Интервю на Василен Димитров за в. „Галерия“
Популярният певец и рок музикант Станислав Сланев, известен със сценичното си име Стенли, е роден на 12 август 1959 г. в Преслав. Още като ученик свири на китара. Завършва специалност „Естрада“ в Музикалната академия. Започва кариерата си с групите „Такт“ и „Паралел 42“. Славата идва, когато през 1984 година става вокалист във втората формация на „Тангра“, която е пионер в българския ню уейв. Изпятата от него композиция „Оловният войник“ печели Младежки конкурс за забавна песен през 1985 г. Сред останалите хитове са „Циркът“, „Бъди какъвто си“, „Жулиета“, „До последен дъх“ и др. След 1986 г. става вокалист на „Спринт“ и в продължение на 2 години работи с групата в СССР. Завръща се, когато вижда по съветската телевизия, че Тодор Живков е свален от власт.
През 1990 г. Стенли започва самостоятелна певческа кариера, работейки с гост- музиканти. За албума си от 1992 г. печели „Певец на годината“ от националната „Рок академия“. През 1998 г. експериментаторът на българската алтернативна рок сцена прибира и трета награда на конкурса „Златният Орфей“ за песента си „Човекът от квартала“. Сред хитовете му е и „Обсебен“, записана през 2000 г.
През 2015 г. Стенли основава с мотора на „Тангра“ Константин Марков супергрупата „Легендите“, в която са още Йордан Караджов от „Сигнал“, Константин Цеков от ФСБ, Митко Кърнев от Д2 и Любо Киров. Повечето хора мислят, че името на бандата е заради музикантите в нея. Легенди обаче са песните и историите, които те искат да разкажат чрез тях на публиката за времената, през които са създадени и изпети.
Стенли тръгва на турне с „Легендите“ следващия месец. Всеки от фронтмените ще изпее песен на друга група, чиито член не е. Първият концерт е във Велико Търново на 14 юни, следват на 15 юни – Пловдив, 16 юни – Стара Загора, 18 юни – Варна, 20 юни – Шумен, 21 юни – Русе, и 16 юли – Бургас.
Станислав е женен за актрисата, певица и писателка Людмила Сланева – Локо, за чийто албум „Можеш“ (2005) той пише музиката и прави аранжиментите. Имат дъщеря Никол, която е студентка по пиар. Направиха дует на парчето „Чужди тела“ от едноименния му последен самостоятелен албум, който излезе през 2019 г.
– Стенли, след дълга пауза „Легендите“ тръгват на турне през юни. Какво по-различно ще покаже супергрупата, която събира класиките на българския рок?
– Нови песни не сме записвали, но мисля, че от този тип формация хората искат да чуят познати песни. Те са достатъчно от групите, от които излизаме – „Сигнал“, ФСБ, „Тангра“, Д2 и мои самостоятелни. Така че има много парчета. За последно бяхме на сцена, преди да почине Косьо Марков през 2021 г. Сега на турнето ще бъдем без Любо Киров, който си работи самостоятелно, но с двама музикантите от Д2 – басиста Александър Обретенов и барабаниста Васил Вутев.
Иначе в момента работим върху нова песен. Надявам се тя да е готова за турнето.
– Как ще звучи, при положение, че „Легендите“ е сплав от групи с различни стилове?
– Песента е малко странна. Не е конкретна като стил, нито е моя, нито на „Сигнал“, Д2 или ФСБ. Интересно ще се получи. Димитър Кърнев я пише. Бърза песен е, но повече не мога да разкривам, нека първо да стане.
– Чия беше идеята за създаването на групата?
– Преди близо десетина години Косьо Марков ме извика, за да възобновим група „Тангра“. Подхвърли идеята да опитаме нещо ново и различно. Приех веднага. Казах му, че имам още някой предвид – Митко Кърнев. Обадихме му се веднага, после на Данчо Караджов и нещата се получиха.
– Събрахте се, за да съхраните фонда на родните рок класики, подобно на „Фондацията“, или просто класни музиканти искахте да свирите в супергрупа?
– „Фондацията“ беше сформирана първа, те залагат на акустичния звук. При нас е малко по-различно, звученето е по-рок, но не искам да сравнявам двете банди.
„Легендите“ се събраха в банда, защото ни се свиреше и то не само нашите песни, но и други – на групи, които са ни любими. С удоволствие ги изпълнявам.
Интересно е, че аз пея някои от куплетите на ФСБ, с Данчо Караджов се сменяме във втори, трети куплет. Косьо Цеков пък се включва в песни на „Тангра“. Репертоарът за концертите ни е около 20 парчета, от които няма слабо. Това е изпробвано в годините. Трудно е да се прави редът им, защото всички песни са тотални хитове.
– Миналата година отбелязахте четири десетилетия на сцена, но добихте популярност с „Тангра“. Как станахте вокалист на една от най-обичаните родни групи?
– Разбрах, че търсят певец. Явих се на прослушване в кухнята на Косьо Марков. Бяха четиримата, подстригани, а аз с ужасно дълга коса и леко се притесних. „Рекох си: Какво става тук, май на рокендрола сложих кръста?“. Естествено подкъсих си косата след няколко дни. Прослушването беше на една касета с балади на „Скорпиънс“. Дани (Йордан Ганчев – клавириста – б. а.) спря касетофона след припева, каза ми от утре да съм на репетиция. Попита ме дали имам нещо против. Естествено, че се появих и така започнахме. Близо шест месеца репетирахме и след това се започна пътуването.
Интересното беше, че при първите концерти имаше много малко хора по салоните. Някои ни мислеха за измамници.
които си бяха присвоили името „Тангра“.
Нямаше го Чочо Владовски. Вокалистът беше съвсем с друг вид и стил. Изобщо беше много странно. Когато минавахме по тези места за втори път, всичко си беше, както си трябва. Всеки ден бяхме в различен град, пътувахме с много голяма апаратура, с екип, с осветление. Общо взето тогава работехме доста професионално.
– При толкова концерти няма как да е минало без любопитни случки?
– Разбира се, много са. Разбивахме стени с главите, защото всичко беше толкова чуждо за хората, започвайки от музиката, външния ни вид… Забележително е, че по турнетата ни следваха много фенове. Момчета и момичета си вземаха билети за влакове, автобуси и пътуваха с нас. Търсехме им къде да спят. Обличаха се като нас, прическите им бяха като същите.
Въобще много интересно си беше за времето и това естествено се наблюдаваше от службите. Имали сме проблем, включително и с връщане на наши песни, но сме говорили много по тази тема.
– Тръгвайки от малък град като Преслав, мислил ли сте, че ще стигнете толкова далеч?
– Не, разбира се. Една година след казармата работих в Младежкия дом в Преслав и музикантите, с които свиреха там, ме поканиха в тяхната група. Всъщност това бяха момчетата, които ме навиха да кандидатствам в консерваторията. То взе, че и стана. Дойдох с два сака в София и така се започна
– Какво хлапе бяхте?
– Не си падах по спорта. Само музика ми беше в главата. Нищо друго не ме интересуваше. Онемях, когато майка ми се върна след една от командировките си с електрическа китара. Гледах я една такава лъскава. С хубави цветове.
Беше дала две заплати за китарата. Не смеех да я пипна. Такива инструменти купуваха предприятията, младежки домове и подобни, защото струваха доста пари. Започнах да я включвам в едно руско радио. С помощта на кабел изкарвах звук. Имах и акустична китара, знаех няколко акорда и така се започна.
– Композирате и музика за театър, а сценичното ви поведение е доста артистично. Искал ли сте да пробвате като актьор?
– Никой не ме канил, пък и не знам дали бих се справил. Иначе освен театрална, съм правил и филмова музика. Една от наградите, с които най-много се гордея“, е тази за работата ми по телевизионната продукция „Ярост“ на Илиян Симеонов.
– Дъщеря ви Никол пее от малка, събрахте се в дует за парчето „Чужди тела“, но тя не тръгна по вашия път. Защо така?
– Не иска да се занимава с това, а с нещо съвсем друго. Учи „Връзки с обществеността“ в Нов български университет. Това й е интересно.
– Какъв родител сте – строг или като типичен рокаджия го карате по-либерално?
– Дъщеря ми има абсолютна свобода. Помагам със съвети, но се опитвам много-много да не ги давам. Мисля, че не се вслушва много. Не й се меся, дори за гаджетата.
Тя е достатъчно голяма, за да взема сама решенията си. Нека върви по своя си път.
– На майка си или на вас прилича повече?
– Като малка беше абсолютно копие на майка си. Сега, като че ли започва да придобива моите черти. Походката ни е една и съща. Даже някои ни се смеят, когато ни гледат отзад.
– Съпругата ви Людмила Сланева-Локо също се занимава с музика…
– Занимава се с музика, но не толкова активно, а с театър. Тя е пишещ човек. Справя се много добре. Преди години с Ваня Щерева издадоха книгата – „Мила Мерилин“. Съпругата ми е написала и някои от най-хубавите текстове на моите песни.
– Вярно ли е, че навремето не е искала да се жените, но вие сте настоял?
– Това беше още когато беше първа година студентка в НАТФИЗ. Оженихме се през 1998 г. Никол се роди след като Локо завърши четири години по-късно. Това са минали неща, всичко мина много добре.
– Романтичен ли е мъжът изпял „Жулиета“?
– Романтичен съм, сто процента. Имам много любовни текстове, които го показват.
– А серенади под балкони правил ли сте?
– Не съм правил серенади въобще. Избягвам да свиря в компания, камо ли да пея. Е, случвало ми се е да взема китара, но до там. Не по този начин.
– Някои от най-хубавите текстове на ваши песни написа Наталия Симеонова, с която сте имали дълга връзка в миналото. Поддържате ли отношения?
– Наталия написа текстовете към целия албум „Пътя към храма“, излязъл през 90-те. В последния им албум „Чужди тела“ има три-четири текста от нея. Поддържаме нормални отношения с нея и с Денис Ризов. Той е готин и успял човек. Пич!
– Говорейки за песента „Пътя към храма“, вярващ ли сте?
– Вярвам в неща, заради които се усещам по-истински. Не мога да кажа, че съм религиозен. Търся вътрешната сила, това ме е движело винаги.
– С какво свързвате цирка, който възпяхте в емблематичния едноименен хит на „Тангра“?
– Като дете обичах да ходя на цирк и понеже бях от малък град, чаках да дойде пътуващата трупа. То даже песента затова разказва – животни, жонгльори, клоуни… Много се радвах, когато пристигаше циркът за панаира или събора – общо взето веднъж в годината. Или пък, когато идваше в окръжен град.
Общо взето моят живот е бил доста шарен и бих го оприличил по някакъв начин на цирк, но не с животни, а по-скоро с жонгльори, с ходене по въже.
– Друга песен, с която свързват вас и „Тангра“, е „Оловният войник“. Чувствал ли сте се като боец на един крак, който не може да защити каузата си докрай?
– Ще кажа един случай, който не знам дали е в контекста на въпроса. Случи се по време на един от първите митинги на СДС, вторият или третият. Бях поканен, нямаше нито една песен с такъв социален текст. Имах една, която написах след напускането ми на „Тангра“, казва се „Слушайте, хора“. В нея се пее: Слушайте, хора, елате да спорим, че вече е време в ръце да се вземем и да не бъдем същите…“
И явно някой от СДС се бе сетил за нея, защото нямаше кого да поканят. Тогава бях с една народна певица и с Вили Кавалджиев, който пя песен на „Бийтълс“. След това се появиха тези социални текстове. Обаче забравиха да ме поканят за снимките на популярния плакат
на стълбите на храма „Александър Невски“. Казах си: „Боже мой, тези са същите. Когато ви трябвах, ми намерихте телефона“. Имам и друго парче с подобна тематика. В него пък пея да бъде отворено всичко в неделя, тъй както в понеделник е сторено.
– От политика интересувате ли се?
– Да, даже си имам и любим политик – Даниел Вълчев. Той ми е фаворит. Харесва ми как мисли. Умен е. Познавам го и съм наясно що за човек е, но май не му се занимава с политика.
– Какво е вашето обяснение за това, че българските политици не могат да с обединят под покрива на сградата, на чийто вход пише: „Съединението прави силата“?
– Ще видим. Получава се нещо интересно. Може и да направят някакви компромиси, за да се сформира правителство. Много трудно е , след всички тези неща, които станаха с двете водещи партии. Може би ако си преодолеят егото, а става въпрос и за много пари, как да си ги поделят. От десетилетия се влачи този проблем, а хората продължават да си заминават навън.
– Вие самият искал ли сте да заминете и да си пробвате късмета в чужбина?
– Имах някакъв опит, но живях много малко във Франция. Може би не избрах правилната държава. Имах много приятели, които заминаха още в началото на 90-те с първите полети – през Куба, не мога да се сетя вече през кои страни. И някои от тях не се върнаха.
– Освен музиката, в какво ви бива?
– Занимавал съм се няколко години с имоти, когато беше това нашествие на англичаните преди няколко години, и си купуваха къщи у нас. След това поспря тази вълна. Не съм спирал да се занимавам с музика обаче, въпреки големите паузи, които съм правил между албумите. Общо взето, записвам парчета, когато имам нещо интересно да кажа. Може да се издават албуми всяка година, но биха звучали доста глупаво.
– Суетен ли сте?
– Всеки артист е суетен посвоему. Аз също.
– Имате доста татуировки по себе си. Каква е символиката им, свързани ли са с конкретни преживявания?
– Татуировките ми са без абсолютно никакво значение. Просто имах мои познати, които се занимаваха с рисунки по тялото и като ми харесаше някоя картинка, я правех. Общо взето бързо вземам решенията. Така стана и с татуировките.
Първата направих преди доста години, тридесетина. Беше един дявол, който е разкъсал плътта ми и излиза от нея. След това я заличих и сложих друга татуировка отгоре.
