Васил НАНЧЕВ, от в. „Глерия“
Наближаваме средата на годината и отново се задава поредното поскъпване на енергията. На фона на сметките, които ни готвят монополистите и хазната, юлските горещници ще ни се видят истинска прохлада. За пореден път потребителите ще се окажат в ролята на вечния брашнен чувал за изтръскване.
Топлофикациите вече са се наточили да режат яко от доходите ни. Основното гориво, което ползват, е природният газ. Той поевтиня през последната година значително, но от дружествата
се правят на ударени и си искат своето
Оправдават се с парниковите квоти и нарастването на заплатите. Първото донякъде е вярно, но защо от години някои от тях не са инвестирали в по-модерни технологии, даващи възможност да намалят въглеродните емисии и така да плащат по-ниски екотакси. За цената на труда у нас има ли какво да говорим? Да не би работниците в топлофикациите у нас вече да са започнали да вземат заплати като в Германия или поне като в съседна Гърция? Едва ли. Сега ни остава само да чакаме да видим какво ще отсъди КЕВР. Да не забравяме, че и ВиК дружествата искат яко поскъпване на водата.
Цените на енергията зависят и от това дали върху цената й отново ще се начислява стандартната ставка от 20% ДДС. Миналата година в предизборните наддавания в краткосрочните парламенти данъкът беше свален на нивото от 9%, каквото плащат и кръчмите. За последните се видя, че и нулево ДДС да им сложат, цените там пак няма да паднат. Въпросът сега е как хем да се напълни поизпразнената от разни съмнителни харчове хазна, хем да не се натоварва потребителят. Нещата обаче вървят към връщане на 20% ДДС за всичко. Подобно решение донякъде има логика, защото иначе откъде ще се намерят пари за пенсии и други социални разходи, за строеж на пътища и друга инфраструктура и разбира се, за държавната администрация. Иначе от пониженото или нулево ДДС ползата се оказа никаква.
Поевтиняха ли с 20% хлябът и детските храни?
Не! Продължиха да си поскъпват. Различните ставки наподобяват енергийните субсидии „на калпак“, раздавани по време на пандемията. Да си спомним как онези 25 ст. отстъпка за литър от бензин се ползваха както от работещите на мизерната минимална заплата, така и от най-богатите, които повече намазаха от намалението, защото просто повече си ползват личните коли. Същото се получи и с държавната помощ за високите цени на тока за фирмите.
От много десетилетия все се опитваме да догоним напредналите и богати западни държави, но все не успяваме. Там, например, не разчитат толкова от ДДС, за да си напълнят хазната. В тези страни, за които неслучайна казваме, че са уредени, няма плосък данък, който реже еднакъв процент от доходите и на най-бедния, и на най-богатия. Хората с по-тлъсти портфейли там внасят по-голяма лепта в хазната. Оттатък бившата желязна завеса и имотните данъци са по-високи, особено за излишните недвижимости. Време е и в България да се сетим за тези начини за пълнене на бюджета. Противниците на подобна мярка веднага ще подскочат и ще кажат, че махането на плоския данък ще изгони инвеститорите. В Германия като няма плосък данък да не би чуждите инвестиции да са секнали? Просто там няма такава космическа корупция, каквато има у нас и, най-важното, там има върховенство на закона. Заради липсата му в България сме станали нарицателно не само в ЕС.
