ИВАН ГАРЕЛОВ, пред в. Галерия
Не можахме да си изградим обективно мнение за личността на Пригожин. Трупаха се фрагменти от различни публикации, често с противоречиви или повърхностни характеристикии се получаваше разкривен образ.
Нещо по-важно – не разбрахме какво той искаше?
И още по-важно – какво да очакваме? А изреченото и направеното от него в най-критичния ден на живота му даваше ясни и категорични отговори.
Първо, Пригожин съвсем не е безобидното пиленце на руската агресия. Русия нямаше положителен герой в тази война, както каза един млад бежанец, дошъл в България. Пригожин си носи цялото престъпно минало, което не му е попречило да се издигне толкова високо. Не е миролюбец – методите му на война бяха брутални и жестоки към чужди и свои и в крайна сметка ефективни. Където и да е воювал – от Африка до Украйна.
Не е неизлечим войнолюбец, макар да е войник на съдбата. Той живее от войната.
Пригожин участва във войната срещу Украйна, воден не само от професията си, но и от патриотични чувства.
Какво целеше тогава със своя „поход на протеста“?
Той е не само против начина на водене на войната от бюрократичната генералска върхушка. Той е стигнал да най-важното – отбележете си това – „ВОЙНАТА Е НЕНУЖНА ЗА РУСИЯ И ПУТИН Е БИЛ ПОДВЕДЕН ОТ ОЛИГАРСИТЕ „.
Каза го на път за Москва. С тази мисъл той тръгва към столицата. И целта му не е да сваля Путин, а да му помогне да се отърве от олигарсите в армията и управлението на страната. Сигналите , които е изпращал преди това, не са били приети и той е разчитал на ефекта на пороя, който може да създаде този поход и да поведе хората. Както си мислят всички бунтовници, изправени пред могъщ враг. Пригожин не си е представял как разрушава стените на Кремъл – боже, опази – той се е надявал те да бъдат широко отворени в последния момент. При това отворени от самия Путин, само той е можел да приеме подадената ръка.
Наивни приказки са, че между двамата е имало предварителна договореност. Достатъчно бе да се види пребледнялото от страх лице на Путин в краткото му появяване по телевизията, за да нахвърля лицемерните клишета за „предателство“. В такива исторически моменти воюващите лидери и от двете страни могат само да си разменят флуиди. Само миг и заповедите са дадени. После само се броят жертвите.
Намиращ се в подстъпите на Москва, Пригожин все пак е можел да разчитана посредничеството на белоруския президент Лукашенко. Надежда за положителен развой няма. Пристига и новината, че страхливецът Путин с напуснал Москва и се е скрил в бункера си в уралските гори.
Това означава, че Путин е оставил съдбата на Москва в ръцете на честолюбивите си генерали. Изходът не може до е друг, освен кръвопролитие…
Тогава Пригожин завива обратно към подготвените убежища, където и да са те.
Какво следва оттук нататък – за Путин и Русия, За Украйна и войната, за Европа, САЩ и целия свят, за нас?
Преди да го кажа аз, казал го е бившият американски президент и кандидат отново за този пост Доналд Тръмп пред „Ройтерс“: „ВРЕМЕ Е САЩ ДА ПОСРЕДНИЧАТ ЗА МИР.“
Прочетете част от неговия анализ, моля:
„Руският президент Владимир Путин изглежда „донякъде отслабен“ от бунта на бойците от частната военнакомпания „Вагнер „ и сега е моментът САЩ да посредничат за мирно разрешение на конфликта между Русия и Украйна…Искам вече да не умират хора в тази безумна война.“
Тръмп не изключва на Киев да му се наложи да отстъпи някои територии на Русия, за да бъде сложен край на войната. Все пак посочва, че всичко би било „предмет на преговори“, ако той беше президент на САЩ: „Мисля, че най-важната задача на САЩ сега е да съберем Русия и Украйна на едно място и да постигнем мир, докато е възможно. Сега му е времето да го направим“, категоричен е Тръмп.
Най-точно е да се каже, че мирът сега повече от всякога зависи от „външния фактор“, независимо от неговата намеса в конфликта. Това е така, защото пряко замесените като Украйна и Русия изглеждат обезсилени да надделеят една над друга. Много се залагаше на т. нар. контранастъпление като усилието, което ще доведе до победа за Украйна. Досега няма данни за особен напредък.
„Големите маневри“ на Пригожин оставиха и Русия в „разкрачено“ положение. Путин сигурно се чувства отслабен и нерешителен. Безразсъдни акции, предприети за компенсация на преживяното унижение, биха могли само да му донесат нови беди.
Да, очевидно е че тази почти шекспирова „пауза“ в историята на конфликта трябва да се използва непременно, ако светът иска да вземе делото на мира в свои ръце.
Има ли днес обаче европейски политици от ранга на Меркел, Митеран , Тачър, които поставяха бъдещето на света над възможните конюнктурни победи? Такива лидери, които биха си представяли една бъдеща европейска структура на мира, която включва задължително и Русия. Ако се огледаме за такива лидери днес, няма да се изпълним с оптимизъм.
И все пак, като приемаме , че бъдещето на мира е в ръцете на целия свят ,нито за момент да не забравяме ,че началото все пак трябва да бъде поставено от Русия и от самия Путин. Достатъчно се наслушахме на клетвите по адрес на Пригожини другите „предатели“ , без да включва в тях генералите -милиардери. Колкото Путин се напъва да закрепи накърнения си авторитет , толкова повече ще се разбалансира структурата на властта. Тази структура е насочена към предпазване от преврат. Но се видя, че той може да бъде свален и оттам, където най-малко очаква. Сега апетитите на потенциалните кандидати за мястото му са раздразнени. И колкото повече се усуква, толкова повече се излага на опасности.
Всеки опит да си отмъщава, за да възстанови реномето си, свалят от реномето на Русия като страна, с която може да се преговаря.
Всеки опит да прехвърли отново на КГБ правото да търси изход от ситуацията и хора, на които да разчита, са обречени на провал. Досегашната структура на властта, старателно изграждана от него в интерес на личното му съхранение, вече е рухнала. Видя се, че опасността може да дойде оттам , където въобще не е очаквал.
Никой няма да осъди Путин, ако направи стъпки към промени в най-близкото си обкръжение, особено сред тези, които са замесени във войната. Това би било ЗНАКЪТ, който чака светът. Първата стъпка по пътеката на мира.
И да не се оглежда за Пригожин. Той даде своето. Но и да не го отписва. Скрит в здрача, той чака. И ще тръгне натам, където е интересът на страната му.
