Петър Кичашки, през в. „Галерия“
В последните години се говори по-често за Велико народно събрание и нова конституция, отколкото се правят нови избори. А това е много, много, много над разумното. През няколко месеца темата се активира. Ту от „Дондуков“ 2, ту от сградата на Министерски съвет, ту от парламента, ту от някоя партийна централа. Всеки говори с различни аргументи, но решението на всички изглежда едно – нова конституция. Това е, меко казано, изключително опасно. И следва да бъде прекратено като практика най-после.
Нито един от дефектите на българската публична среда не е функция на Конституцията. В този смисъл промяната на Конституцията няма да доведе до друго решаване на тези проблеми. Просто те нямат нищо общо с основния закон. Не тя е виновна за корупцията, за бедността, за шуробаджанащината, за липсата на усещане за просперитет на нацията. Всичко това е следствие на слабите политици, а не на лошата конституционна уредба. Сега, решението на политиците излиза вместо да си коригират поведението, то да вземат да пипат по конституцията. Общо-взето понеже са ни слаби играчите нека вземем да сменим правилата на играта, та да изглеждат малко по-резултатни.
Трябва все пак да отчитаме, че конституцията не следва да се третира като свещена крава. Ако има разумни и балансирани предложения за конституционни промени, които да са от компетенциите на обикновено Народно събрание, тогава няма проблем. Не просто това, но и е разумно конституцията да се подобрява от обикновени парламенти, когато това е необходимо. Основният закон е жива нормативна уредба, не следва да я гледаме като хербарий. Винаги можем да променим това или онова, ако такава действителна нужда съществува. Но не бива дори дума да отваряме за Велико народно събрание и за изцяло нова конституция. Защо? Причините са няколко.
На първо място, днешният политически елит не разполага с необходимата обществено-политическа легитимност, за да извършва такива дълбоки промени на обществения ред. Бащите-основатели на модерна България, които подписаха действащата конституция, имаха далеч по-голямо обществено доверие и авторитет. Само да напомним, че Великото народно събрание, приело конституцията, е избрано с 90 процента избирателна активност! За какво сравнение би могло да става дума при днешните 35-38 процента? 2/3 от гласувалите тогава българи днес не гласуват. Това е от съществено значение. В крайна сметка Великото Народно събрание е израз на учредителната власт на народа, тоест то следва най-точно и ясно да представлява обществото. Но когато днешната политическа класа е похарчена, тя няма доверието, за да изкара хората до урните.
На второ място, отсъства експертиза. Човек трябва само да отвори стенограмите от конституционната комисия на ВНС, оглавявана от непрежалимия Гиньо Ганев, както и стенограмите от пленарните заседания по по-важните текстове, за да види за какви дебати става дума. Задълбочени, истински, съдържателни. Сблъсък на идеи и разбирания, които намират серия говорители и застъпници, бранещи каузите си като съвременни рицари на бойното поле на словото – трибуната на парламента. Днес какво имаме? Стадо плюещи се лами и камили, табун нечифтокопитни, които се щурат нагоре-надолу по кулоарите, както и ята шарени папагали, които са научени на цветисти попържни, но нямат акъла да произведат нещо извън наизустеното. Простете образния език, нека отчетем, че има изключения, но като цяло народното представителство в последните години е на ниво трети клас в провинциално училище. Няма нищо, ама нищичко общо с титаните на българската политика и ораторство, които населяваха парламента при приемане на конституцията.
На трето място, днес България е в плен на дълбоки външни зависимости. Нека си даваме ясната сметка, че у нас масово съучаства в управлението един компрадорски елит, който се кланя я на Запад, я на Изток, но рядко пред олтара на отечеството. Най-дразнещи са онези, които се правят на опоненти на зависимите от запада, докато те самите са зависими от изтока. Кажи-речи ситуацията е изключително сервилна към чуждите интереси и безумно зависима от чужди разузнавания. Това е проблем. Ако днес отворим конституцията чрез Велико народно събрание, уверявам ви, че няма да можем да се отървем от проблеми. От една страна ще бъде подложено на натиск от заличаване изискването у нас официален език да е българският. Представете си да въведат и други официални езици, както искаха да направят в началото на 90-те, но тогавашните велики депутати удържаха на натиска. Или да премахнем традиционната роля на източноправославното християнство? Имаме ли интерес от такива промени? Разбира се, че не. Но нямаме и елит, който да успее да защити тяхното оставане в нова конституция. Отворим ли сега основния закон, всички тези държавообразуващи фактори ще се изпратят в небитието.
На четвърто място, няма кохерентен отговор на въпроса защо въобще да променяме конституцията. Какво ни е виновна тя? Всички говорят за необходимостта от промени на конституцията. Но каква е необходимостта? Защо го правим? В момента отговорът е кръгов – необходимо е да променим конституцията, защото е необходимо да я променим. Никаква логика няма, никакво обяснение, никаква причинно-следствена връзка. Просто зор голям да променим конституцията. И то основно да я променим. В днешния политически ландшафт хората не разбират, че конституцията не е някоя наредба или правилник за това или онова ведомство. Това е най-фундаменталният въпрос на общество. В него залягат идеите за развитие на социума, оформят се правила, процедури и инструменти за сдържане на безграничната власт на държавата, оформя се принципа „власт власт сдържа“, дешифрира се правовия и съдържателен облик на нацията. В една конституция зад всяка запетайка стоят томове правна литература, исторически натрупвания и поколенчески опит. Не е шега работа.
С оглед на всичко това, можем да заключим следното. Конституцията може да се променя, защото тя е жив организъм. Ако има логични предложения, които могат да се осъществят от обикновено Народно събрание, няма нищо лошо. Но отварянето на конституцията от Велико народно събрание е абсолютно недопустимо. И няма необходимост за него. И няма кой да го извърши. И няма да го извършат добре. Това е като да имаш нужда от нова дограма на къщата, но да я събориш цялата, за да построиш нова. Нека сменим дограмата и да не пипаме солидната постройка, която ни е завещана от тези преди нас. Защото нямаме днес ни капка от техните умения и няма да можем по никакъв начин да вдигнем сдание поне външно приличащо на това, което имаме в момента. Така че – козметични промени, да, цялостно нова конституция – категорично не.
