Ботьо Ботев е бивш началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността“, по-известен като отдел „Убийства“ в СДВР. Като оперативен работник и като ръководител е разследвал почти всички знакови убийства у нас. Сред тях са мафиотските екзекуции от 90-те години на миналия век, убийството на Андрей Луканов, както и тройното убийство в столичния квартал „Гео Милев“, което шокира страната. Името му предизвиква респект както сред престъпниците, така и сред колегите му полицаи. Вече е пенсионер, но продължава да работи в Столична община.
Интервю на Николай Коцев за в. „Галерия“
– Г-н Ботев, държавата уж от години издирва Братя Галеви, а единият от тях, Ангел Христов, бе открит мъртъв тук, в България. Познавахте ли ги?
– Който не е решил, не е преминал нелегално границата. И за Галеви не е проблем. Познавах Братя Галеви, разбира се. Ще почна по-отдалеч – защо са „братя“? Заедно са още от съвместната си служба при баретите, където изградиха приятелски отношения. По време на службата си в органите на МВР са били добри бойци, спортисти, професионалисти Там възникна един конфликт между тях и ръководството на баретите, по-точно между една група от двайсетина човека и ръководството. Тази групичка от недоволни тогава напусна системата и всеки пое по своя път. Всички напуснали бяха добре подготвени професионалисти и това предизвика трус.
– Сред напусналите са и Братя Галеви?
– Да, и веднага след това стартираха собствен бизнес, и то доста успешен. Галевите се обособиха в Дупница. Като казвам бизнес, по онова време това означаваше, че не всичко е било законно. Тогава бях директор на дирекция „Убийства“ към СДВР. Това беше изключително труден период, с тежки поръчкови убийства на знакови фигури от подземния свят. Югоембаргото също много помогна за развитието на организираната престъпност. Държавата беше слаба. Точно в това трудно и сложно време Братя Галеви намериха своята ниша. По оперативна информация бизнесът им беше със синтетични наркотици Но те направиха и нещо друго, което рядко се вижда. Поеха контрола над икономическите и политическите процеси в Дупнишкия регион, в известен смисъл дори ръководеха тези процеси. Обективно казвам, че те работеха така, че регионът да се развива, населението да е добре. Направили са много за Дупница и местните хора почти ги боготворяха. Ще ви дам пример с изчезналия Янек от Дупница. За мен това категорично е убийство, извършено още същия ден. Ако Галевите бяха там, това убийство изобщо нямаше да се случи. А ако все пак се бе случило, те лично щяха да заведат убиеца в ареста, а тялото на Янек щеше да бъде открито.
– Вие лично работили ли сте с Братя Галеви?
– Да, няколко пъти. Ще започна с предисторията. През 1994 г. националният отбор по футбол направи истински фурор в САЩ, но аз и целият отдел „Убийства“ към СДВР не успяхме да гледаме Световното първенство. Тогава разследвахме изключително тежко престъпление в Кюстендил и буквално за 3-4 месеца живеехме в града. Криминална група от тежко въоръжени маскирани мъже с камуфлажи, с маскирани автомобили извършва въоръжен грабеж в центъра на Кюстендил. Ограбват собственици на чейндж бюро, мъж и жена, точно преди да внесат голяма сума в банката. Директно откриват стрелба, няма това-онова. Жената е убита на място с куршум в главата Мъжът е тежко ранен с цял откос от автомат в гърдите. Той оцеля по чудо след много месеци в болница. Заключихме, че се касае за изключително опасна организирана група, която е от района. Преди това имаше и въоръжени нападения със същия почерк на магистралата. При обир на пътя бяха убити двама сръбски граждани. Имаше и грабеж на инкасо автомобил, който бе атакуван с бойни гранати. Същевременно година преди това имаше крупна кражба от оръжейния склад на регионалната дирекция на полицията. Буквално бяха изнесли половината склад – гранати, автомати, дълго оръжие, боеприпаси. Стигнахме до извода, че това не може да стане без помощ от вътрешни лица, без действащи полицаи. Оръжие, като откраднатото от полицията, се използваше и във въоръжените престъпления, за които ви споменах. Свързахме двата случая. Тогава поисках среща с Братя Галеви, те вече бяха изградили име и разполагаха с много информация за района.
– Как уредихте тази среща?
– Аз лично я провокирах и я поисках. Съдейства ми техният отдельонен командир при баретите, който работеше при мен в „Убийства“. Лично го привлякох, защото беше много кадърно момче. А по онова време и аз имах достатъчно авторитет, Галеви ми се довериха и се отзоваха на срещата. Те знаеха всичко за организацията на бандитските групировки в района. Знаеха всичко за произхода и историята на ВИС на Васил Илиев. Ние бяхме прихванали вече следи. Информацията им потвърди подозренията ни. Имах много срещи с тях, а данните им помогнаха за разплитането на случая.
– Какво разкрихте?
– Първо, по данни именно от Братя Галеви, ние установихме, че местен следовател от ръководно ниво (няма да споменавам имена) играе двойна, задкулисна игра. Вършеше неща извън планираното. Малко на предателство приличаше. Оказа се, че престъпната групировка се състои от действащи и бивши полицаи от дирекцията. При задържането им дори раниха колега от моя отдел. В този случай Галевите ни ориентираха изключително обективно, което ни беше много полезно.
– Не ви ли обвиняваха, че работите с „бандити“?
– Случвало се е, но това е част от работата на криминалиста. Ние работим с такъв контингент. Нямаш ли взаимовръзки, авторитет, влияние и контакти с такива хора, не може да си ефективен. В този период ръководех тежката престъпност в България, това е невъзможно без да комуникираш. В други случаи, в които съм влизал в контакт с Галеви, те никога не са ме подвеждали. Бих казал, че те се отличаваха по нрав, интелект и начин на действие от другите групировки.
– Познавахте ли Иво Карамански, някои още го наричат с уважение Кръстника?
– Да, познавах го. С него също съм говорил по служебни задачи. Карамански беше изключително интелигентен престъпник. Той беше от старата генерация, сериозна фигура в организираната престъпност още от преди промените. През 80-те години той не отиде в тогавашна Чехословакия ей така, той ръководеше нещата. Когато Карамански се върна в България, изявените бандити нямаха тартор. Той им беше необходим, защото беше умен, организатор, ръководител. Аз знам, че за да го пуснат от ареста, неговите хора платиха много пари на едни хора от прокуратурата – пак няма да споменавам имена. Карамански събра всички около себе си – цигани, маджовци, паши. Той ги ръководеше, защото беше от старата генерация. После вече се разделиха. Между Карамански и Илия Павлов имаше върла, животинска омраза. Илия Павлов направи раздора, придърпа борчетата, а Карамански остана със 70 цигани в „Севастопол“. Въпреки това се страхуваха от него.
– Какво мислите за убийството на Къро в ЮАР? Убиха и жена му, това е без прецедент в криминалната история у нас?
– С Къро лично не съм работил, но познавам обстановката, от която той се появи в криминалния бизнес. Той израсна в „Люлин“ заедно с Христофорос Аманатидис-Таки. Двамата бяха плътно до Мето Илиенски, под крилото му. Като пажове до него бяха. Мето беше най-умният от всички във ВИС, по-умен беше и от Васил Илиев. Мето беше мозък, интелигентен в престъпността. Къро и Мето се разделиха, не можаха да споделят бизнеса. По начина на убийство на Къро, съдя че не е българска работа. Неговата дейност бе на високо ниво в наркобизнеса. Става дума за много пари. У нас е имало подобни убийства, например Бай Миле, но се е стреляло срещу охраната, защото тя може да реагира. Защо убиват жената? Защо убиват икономката? Нападателите са били маскирани, тези жени не са опасни, не могат да издадат убийците. При това са били вързани, Това е отмъщение, наказателна акция за назидание, а почеркът говори за сръбска следа, може би Земунския клан.
– Споменахте Мето Илиенски, странно е неговото изчезване?
– Смятам, че е убийство, още същата вечер. Предполагам и защо е убит. Нарциса беше паж на Жоро Илиев. Гледаше папагали в една къща, за която плащаше 10 000-15 000 лева рента на Илиев. Двамата заедно ходеха по гуляи. Като се напият, ставаха изключително брутални И по отношение на жени, и за други работи. След като убиха Нарциса, „изчезна“ и Мето – два дни след убийството. Вие направете връзката.
– Големи полемики паднаха около взрива до кортежа на главния прокурор?
– Аз бях на мястото, на следващия ден отидох от любопитство. Това е извършено с цел сплашване, не да убива. Били 3 килограма тротил! Присъствал съм на всички убийства с взрив, ако бяха 3 кг тротил, щеше да е страшно, а то – сякаш си минал с греблото. Не виждам причина за истерия и около израелския експерт. На такива места се викат поемни лица, включително граждани. Израелски експерти правеха огледа и след атентата в Сарафово. Не виждам какъв е проблемът. Оттук нататък вижте какво се случва в прокуратурата. Мисля, че всеки може да си направи изводите.
