Текущата сметка на платежния баланс през първото тримесечие на 2023 г. на страните от Европейския съюз е била на излишък от 58,3 милиарда евро (1,4 на сто от брутния вътрешен продукт на ЕС) Така излишъкът по текуща сметка расте спрямо предходното, четвърто тримесечие на 2022 г., когато бе 23,5 милиарда евро (0,6 на сто от БВП на ЕС), както и в сравнение с първото тримесечие на миналата година (+15,7 милиарда евро или 0,4 на сто от БВП на ЕС). Това сочат най-новите сезонно коригирани прогнозни данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес, съобщава БТА.
Салдото по текущата сметка на България е било на излишък от 0,2 млрд. евро през първото тримесечие, докато през предходното тримесечие излишъкът бе 0,9 млрд. евро.
При търговията с услуги страната ни е регистрирала излишък от 1,1 млрд. евро през януари – март 2023 г., при 1,2 млрд. евро излишък през октомври – декември 2022 г.
През периода януари – март 2023 г. балансът по текуща сметка на ЕС при търговията със стоки е отбелязал излишък от 44,4 млрд. евро, спрямо дефицит от 9,1 млрд. евро през октомври – декември 2022 г. При търговията с услуги през първото тримесечие ЕС регистрира излишък от 30,6 млрд. евро, влошавайки представянето си в сравнение с предходното тримесечие, когато излишъкът достигна 66 млрд. евро.
Салдото по сметката за първичен доход (отразяваща доход, свързан с факторите на производството – бел. р.) излезе на излишък от 6,3 млрд. евро през първото тримесечие на 2023 г., докато през предходното тримесечие отбеляза дефицит от 9,0 млрд. евро.
Дефицитът по сметката за вторичния доход (отразяваща преразпределението на доход – бел. р.) намаля до 23,0 млрд. евро в сравнение с 24,3 млрд. евро през последното тримесечие на миналата година. За същия период балансът на капиталовата сметка от излишък (-9,2 млрд. евро спрямо) се превърна в дефицит (+1 млрд. евро).
През първото тримесечие на 2023 г., въз основа на несезонно изгладени данни, ЕС е регистрирал излишъци по текущата си сметка с Великобритания (+51,4 милиарда евро), Швейцария (+22,6 милиарда евро), САЩ (+18,8 милиарда евро), Канада (+9,6 милиарда евро), Хонконг (+7,3 милиарда евро), Бразилия (+6,3 милиарда евро), както и с различни офшорни финансови центрове (+3,5 милиарда евро). Дефицит е регистриран при търговията с Китай (-42,5 млрд. евро), Индия (-3 млрд. евро), Русия (-2 млрд. евро) и Япония (-0,6 млрд. евро).
Преките инвестиционни активи (изходящи ПЧИ, портфейлните и други видове инвестиции) на ЕС са се увеличили през първото тримесечие на 2023 г. с 49,6 милиарда евро, а преките инвестиционни пасиви (входящите ПЧИ, портфейлните и други видове инвестиции) са намалели с 49,3 милиарда евро. В резултат ЕС е бил нетен пряк инвеститор към останалия свят, с инвестиции за 98,9 милиарда евро. В същото време портфейлните инвестиции са отбелязали нетен приток от 134,1 милиарда евро, докато останалите инвестиции – изходящ поток от 111,3 милиарда евро.
При общите (в рамките на ЕС и извън него) салда по текущата сметка на страните членки на ЕС, въз основа на наличните сезонно изгладени данни, четиринадесет страни членки са регистрирали излишък, дванадесет дефицит, а една – баланс по текущата си сметка през първото тримесечие.
Най-значителни излишъци са имали Германия (+69,9 млрд. евро), Нидерландия (+25,9 млрд. евро), Ирландия (+13,6 млрд. евро), Испания (+10,3 млрд. евро), Дания (+9,2 млрд. евро ), Швеция (+7,9 млрд. евро), Полша (+5,5 млрд. евро) и Австрия (+4,8 млрд. евро). Най-големите дефицити са отчетени във Франция (-11,8 милиарда евро), Италия (-5,2 милиарда евро), Румъния (-4,0 милиарда евро), Гърция (-3,8 милиарда евро), Белгия (-3,3 милиарда евро) и Хърватия (-2,6 милиарда евро).
