защото гледаш хората в очите, чувстваш ги, усещаш биотоковете, емоциите. Затова свирим навсякъде, и по малки места също. Измислих песни през годините, заради които хората ни канят навсякъде, а и ние така си изкарваме хляба.
– Има ли концерт, който няма да забравите никога?
– Имам страхотни случки за тези 33 години. Удивителен миг в моя живот беше на един концерт в Зала 1 на НДК, когато свирех с групата на сина ми. Той беше на барабаните. Когато започнахме песента „Няма бира“, видях, че майка ми и баща ми са на първия ред в залата. Сетих се, че татко ми свири на кавал и със сигурност си носи инструмента. По време на песента тръгнах към него с един дистанционен микрофон и само му казах: Вади кавала! Той го извади и направи фантастично соло на кавал. Тогава бях много щастлив, защото свирех едновременно със сина ми, с бандата и с баща ми на сцената, и то една от най-известните ми песни.
Друг интересен момент беше по време на посещението на американския президент Бил Клинтън в София. Тогава имаше голям концерт на „Александър Невски“ със 100-те каба гайди, „Мистерията на българските гласове“, „Щурците“, Вили Кавалджиев. След това се срещнахме с Бил Клинтън в един клуб, бяхме му приготвили саксофон, за да направим джем сешън. Знаете, той е музикант. Клинтън тогава ни каза: Момчета, мисията ми е много сериозна, да не го обръщаме на купон. Тогава разбрах колко сериозен човек е. Любопитно е, че Клинтън се щракна с нас, а не ние с него! Той пожела да се снима с нас, като думите бяха, че сме музикантите, които са спомогнали първият американски президент да дойде в България. Бяхме Георги Минчев, Богдана Карадочева, Вили Кавалджиев, Васко Кеца, Милена, аз.
– Какво да чакат феновете от вас?
– С бандата издадохме 20-и албум съвсем наскоро. Въпреки че пазарът на музика у нас в един момент наблегна на чалгата, аз съм горд и щастлив, че съм антипод на попфолка. В последния ни албум избихме рибата, има много силни парчета. Казва се „Не се продава“, но всъщност се продава много добре! Душата не се продава, душата.
