В деня след Петдесетница Църквата отдава чест на Божественото достойнство на третото лице на Светата Единосъщна Троица – Светия Дух.
Християнството изповядва един Бог по Своята същност, но в три божествени лица – Отец, Син и Дух Свети. Всяко от тях притежава Свое лично свойство. Така Отец предвечно ражда Сина, Син е роден от Отца, а Светият Дух изхожда от Отца.
Православното учение за Светия Дух е отразено в осмия член на Символ на вярата, където се казва: „Вярвам… и в Духа Светий, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда. Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.“
В това Никео-Цариградско веpоопpеделение са изложени най-главните свойства и проявления на Светия Дух, утвърдени от св. Отци на Втория вселенски събор, проведен в Константинопол през 381 г. В Своите проявления Светия Дух е преди всичко животворна сила в света.
Още при създаването на небето и земята това е упоменато в книга (Бит. 1:2) Той проявява животворното Си действие, което не престава и до днес. Светият Дух възражда, очиства и подкрепя душата на човека, като я освещава чрез светите Тайнства.
Главно Тайнство и сърце на Църквата е Светото причастие, където се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, установено на Тайната вечеря от самия Христос. Тогава Бог ни разкрива как осъществяваме общение с него.
В древната Църква и Кръщението, и Миропомазването, и Светото тайнство Брак, както и други Тайнства, са били свързани непосредствено със Светата литургия, а сега само Тайнството Свещенство е останало свързано с нея.
