Интервю на Александър БОТЙОВ за в. „Галерия“
Известният певец Дичо Христов е роден на 1 декември 1973 г. в София и тази година празнува своя юбилей. От малък се занимава с музика, въпреки че никой не го е учил как да пее. На 4 години вече свири на пиано. От детските си години обича футбола и бокса. Първата музикална група, с която се изявява е „Атака“. Пял е в групата „Rag Dolls“, където постига успехи като фронтмен, а най-популярен става като вокалист на D2.
Тази година впечатли своите почитатели с новата си песен „И след съня“, която е част от предстоящия му албум. Той ще го представи с голям концерт навръх своя юбилей.
Дичо е горд баща на две момичета – Ариел и Тина, които отглежда със своята половинка Карина.
– Дичо, наскоро представихте новата си песен „ И след съня“. Какво е посланието на парчето?
Това е първата ми песен за 2023 г. и последната избрана, която ще влезе в лимитираната хит селекция към предстоящия ми албум. Текстът и аранжиментът са подкрепени от Жана Живкова и Иван Йорданов-Чери.
Посланието на тази песен е, че мъжете постоянно трябва да се доказваме пред жените и да се борим за сърцето им. В забързаното ежедневие често забравяме да обръщаме внимание на любимата си. А жената без мъжа е като цвете без вода. Така че трябва да правиш всичко от любов, а не за любов. Шампионите по латино-американски танци Васил Павлов и Таня Балтова са главните герои във видеото, които танцувайки, разказват историята на една бурна връзка.
Планирал съм и други музикални събития до края на годината. На 30 ноември, в навечерието на рождения ми ден, феновете може да очакват промоцията на албума и грандиозен юбилеен концерт.
–Много популярна в социалните мрежи стана песен, създадена с изкуствен интелект, която пресъздава гласовете на Дрейк и Уикенд? Ще различаваме ли истинските хитове от фалшивите?
Когато масово навлязоха компютърните програми и т.нар. аутотюн, който изкуствено преработва гласа и това веднага се долавя от по-голяма част от слушателите, се притесних за бъдещето на музиката. Аз съм един от последните изпълнители, които имат златни хитове, като „100 години лимонада“, „Ледено момиче“ и „Не мога да спра да те обичам“. Страхувам се от момента, в който изкуственият интелектще заличи идентичността ни като изпълнители с шифрограми и холограми. Ще пострада театърът, журналистиката и много други сфери от живота ни. И в един момент машините ще превземат човечеството и ще стане като във филма „Терминатор“.
-В личен план, машина ли сте, за да угодите на три жени вкъщи?
Мога да кажа, че съм богопомазан. Живея в женско царство, изпълнено с любов. Вслушвам се в жена ми и дъщерите ми. Всеки ден научавам нещо ново от децата си. Когато гледам как растат пред очите ми, се опитвам да бъда модерен татко и да съм в крак с днешните деца и техните разбирания и принципи.
-Голямата Ариел тръгна ли по вашите стъпки или има други интереси?
Тя вече е на осем. Записахме я на художествена гимнастика още като беше на 3 години. В нашето семейство спортът е изключително важен за физическото и за психическото здраве и много навреме я записахме да тренира. Взимам я от училище и всеки ден я водя да спортува. После като я прибираме, направо си ляга. Спортът води до дисциплина. Тя е много пластична и е станала машина. Намира си време и за игри, разбира се. Наскоро спечели медал от едно състезание между клубове по гимнастика и ни е голяма гордост вкъщи.
-А малката Тина ще я записвате ли на някакъв спорт?
О, да! Тя е на 3, но няма време за губене. При гимнастиката е добре точно в тези първите години да започне с тренировките. Тя също като кака си има данни за този спорти смятам, че също ще й се отдава. Пластичността се развива между 3 и 7 години, но колкото по-рано тръгне детето, толкова по-добре е за него. Подрастващите трябва да спортуват, а не само да цъкат на телефоните и да си развалят очите.
-Кога и как се запознахте с половинката ви Карина?
От вече две десетилетия сме заедно и това ми дава надежда, че любовта е истинска и силна. Ние много се обичаме и сме едно задружно семейство с двете ни момиченца. Познавам Карина от общи компании. Излизали сме заедно още преди да се съберем. 5-6 години се виждахме по приятелски, понеже тогава много обикаляхме по центъра заедно с приятели, но изведнъж нещо се случи между нас и оттогава сме неразделни.
Няма ли да се жените?
Ние наистина сме от много време заедно и аз се чувствам женен. Навремето не сме подписали брак, но това не ни прави по-малко щастливи. Важно е да се чувстваш семеен и да усещаш сигурност вкъщи, другото е само по документи. Казват, че всяка жена иска да се види в булчинска рокля, ама аз не искам да се виждам в сватбен костюм (смее се) и никога не съм носил вратовръзка. Жена ми е мъжко момиче, много й се радвам. Тя има книжка за С категория и може да управлява камион и трактор. С една дума кара всичко което се движи. Голям авантюрист е и обича адреналина. Скача с парашут и управлява двуместни самолети, мен например ме е страх. Важното е, че сме задружни, всичко е наред, държим един на друг и си възпитаваме децата заедно.
-Кога открихте музиката в своя живот?
С музиката се сблъсках още като дете. Бях само на 4 години, когато родителите ми купиха пиано. Спомням си, че ми беше много трудно на 5-6 години да свиря на него и ме водеха да концертирам по различни читалища. Няма да забравя как по детските концерти ходех с една папийонка, която адски ми стягаше, а аз малък, изтупан с риза, свиря прелюдии на Бах и Бетовен.Пианото не ми беше любимият инструмент, но определено е един от най-важните за доброто развиване на слуха. То ми помогна да чувам правилно тоновете, полутоновете и всичко останало. Не случайно, този инструмент се нарича облигатен и в музикалното училище няма значение на какво искаш да свириш, трябва да минеш задължително първо през пианото.
-Имате ли други музиканти в рода ви?
Баща ми е художник, а майка ми икономист. Аз съм първият музикант в рода си. Спомням си една история, която майка ми е разказвала. Бил съм бебе в количка и тя се е връщала от поликлиниката, когато две жени я подгонили и започнали да й говорят нещо. Тя така се е изплашила, че започнала да бяга по улиците. Накрая видяла, че е неизбежно и се спряла, а жените й казали, че докато чакала с мен в поликлиниката, забелязали правилната ми форма на челюстта и на главата. И заявили на майка ми, че трябва да се занимавам с музика и да ми купят пиано.
– Кога започнахте да пеете?
– Още много малък седях до радиото и слушах всички хитове, които тогава пускаха по „Хоризонт“, а аз пеех заедно с радиото. Така нашите разбраха, че имам глас и талант, и ще се получат нещата. До ден днешен съм самоук певец и никой не ме е учил. С времето се усъвършенствах. В първи клас си купих първата китара „Орфей“ с мои пари от сурвакане. Явно здраво съм сурвакал, че да си взема китара.
– Музикантите често чупят китари, вие колко сте строшили?
– Взех живота на първата ми китара в пети или шести клас. Седяхме в една градинка с приятел и той ме помоли да му счупя китарата в главата, то й беше време за смяна. И аз дете, какво да правя, треснах му я яко в главата и тя се счупи. Видяхме й сметката в тая градинка. Трябваше да си купя нова и да продължа пътя си на музикант. Имам и един клип, в който чупя китара, значи стават две. За да се научиш да свириш, трябва да счупиш няколко инструмента както, за да се научиш добре да шофираш, виждаш сметката на една, две коли. Качествените музикални инструменти държат като здравите коли. През 1998-а се купих китара „Фендър“ и вече 25 години свиря на нея.
-Свиренето не ви ли пречеше на игрите с приятели?
Навремето, когато всички деца стреляха с фунийки, аз свирех по 3-4 часа на пианото и при грешка, баща ми ме удряше през пръстите. На 15 години започнах да се влюбвам и да заглеждам момичетата и спрях да ходя на уроци. Започнах да свиря и да пея по градинките, а от 8-и клас пеех и в подлезите. Имах си репертоар, баща ми ми помагаше да пиша песни, имах около 30-40 мои парчета.
-Кои бяха най-големите ви трудности тогава?
Тогава наистина повечето музиканти тръгваха от свирене и пеене по подлезите и площадките. Сега е по-лесно, има много полета за изява. Пълно е със заведения, зали, мероприятия. Има музикални формати, които дават реализация. Тогава беше трудно да си проправяш път в тези среди. Ние, българите, сме много талантлив и музикален народ. Вече можеш да се научиш да свириш и пееш безплатно онлайн. Разбира се, много е субективно дали наистина ставаш добър изпълнител, слушайки как другите пеят, но при талантливи хора, с музикални заложби се получава. Вече всеки втори българин пее. Радвам се, че имаме толкова певци, танцьори и творци.
-По колко пъти сте пял най-много в седмицата?
През 90-те години свирих и пеех по 6-7 пъти в седмицата. Тогава се научих още повече на музикално темпо, на дисциплина и на вокално майсторство. За шест, седем години имах над 1000 концерта. Прибирахме се пет момчета в един апартамент, към 4-5 сутринта, от които само аз пея. Гласът ми е изтощен, на тях не им се спи и няма какво толкова да си пазят гласовете. Спомням си, че лягах да спя в най-отдалечената стая, с памуци в ушите. Постоянно бях прегракнал и едвам издържах.
Един лекар ми каза, че имам късмет с гласните струни. Здрави били като корабни въжета, иначе отдавна да са сдали багажа. Заложено ми било физиологично. Аз пея и с гърло, и с диафрагма, и въпреки всичко да чукам на дърво, гласът ми е в кондиция.
-Някога работили ли сте нещо друго?
Никога през живота си не съм работил. Винаги съм се прехранвал с пеене и музика. Не мога да си представя да ходя в офис на пълен работен ден. Но, за сметка на това, мога да свиря по 8 часа на ден, но не го възприемам като работа, а като хоби. Смятам, че съм намерил хармонията, което за мен е пълен кеф. От това по-хубаво няма!
-Как издържате семейството си при липса на участия?
Имал съм тежки години. През 1997 г. започнах да уча поп музика в Нов български университет. Нямах и стотинка в джоба. Буквално преживявах с филийки с олио и червен пипер. Същата година ме оперираха от херния. Четири години нямах никакви участия. Оцелях, благодарение на помощта на родителите ми. Подкрепа, която никога няма да забравя. Но важното е да запазиш вярата и да не губиш надежда. Може да звучи като клише, но е вярно.
Ако след този лош период, не се бяха свързали с мен за участия, щях да се прехранвам като таксиметров шофьор, техник, защото съм завършил електротехника, или дърводелец, защото майсторя какви ли не неща от дърво. И ако това се беше случило, музикалният ми път щеше да приключи и нямаше да съм истински щастлив.
-Кои са най-куриозните ви истории от участия?
Спомням си как се появих на „Аполония“ в Созопол по къси гащи и телевизор под мишница, за да чета на него осем песни, които нямах време да науча. Приятелите ми решиха, че съм го откраднал отнякъде и не можеха да повярват, защо го мъкна със себе си.
По време на турнета са ни обирали китари, усилватели. Някои от тях си ги намирахме, други не. Но това са рисковете на пътуванията.
Няма да забравя и как след концерт в Добрич, десетки фенове в желанието си да се снимат с мен и да вземат автограф, така ме притиснаха в един коридор, че щяха да ме задушат. Добре че охраната бързо ме измъкна. Страшно си беше. Но музиката може да отключи всякакви страсти.
-На дъщерите ви каква музика пускате?
Хубавата музика възпитава и развива мозъчната дейност. Искам дъщерите ми да знаят за Арета Франклин, кралицата на соул музиката, Марая Кери, Кристина Агилера, Бионсе и други. Имам добър вкус за музика и смятам, че мога да им го предам. И малко или много, да ги предпазя от тиражираните в днешно време жанрове, които пречат на хубавата музика. Просташката води до морална деградация. В днешното напрегнато ежедневие, последна грижа на повечето родители е да следят каква музика слушат децата им. Не се изгражда вкус към хубавите парчета, към смислените и съдържателни текстове. За съжаление, има нощни заведения, където на почит е голотията, алкохолът и безскрупулното поведение. Цялото това нещо, възпитава младите на пошлост, еднотипна музика и се налагат стандарти, които определят начина им на живот и поведение.
– Освен от музика, от какво друго се интересувате?
– Бях малък, когато баща ми ми даде да разлиствам една стара книга „История на света“ от негово време. С нея се научих да разпознавам буквите и да чета. Много съм чел българска история. Велик народ сме, от Аспарух до Ботев и Левски. Всеки втори мъж у нас носи генома на траките. И вярвам, че българският народ е птицата Феникс и пак ще се възродим от пепелта. Както съм закърмен с пианото от 4-годишен, така съм закърмен и с „Енциклопедия по история“.
-Вярно ли е, че дълго време сте тренирали бокс?
Влюбих се във футбола още като дете. Тренирал съм в спортен комплекс „Академик“. Фен съм и на бокса. Няма да забравя, когато през 80-години гледах филма „Роки“. Толкова се вживях в ролята на боксьора, че с един съученик, обикаляхме аптеките, за да търсим бинтове и накрая се превързахме с обикновена марля. И хората се чудеха по улиците защо изглеждаме така. Бяха времена, в които американските филми не бяха толкова на почит.
Баща ми беше уредил с триста зора едно видео, на което със съученици въртяхме по сто пъти касетката с филма „Роки“. Толкова се бях вманиачил, че си бях повярвал, че това е началото на моята боксьорска кариера. Тренирал съм бокс от 1998 до преди 4 години. Спомням си периода, в който в магазините имаше само юфка нямаше бензин да си караме колите. Тогава намирах спасение във филмите „Роки“ и „Междузвездни войни“. Един ден искам да науча децата си на бокс. Въпреки факта, че те са моите принцеси, искам да имат самочувствието, че не са по слаби от мъжете и трябва да могат да се предпазват в дадена ситуация. Насочвам и приятели към този спорт, защото е по-мъжки и дава самочувствие. Готов съм да им покажа основните неща.
-Какъв е най-големият ви страх?
Страх ме от шизофреничния свят, в който живеем. От лъжата, егоизма и простотията, които изместват хубавата музика, добрия вкус и морала. Страхувам се да не се случи нещо на мен и на жена ми, за да можем пълноценно да отгледаме и да възпитаме децата си. Искам хората да ме запомнят с музиката ми и с нещо добро.
