Димитър Марковски е роден на 5 април 1978 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“. Има придобита образователно-квалификационна степен: Магистър, специалност „Право“. Член е на Софийската адвокатска колегия от 2003 година. Един от най-известните юристи в България, работил по много знакови дела от обществен интерес. Син е на легендарния адвокат Марин Марковски (1948 – 2022), който беше и си остава явление в българското наказателно право. Практиката на Димитър Марковски е пряко свързана със съдебната система. Той говори пред вестник „Галерия“ за кризата в съдебната система.
Интервю на Николай Коцев за в. „Галерия“
– Г-н Марковски, истинска война се води в прокуратурата в момента и уронва имиджа на институцията. Вие сте юрист с дългогодишна практика, какви са причините според вас?
– Нека да започнем този разговор с една много хубава мисъл на Ярослав Хашек. В световноизвестния си роман „Храбрият войник Швейк“ той пише: „да е било някак, всякак е било, но така да е било, никога не е било“. Което е много добра илюстрация на това какво се случва в момента в прокуратурата. Тя е изключително институционално важно звено за нормалното функциониране на правосъдието. Проблемите са много и са от отдавна. Този скандал, който в момента се развихри по върховете на прокуратурата, за практикуващите юристи не е нещо ново в съдебната система. Просто сега много добре се осветлиха тези събития за гражданското общество и за гражданите. Винаги в съдебната система е имало кадруване с политически елемент. Точно сега това особено добре се вижда. С колегите от адвокатурата от години активно настояваме да се извърши съдебна реформа, но не козметична, а фундаментална и изцяло. Това е свързано най-вече с изваждането на политическата квота от Висшия съдебен съвет – нещо, което трябваше да се случи много назад във времето. Когато говорим за съдебна реформа, ми се струва, че трябва да се почне именно оттам.
– Очевидно е, че има преплитане и конфликт на интереси между съдебната и политическата власт. Но как да се случи реформата в този парламент, в който се дърпат за вратовръзките, бият се, псуват се като хамали? Има ли изобщо политическа воля за това?
- На този етап има добри декларации, че съдебната реформа може и да се случи. Но аз, честно да ви кажа, не съм много оптимистично настроен. По-скоро съм песимист по този въпрос. Освен това ми се струва, че обикновеното Народно събрание не може да е полезно за тази задълбочена реформа, която трябва да се осъществи в съдебната система. Смятам, че трябва да има Велико народно събрание, което да промени основния закон в държавата, Конституцията, и да се тръгне оттам. Само с промени в Конституцията реформата може да има сериозен юридически фундамент, върху който да стъпи.
- Депутати от ГЕРБ предлагат промени в Наказателния кодекс, които предвиждат дори доживотни присъди за пияни шофьори, предизвикали смърт на пътя, или ако инцидентът е станал с 50 км в час над разрешената скорост. Тези мерки ще решат ли проблема с войната по пътищата?
- Тук бих казал мнението си не толкова като адвокат, а като гражданска позиция, защото аз съм и гражданин на нашата държава. Не е лошо да има промени в санкциите, свързани с престъпленията срещу транспорта. Свидетели сме, че в Европа наказанията са доста по-строги от нашия действащ Наказателен кодекс. Това е факт. Но панацеята за решаването на този проблем не е в тежките наказания. Освен това предвиждане на санкция доживотно наказание за непредпазливо престъпление ми се струва изключително крайно и нехуманно. В никакъв случай не влизам в ролята на защитник на т.нар. „джигити“ на пътя, които са разплакали много български семейства. В закона трябва да има дълбок смисъл и ясна цел на налаганото наказание, свързани с превъзпитаване на извършителя на престъплението. Повтарям, за мен доживотно наказание за непредпазливо престъпление е изключително крайно. Много лошо е, когато се правят промени в Наказателния кодекс на базата на обществените нагласи и очаквания. Това трябва да се случи в спокойна атмосфера, да е много добре обмислено, за да се постигне баланс и промените да бъдат реално полезни. А не за да успокоим просто обществените настроения и страсти веднага да се хвърляме да променяме Наказателния кодекс. Това не е добро решение. Да, трябва да се обмисли възможността за увеличаване на санкциите, но в никакъв случай не трябва да изпадаме в крайности. Просто няма да е полезно.
- Защо решихте да тръгнете по стъпките на баща си, известния адвокат Марин Марковски, и избрахте неговата професия, която, знаем, никак не е лека?
- Добре известно е, ние сме потомствени адвокати. Още моят дядо Филип Марковски е започнал да практикува, после баща ми Марин Марковски работеше това, сега и аз продължавам неговото дело. От малък се запалих по правото покрай баща ми, който ме въведе в професията. Татко ми още от дете ме водеше по „ленинските“ районни управления, както се водеха тогава, водеше ме и в съдебните зали. От малък запали у мен тази искра, любопитството, интереса ми към професията. Винаги ми е било интересно да работя, затова съм един от щастливите хора, които правят това, което обичат. Нашата професия е свързана с доста четене и познание, но като всеки занаят, тя се и краде. Така че донякъде съм и откраднал професията от баща ми, наблюдавайки го как работи, какво прави и как мисли. Разбира се, човек трябва да има и собствени умения и качества. Правото е океан, човек винаги трябва да чете, за да е подготвен и да предоставя на хората качествена юридическа услуга. Адвокатската професия е много важна, защото тя помага да се намери верния прочит на закона. Специално в наказателното право помага и на съда да намери балансирано наказание. Професията ни не е „мошеническа“, каквито са обществените настроения, а е общественополезна.
- Знам, че баща ви пишеше книга с някои от най-знаковите криминални престъпления у нас, но, за съжаление, тя остана недовършена. Ще види ли все пак бял свят тази книга?
- Правя усилия да я завърша, но това е свързано с намирането на архивни документи, част от които за жалост вече са унищожени, защото се съхраняват само за определен период. Искам да завърша книгата. За съжаление и времето все не достига, но ще се постарая тя да бъде издадена.
- Като баща на дъщеря и като вярващ човек трепва ли нещо у вас, ако трябва да защитавате убиец или насилник на жени? Има ли вътрешна борба между човека и адвоката, когато трябва да защитавате извършител на тежко престъпление?
- Има, разбира се. Не може с лека ръка да изолираш човека от професионалиста, защото едното живее и съществува в другото. Често се възмущавам за това, в което се обвинени хората, които са извършили тежки престъпления. Особено след като се запозная с материалите по делото и виждам, че има доказателство за сериозните обвинения. Никога чувството на справедливост не може да бъде принизено или притъпено, за да го няма, да изчезне. Но в края на краищата, адвокатът защитава човека, а не самото престъпление, което е извършил. Престъплението, което даден човек е направил, е един миг от живота. Един миг не може да обобщи изцяло един индивид като личност, като човек. Дори в най-мрачните мои клиенти, обвинени в тежки умишлени убийства, във всевъзможни тежки престъпления, дори и в тези хора има нещо добро. Това се прокламира и в християнската религия, че винаги и във всеки човек трябва да се намери нещо добро. Тоест лъч светлина в неговата душа, който в един момент може да го направи дори добър човек, да заживее нормално! Прав сте, трудно е, възмущавам се като човек, но като професионалист работата ми е да помагам в съдебната зала.
