Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
България вече има редовен кабинет. Най-после. Две години ходене по мъките, служебни правителства, дрязги, крамоли и скандали. Не, че сега скандалите и караниците няма да продължат. Но вече ще са сдържани от общия интерес кабинетът да работи. Времената са сложни, компромисите са много. Но е необходимо нещата да започнат да се случват. Две години на тъпчене на едно място са твърде, твърде много. Все пак обаче е важно да знаем какво печелят или губят основните политически сили и играчи от сглобяването на правителство.
ГЕРБ-СДС спечелиха втори поредни избори. Както те сами казаха, ако Корнелия Нинова не се беше стреснала от атаката на ГЕРБ към главния прокурор днес може би щяхме вече да имаме правителство в първия мандат. Но вината, че такова не се случи си е и на ГЕРБ. Азбучна истина е, че в такава ситуация не се правят резки движения. Те забравиха този урок и пропиляха шанса на първия мандат. Сега им се наложи да подкрепят втория като единственото им политическо лице в кабинета е Мария Габриел. В това има отстъпление. Да не говорим, че нито депутатите, нито избирателите на ГЕРБ са особено щастливи от ситуацията. Но Бойко Борисов отчете стратегическите – както персонални, така и национални – ползи от работещо правителство и просто скочи в конфигурацията.
ПП – ДБ са дори в още по-лоша ситуация, отколкото е ГЕРБ. Да, мнозина в ГЕРБ не искаха коалиция с ПП – ДБ. Но те все пак в кампанията и преди това многократно призоваваха за коалиция между първите две сили. Докато ПП – ДБ от минута първа на своето коалиционно съществуване се обявяват за категоричен и ясен враг на ГЕРБ. Чухме клетви – никога с ГЕРБ, няма да излъжем избирателите си и други подобни – които сега бяха категорично забранени. Кирил Петков и Асен Василев станаха на главите си да обясняват как с ГЕРБ няма да управляват никога и под никаква форма. Как този техен морал ги отличава от всички останали. Как те като кажели нещо и го спазвали. Ала-бала. Всичко това, разбира се, се оказа стръв за лапнишарани. От конфигурацията с ГЕРБ големият губещ ще е ПП, които има потенциал да завлекат и ДБ със себе си.
„Възраждане“ също не са особено щастливи от ситуацията. За тях най-добре щеше да бъде да има бързи нови избори, на които те да запазят и леко надградят резултат. Този тип формации се хранят в опозиция, но това е до време. Всяка партия се създава, за да консумира и упражнява власт. Няма партия, която може вечно да е опозиция. До един момент опозиционното присъствие печели гласове. От един момент нататък хората осъзнават, че няма смисъл да гласуват за теб, защото ти реално не можеш да свършиш нищо освен да дърдориш по медиите. Ситуация, в която „Възраждане“ може да се окаже средносрочно без перспектива за скорошни избори ще е пагубна за тях. Колкото повече време прекарват в парламента, толкова повече личностните им пороци и недостатъци ще стават видими.
ДПС също не изглежда особено щастливо от ситуацията. Те изглеждаха по-съгласни да участват в първия мандат, но оттеглянето на Нинова ги остави без тази опция. Но ДПС е изключително устойчив политически субект, който може да си позволи смяна на курса в движение. Знаковата подкрепа от Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски за правителството е ясна индикация, че те са готови да се включат в процеса по конституционна реформа. Също така изпращат и знак, че едно конституционно мнозинство дори би могло да подхване въпроса за импийчмънт на президента. Такава тема не се дискутира публично, но бъдете сигурни, че този остен е част от инструментариума на едно такова конституционно мнозинство.
БСП традиционно изглеждат не на място напоследък. Партията на г-жа Нинова сякаш не знае точно къде се намира. От една страна им се иска във властта – дали с ГЕРБ или с ПП – ДБ все едно – от друга страна пък им харесва как „Възраждане“ печелят гласове като седят покрай тъч линията. Затова БСП се държи като седяща на два стопа – един евразийски и един европейски. Въпрос на време е да падне и от двата. ИТН от своя страна са още изненадани, че са в парламента и според мен заеха правилната позиция да са опозиция. За тях това ще работи и ще им носи подкрепа.
Има още един център на власт, който е недоволен от създаването на кабинет – президентът. Той видимо беше много несъгласен със случващото се. Личеше от далеч, че не иска това правителство да се реализира. Но истината е, че в случая той няма как да въздейства, за да продължи ситуацията, както бе до момента, която да води до още управления на служебни правителства. Президентът Радев съзнава, че ситуацията от политическа гледна точка е много деликатна и според мен ще продължи да търси лостове за още окрупняване на властта в посока на „Дондуков“ 2. От една страна това е добре – все пак поне един център на власт запазва стабилитет. От друга не е добре, защото без значение кой е президентът, засилването на президентската власт е опасност за парламентарната демокрация.
Ситуацията, резюмирана в едно изречение е – всички са еднакво недоволни. Това е и причината да има все пак кабинет. Съгласие и компромис се постига, когато няма дисбаланс. Ако всички са еднакво доволни, тогава може да има съгласие. Ако всички са еднакво недоволни, тогава може да има съгласие. Но ако едни са свръх доволни, а други свръх недоволни, тогава компромис няма как да има. Съгласието се гради върху споделено пространство и върху липсата на екстремно неравенство. В случая, еднакво недоволство от страна на всички и това създава основа за разговор.
България е изправена пред много предизвикателства. Инфлация, икономическа криза, енергийна криза, геополитически сътресения. Всичко това няма да се реши с магическа пръчица, само защото имаме правителство. Но със сигурност без редовно правителство няма да имаме възможност да решим нищо. Хубаво е да им пожелаем успех. Трябва да знаят обаче, че няма да имат и минута толеранс и обществено доверие. Следва да се запретнат ръкави и да се вкарат в работа. Веднага. И умната, дами и господа. Ако се справите добре с предизвикателствата, всичките кусури ще ви бъдат простени. Ако ли не – ще трябва да платите сметката с лихвите. Ще видим кое ще се случи в крайна сметка.
