Интервю на Ива Димитрова за в. „Галерия“
Лазара Златарева, по-известна като Кака Лара, е българска телевизионна водеща и актриса. Като дете играе в театър „Сълза и смях“. Става известна на 16 години като водеща на детското предаване „Милион и едно желания“. През 1995 г. завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Впоследствие играе в Младежкия театър и води предаване в БГ радио в продължение на четири години. Става водеща на предаването „Всички пред екрана“, което се излъчва по БНТ. През 2010 г. двамата с Драго Драганов са лица на „Полет над нощта“ по БНТ.
Има две дъщери. Голямата Бернарда, която я направи баба, е от брака й с телевизионния водещ Владимир Береану. 12-годишната Вая е от връзката й с оператора Веселин Сивков, с когото е до днес. Наскоро Лара призна, че е диагностицирана с рак на гърдата и в откровено интервю пред „Галерия“ говори за битката си.
- Лара, наскоро в „Търси се“ признахте, че сте диагностицирана с рак на гърдата, имахте ли някакви симптоми?
Не, никакви. Най-коварното е, че в ранен стадий на болестта няма никакво неразположение, болка или нещо, което да ти подскаже, че нещо се случва в тялото ти. И затова много жени, които като мен не стъпват на лекар, могат да се прегледат, когато вече е много късно. Затова моят апел е да ходите на редовни профилактични прегледи. Аз не бях от седем години. Важно е да взимаме мерки навреме, а не да отидем чак когато ни заболи нещо, защото тогава ще е късно. Беше чист късмет, че абсолютно насила ме извлякоха от репетиции в театъра и ме заведоха на профилактичен преглед, защото всяка година имаме такива. Предишните години винаги бягах от тях. Смятах ги за губене на време, а и, честно казано, се страхувах какво ще ми съобщят. При този преглед ми казаха, че е съвсем нормално за жена, която е влязла в климактериума, да са се появили някакви кисти. Посъветваха ме да се прегледам съвсем професионално на мамограф. И аз отлагах този преглед цял месец. Дъщеря ми Бенджи започна да ме пита всеки ден дали съм си записала час. Това продължи през целия април. Препоръчаха ми доц. Седлоев и доктор Спиридонов, но ме предупредиха, че много се чака при тях. И наистина чаках близо месец за прегледа на 2 май. Те се оказаха освен прекрасни лекари и изключителни хора, с които можеш да говориш. Спокойно ми обясниха всичко така, че не си позволих да изпадам в паника. Минах през няколко изследвания включително и ядрено-магнитен резонанс и според тях съм в начален стадий на болестта. През юни ще ме оперират и след като излезе хистологията ще решат какво лечение да се предприеме. Аз съм изключително спокойна. Не е необходимо да се крие нещо подобно, да се мълчи и да се пази в тайна. Гледам да не задържам нищо в себе си, защото вредните емоции вредят много повече. От първия момент споделих за проблема с всичките си близки. След като се излъчи „Търси се“ ми пишат много жени, които са в подобна ситуация. Опитвам се да им вдъхна сила и да им кажа, че не е свършил светът. В днешно време медицината много е напреднала и това се лекува. Най-важното е, че съм имала късмет да отида на този профилактичен преглед и да попадна на тези страхотни лекари.
- Важното е, че образуванието е хванато в самото начало…
Все още чакаме резултатите. Засега това, което ми казват, че са спокойни, защото не виждат разсейки към лимфите. Което означава, че рака е в начален стадий. От две седмици буквално съм в този филм. Никой не може да каже кога се е образувало. Жените, които са в климактериума, трябва да си правят често прегледи, дори два пъти годишно, защото тези хормонални промени влияят. Както и по време на бременност и раждане. Чакам да мине малко време и ще заведа на преглед Бенджи, която роди в началото на този година.
- Поплакахте ли си на 2 май, когато разбрахте диагнозата?
Поплаках си, но доста време след това. В началото имаше стягане и мобилизация , но десет дни по-късно си позволих да се нарева и да се отпусна и ми олекна. После си казах, че малко предварително рева, защото все още дори не е ясно всичко. Спокойствието на лекарите обаче ми дава сила и си казвам, че всичко е навреме и няма страшно.
- Звучите оптимистично, но все пак не ви ли е страх?
Разбира се, че ме е страх. Има моменти, в които си казвам – ами ако се появи отново този рак, като не знам и нямам обяснение от какво е дошъл сега. Понякога дори ми се появяват и черни мисли. Те идват и си отиват. На моменти ми става мъчно за самата мен, все едно се гледам отстрани, защото никога не съм предполагала, че ще се сблъскам с тази диагноза.
Иначе нямам никакви притеснения дори ако се наложи химиотерапия. Може би е кошмарно, гледала съм по филмите колко зле се чувстват хората след това, но ако ме е страх какво ще постигна. Надявам се като съм в начален стадий да ми се размине химиотерапията, но ако се наложи да мина през нея, няма да й се дам.
- Кой от близките ви е най-притеснен за вас?
Много добри артисти са, пред мен нищо никой не показва и не знам дали не плачат тайно зад гърба ми. Когато съобщих на мъжа ми Веселин, очите му се насълзиха, но сега всички са убедени в добрия развой на събитията.
- В тази битка какво ви дава сили?
Не знам защо, но отнякъде имам сила, вярвам, че вече съм спечелила битката. Просто ще ми светне лампичката да ходя редовно на тези прегледи. Едва ли е урок за начина ми на живот, защото не си позволявам да ям вредни храни. Може би по-скоро болестта ми дава знак да забавя темпото, да имам повече време за почивки и смях. За тези дребните неща, които често пренебрегвам в забързаното ежедневие. Пожелавам си освен кураж и успех в тази битка, и много мускули от смях, за да се подиграваме на тази гад, а тя ще се засрами и ще си отиде.
