Иван Гарелов пред в. „Галерия“
Изведнъж всичко стана толкова тъпо и безнадеждно, че не намирам смисъл да разсъждавам и да пиша каквото и да било. И да се насиля, едни ще го харесат, други ще го поругаят. Вече не сме разделени на българи и турци, на сини и червени, на умни и красиви срещу тъпи и грозни. Сега сме всеки срещу всеки -с каквото ни падне под ръката. Прегръщаме се и си забиваме нож в гърба. После се обединяваме, кълнем се във вярност и се бутаме в пропастта. Пълен хаос, не подчиняващ се на никаква логика. Няма правила, няма морал и етика, няма майка и Родина, няма чест и достойнство, подлостта и измамата са добродетелите на деня. А думите, ах, думите, те не служат за нищо, не могат да изразят нищо смислено, позитивно, градивно.
Това е като нова тотална епидемия,разрушават се човешките връзки, всеки е сам в планетата, сам и срещу всички.
Гледате една проста картина като футболен мач и виждаш на живо колко е масова психозата на злото и отчуждението. Победителите плачат от мъка, че са загубили предишен мач, победените тържествуват, защото са станали шампиони, а третите, които нито са победители,нито са шампиони, са много доволни, защото са дали на падналите днес да ги победят преди това, за да станат шампиони, а не тези, които са победили днес. Това е апогеят на българската мечта – може да не съм аз, но и ти няма да бъдеш.
Нямам сили да следя и да се вълнувам от баталиите в парламента, в съда, в медиите. Не знам на какво да оприлича българския парламент. На византийския двор, прочул се с интригите, довели до края на империята? Е, интриганствали са, но не са се били, плювали и чупели очилата си. Все пак това се били аристократи.
На сблъсък между футболни агитки? Е, шумни са, но не са предавали своята. А нашите политици сменяват непрекъснато отбора си.
На войната между силовите групировки?Да, има общи черти като жестокостта. Но мутрите не се крият зад чуждия гръб. Спомням се за един охранител, който бе написал книга, която представи пред журналисти. Не се ли срамувате, че сте мутра, попита го една репортерка. По-добре мутра, отколкото задник, беше отговорът.
Тази безпринципност накара политолога Кристиян Шкварек да напише: „Няма принцип, който да не прекрачите и кауза, която да не предадете“. Впрочем самият Шкварек се е заел да прави нова консервативна партия, която да издърпа черджето под „Възраждане“, гласи градската мълва.
А за да не остане никакво съмнение за пъргавите ходове из политиката на лидерите на „Промяната“, тяхната бивша пиарка Диана Дамянова припомня: „Когато говорех за коалиция с ГЕРБ, срещах отпор“. А бившият вътрешен министър Емануил Йорданов допълва доколко трайна е новата схема „Гответе се скоро за нови избори“. По-конкретен е в своята прогноза пък Петьо Блъсков, когато разкрива същината на ходовете на Борисов: „Тя, разбира се, не е видима с просто око, но ако бяха първо помислили, а после хулили, щяха да видят, че качен от Борисов на шейната на властта противникът лети към политическия си край“.
А Явор Дачков е още по-конкретен: „5 месеца след съставянето на правителството, Христо Иванов сваля кабинета“.
Един век след 9 юни 1923 г. – пак има разделение в обществото, но има митинги, а не атентати и убийства, припомня проф. Даниел Вачков.
Прегръдката с ПП-ДП предизвика брожения и в самата партия на Борисов – ГЕРБ. Достойният Вежди Рашидов дори бе готов да отстъпи мястото си в НС, но не и да се прегърне с ПП.
При недостиг на оформени лични позиции, се увлякох да цитирам мнения на други автори, но не мога да подмина различните оценки сред експертите що се отнася до отношението на президента Радев към новия хибрид на българската политическа сцена. Самият Радев изрази ясно своето отношение, като си тръгна от клетвата на „неморалното“ правителство. По мое мнение не съвсем правилно се тълкува позицията му относно прибързаното снемане на главния прокурор Гешев от поста му. Радев най-малко може да бъде упрекван в любов към фамозния прокурор. Президентът е критичен като цяло и към Борисов, и към Гешев, и към Петков. Просто обществото ни може да изпусне златния шанс да научи каква е истината относно скандалните истории на Бойко Борисов и неговото обкръжение. Ако Гешев напусне поста си прибързано, той ще загуби трибуната си да представи доказателствата, с които евентуално разполага. Така че тези, които бързат с отстраняването на Гешев, могат да бъдат заподозрени, че бягат от разкриването на истината за толкова важните за обществото ни въпроси. В края на краищата редуциращото се правителство не е индулгенция за никого нали така ? Или има и друго мнение? А да бъде подозиран Радев, че е в „таен заговор с Гешев“, е просто недостоверен слух.
А сега насочвам вниманието ви към есенцията в отговорите на политическите анализатори, които отговарят във всекидневник на въпросите: „1. Печели ли държавата от съдружието ГЕРБ-ПП-ДБ? и 2. Губи ли президентът Радев от това съдружие?“
Кънчо Стойчев: Това не е компромис, а сделка. Президентът само печели, при това – двойно. Отърва се от изпълнителната власт и остава единственият автентичен изразител на непартизираното мнозинство.
Евгения Славкова: Недоверието между партньорите е белег на контрол. Президентът може да събере подкрепа от симпатизантите, разочаровани от тази коалиция.
Геновева Петрова: Процесът мобилизира усилия за отстояване на евроатлантическата принадлежност на страната. Президентът губи основния си актив – позицията на единствен властови център в страната.
Слави Василев: Държавата е превзета от същите мутри, срещу които обществото се надигна. Президентът е в състояние само да спечели, тъй като при него се връща контрапунктът на мафията.
След като ви представих подбрани мнения и оценки на експерти с надеждата, че очертават какво става в милата ни Родина, искам да изразя тревогата, която най-много ме измъчва.
Не е тайна, че нашите надежди, младите образовани хора, децата ни,виждат в лидерите на „Промяната“ шанса да бъде променена България по западен модел и да заживеем достойно в богато и справедливо общество. Те не следят в детайли управленските им възможности, не се вълнуват от по-свободното им поведение, смятат, че е дошъл техният час. Не мога да си представя какво разочароване могат да изживеят от последиците на комбинацията с носителите на онзи модел, срещу когото възнегодуват.
Ако нещо си струва да не обръщаме гръб на ставащото в страната ни, да не се затваряме в себе си, това е да бъдем активни в разчистването на пътя пред нашите деца. Нищо не е загубено, докато гражданите на България са будни.
