Интервю на Василен Димитров за в. „Галерия“
Обичаната певица Тони Димитрова е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас в семейството на детска учителка и военен, но до 8-и клас живее в Сливен. Учи се да свири на китара от батко си Йордан. След гимназията работи като машинописка в районния съвет, после в общината в Бургас.
Бъдещата звезда не предполагала, че ще се занимава с музика – най-вече заради ниския си и дрезгав тембър. Дори я изключват от училищния хор заради шумове в гласа. Малко преди промените пее с различни групи по морето. Пробивът за голямата сцена идва през 1995 г., когато по време на конкурс е забелязана от големия композитор Стефан Диомов.
Година по-късно получава трета награда на фестивала „Бургас и морето“ за „Ах, морето“. Песента се превръща в нейна визитна картичка и заглавие на първия й самостоятелен диск. Следват още хитове и дуети с Васил Найденов, Веселин Маринов, Орлин Горанов, Георги Найденов-Гого, Пламен Ставрев, Борис Гуджунов, с когото изпълнява „За кой ли път“. В последния седми – „Любов в сегашно време“, излязъл съвсем скоро, пее в трио с братя Аргирови.
Тони вече радва многобройните си почитатели с две турнета – едното самостоятелно, започнало с представянето на последния й албум в зала 1 на НДК – на 10 юни. Другото е „Обич и песен“, което събира големите звезди на българската естрада. „Галерия“ е негов медиен партньор.
Тони се изявява от 2006 г. и като актриса – на сцената на Бургаския театър. Има дъщеря – Магдалена, която учи криминалистика.
– Г-жо Димитрова, представихте новия си албум с голям концерт в НДК, но беше ли и повод да отбележите своя 60-годишен юбилей, който навършихте през януари?
– Въобще не съм търсила такава символика. Просто съвпадна. От години не бях правила концерт в НДК, който представи новия ми албум „Любов в сегашно време“. Не бях издавала албум от над десет години. През 2011 година, когато излезе предният – „Добър вечер, добър ден“, имаше един период, в който изведнъж рязко спря интересът към дискове. Те станаха демоде, не ги купуваха. Иначе не съм спирала през това време да правя песни. Затова за новия си албум избрах най-хубавите парчета от периода, когато не съм издавала албум. Включила съм и такива, които съм направила през последните 2-3 години. И чисто нови имам, като „Името ти е жена“ с братя Аргирови. 14 композиции са вътре и три инструментала.
– Там ли е и „Срещу вятъра“ – първата песен, която направихте трио с братя Аргирови?
– Там е, разбира се. Ние не се познавахме преди години. Последните няколко се сближихме с Благо. Светльо не го познавах, защото той живееше и работеше в Норвегия. Всъщност преди 2-3 години някак си станахме по-близки, по-начесто се виждахме и така с една взаимна симпатия, която прерасна в приятелство. Миналата година, когато Благо ми се обади, че много иска да направим заедно едно парче, аз чух песента, и на мен ми хареса и много бързо се роди. Братя Аргирови са много работливи момчета няма да те забавят. Супер сериозни са. На всичкото отгоре си паснахме като хора, твърдо и абсолютно отговорно мога да ги нарека вече мои големи приятели.
– Лятната ви програма се очертава доста натоварена. Ще правите свое самостоятелно турне, участвате и в „Обич и песен“, което събира за концерти в цяла България големите имена на българската популярна музика. Как ще ги комбинирате?
– Там където ще мина с моя концерт, в тези градове няма да участвам със сборното турне. Защото човек трябва да има хигиена. Да не се преекспонира. Много съм го гледала това през годините. Примерно, ще ми се обадят от някой град, а на следващата пак ме търсят от същото място. Отказвам им. Не бива да пресоляваме манджата. Трябва да има някаква мярка. В „Обич и песен“ се включвам с огромно желание, защото миналата година настина беше фантастично преживяване. Искам отново да ми се случи. Евгени Боянов – организаторът и продуцент, е едно прекрасно момче, за което се радвам, че го има в нашия бизнес, защото рядко се случват такива свестни и честни хора като него.
– Коя ваша песен най-често искат да чуят почитателите ви?
– Каквото им пусна. (Смее се.) Аз си решавам кои са песните. Когато ме викат на бис, те сами си казват. Дали ще е „За кой ли път“, „Обещание“, „Любов в сегашно време“ или „Ах, морето“.. Те, хората сами определят. Различно е.
– Пеете толкова много за любов…
– Е и за дъжд, за всичко пея. (Смее се)
– Кой е най-трогателният жест, който вашата публика е засвидетелствала към вас?
– Много пъти са ми засвидетелствали обичта си. Било то някой да ме покани за участие, но аз не мога и после сменят датата заради мен. За да бъда аз там. Толкова много послания получавам, съобщения , писма… Когато някой каже: С твоите песни оцелях в тежък момент се трогвам. А те са толкова много тези писма, че понякога сe изумявам. Те са изключително признание и не ме главозамайват, защото много бих искала тези хора да ме обичат. Гледам да не им давам поводи за разочарование – било с песните ми, било с поведението ми. Било като цяло. Тази връзка с моите почитатели е много крехка и си я пазя.
– А предложение за брак от ваш почитател получавала ли сте?
– Не, чак пък?! Писали са ми мъже с някакви такива чувства, но чак брак не са ми предлагали.
– Колежката ви Мая Нешкова се е превръщала в подарък за празника на почитатели, излизайки с тортата, изпълнявайки хита си „Честит рожден ден“. Самата вие била ли сте голямата изненада за тържеството на фен?
– Колегите ме знаят като Антоанета – изненадата. Постоянно сюрпризирам някого.
Все ме крият по фоайета, по стаи по зали. Не ме показват, тъй като все някого ще сюрпризирам. Имало е действително много трогателни ситуации. Преди години младоженец казал, че много иска на сватбата му да пее Тони Димитрова. И близките му решават да го изненадат. Казват му обаче: „Стига с тази Тони, Аман“. И ме викат мен. Първият танц е на моята песен „Веднъж се живее“, защото той много обича тази песен. Та започва парчето, младоженецът си взема булката. Танцуват. Аз ги виждам, защото съм отзад и пея в този момент. Скрила съм се. В един момент заставам зад младоженеца и всички започват да пляскат. Той не разбира за какво става дума. Обърна се и ахна. Беше толкова трогателно. След 2-3 години се видяхме, имаха си детенце.
– Някои от почитателите ви смятат вашите песни за лечебни?
– Някога преди години ми бяха казали, че лечител казал по телевизията, че моите песни имат целебна сила, което аз чак така не съм го приела. Много пъти обаче ми се е случвало почитатели да ми споделят, че когато са изпадали в трудно положение моите изпълнения са успели да им дадат сила и да им помогнат.
– Изключили са ви от училищния хор заради шумове в гласа. Срещнахте ли по-късно човека, който го направи?
– Не, никога. Аз по това време бях ученичка в Сливен, може би 6-7-и клас, това се случи в представителния хор на децата от Пионерския дом в Сливен, в който пеех. И не ме изключи ръководителят, той беше болен, заместваше го един човек, който беше с по-големи изисквания. Явно моят шум не му е харесал и ме махна. Но аз не бях нещастна, хич. Понеже като го нямаше нашият другар Пеев, понеже тогава се обръщахме на другар, на мен не ми беше интересно. Беше много добър човек. А другият, той много ни стягаше в началото. И никога не съм го харесвала, защото малко след това напуснахме Сливен.
– Преди Стефан Диомов да ви открие за голямата сцена, пеете по заведения. Има ли забавни случки в стилистиката на „Оркестър без име“?
– Много интересни случки съм имала с музикантите, с които съм работила в началото, а те наистина бяха с голяма практика. Учех се от тях. Бяха голяма школа за мен. И с тях се случваха много истории, смешни, комични. Не бях сменила много групи, но при третата имаше един Чори, на когото му викахме Чорбата. Много се напиваше той, още в началото. Не сме започнали да работим и той ожулваше няколко водки. Питам го защо пие толкова, не му ли пада гласът от водката. А той ми отвръща: „Ама как ще ми пада, иде ми да хвръкна!“. Веднъж Чорито се сби с барабаниста Митко, един добър ром, защото се бяха напили. Чорито прасна Митко по устата и нещо я разкървави. На другия ден, малко преди да засвирят колегите, дойде жена му – много красива циганка, нахакана, барната. Застана в стойката „Ф“ и почна: „Ти бе, простако, тъпако, защо си ударил мъжа ми“?!. А Чори само махва с ръка като да отпъди муха винарка. Тя продължава, той не я отразява. Обиждаше го, но без резултат. Накрая го срази с изречението: „Какво бе, Чорба, некадърник? Пу, бе, не те е срам! 20 години само „Дарлинг“ пееш! Пу, бе!“. А Чорито изпълняваше три-четири песни. Това му беше репертоарът. Пееше ги уникално, но с тях си я караше години. И най-много обичаше „Дарлинг“. И затова жената на Митко рани Чорито в сърцето.
– Няма как да не поговорим и за Стефан Диомов…
– Аз го обичам като втори баща. Като такъв го обичам. Той е безкрайно талантлив човек и това е най-малкото, което мога да кажа за него. Когато се заговори за Стефан, се сещате не за една, не за две, а за много негови песни. Той е направил композиции, които ще останат след всички нас. Освен това той е естет. Блага душа. Винаги съм обичала хубавите текстове, но той ме научи на естетика на думите. А не да има евтинджоз на думички, просто защото трябва да има рима. Това го дължа на него. Отделно е човек, който има изключително чувство за хумор. Аз също го имам, но благодарение на него някак си избуя още това нещо.
– Ваня Костова също му беше много на сърце. Кой е най яркият ви спомен от нея?
Не бяхме близки с Ваня, но винаги съм я харесвала като певица, още от първите години на „Тоника СВ“, когато не съм я познавала. Била съм малка. Най-яркият ми спомен е от концерта за 70-годишния юбилей на Стефан Диомов. Тогава бях много щастлива, че изпяхме една негова много красива песен – „Време е за чаша вино“.
– Работила сте като машинописка. За творческа душа като вас трудно ли ви беше?
– Някога бях много бърза. Отдавна съм загубила този тренинг. То не ми се и налагало да работя като машинописка. Още повече, че това е отдавна изчезнала професия. За творческа душа като мен си беше нещо, което не минаваше през сърцето ми, но трябваше да работя. Защото аз винаги съм искала да бъда певица, но тогава не успях. Всъщност въобще не кандидатствах. И си казах, че ще правя нещо, което не минава през сърцето, а е просто механика. Никога откакто съм певица, не съм работила нещо друго.
– Суеверна ли сте, имате ли ритуали, преди да излезете на сцената?
– Не точно, но каквото и да имам, не го казвам.
– За толкова години на сцена няма как да мине без гафове…
– Правила съм глупости. Преди много години бяхме някъде на участие и на един човек, беше кмет, му казах: „Тази песен е за вашата половинка!“. Мъжът се оказа вдовец.
Беше някаква годишнина. Там се почувствах много кофти. И оттогава винаги питам за половинката. Друг път се озовах на празненство на една фирма, чийто собственик беше от Босна и Херцеговина. Звучеше популярна сръбска песен. Обявиха името на собственика и аз се обадих, че това обяснявало защо слушаме тези сръбски песни тук. Тогава не знаех, че заради войната сърби и босненци не се понасят. Малко го замазах, но си беше гаф.
– В България е пълно с пеещи артисти, но вие сте играеща певица. Как започна това ваше увлечение?
– Имало е спектакли, в които съм пяла и такива, в които не съм. Това мое увлечение започна много отдавна. Около 2006-а, 2007-а ме поканиха за първи път. Много дълга е историята между мен и Бургаския театър. Сегашната пиеса, в която играя, ми е шеста или седма.
Не ме привлича изявата. А театърът, но няма нужда да разширявам репертоара си, защото съм изиграла доста роли и то различни една от друга. Била съм и Едит Пиаф, и Джуди Гарланд, и сводница, и учителка, и дори прасе…
– Дъщеря ви Маги учеше в НАТФИЗ, защо напусна и не тръгна по вашия път?
– Учи една година и си тръгна много разочарована от театралната академия. Случиха се неща, за които не искам да разказвам. Сега учи криминалистика, в трети курс е. Надъхана е. Иска да стане криминалист.
– Има ли си приятел?
– Има много желаещи, защото тя е много хубаво момиче. Нямаме спешна работа.
– Строга майка ли сте?
– Давам свобода на дъщеря ми, съвети, ако ми поиска. Уча я на някои неща – чисто женски, домакински.
– Иначе в какви отношения сте с бащата на вашата дъщеря?
– В перфектни. С Милен се чуваме често. Приятели сме.
– А до Тони Димитрова има ли мъж сега?
– За това не говоря никога. Не можете да пробиете. Направих глупост с един човек до мен и оттогава не мога да си го простя. И никога не говоря по темата за това какво ми се случва в личния живот.
– През април почина вашият баща, а преди това брат ви и майка ви. Как се справя човек с такива тежки удари?
– Не се справям. Трудна работа. При татко го преживявах няколко месеца, защото отдавна се започна. Някак си с времето приех смъртта на мама и татко. Загубата на батко обаче не мога да преодолея. Понякога искам да му се обадя за нещо, което не знам и се спирам. Просто не приемам, че вече го няма.
– Интересувате ли се от политика?
– В момента съм доста объркана по отношение на българската политика. Иначе в неуредиците в България ме дразни мръсотията. Неспазването на правилата. Дразни ме, че измамници си живеят необезпокоявано. Много неща ме ядосват.
– Като дете на морето няма как да не обичате да плавате. Имате ли си лодка?
– Нямам, най-много съм плувала в басейна. В морето се плацикам. Иначе мога да плувам, научих се и тренирах, когато бях ученичка в Сливен.
– Как се разтоварвате в свободното време?
– Когато съм свободна и искам малко тишина се затварям вкъщи, гледам филмчета, чета книги. Понякога, невинаги, се събирам с близки хора и пътуваме.
– Обмисляхте да напишете книга, докъде я докарахте?
– Не работя по нея, защото имам много ангажименти и не ми остава време да се занимавам с писане. Направила съм скелета. Разбира се, че ще е автобиографична и ще разказвам моите истории. Няма да издавам нищо сега.
