четвъртък, 30 май 2024 г.

Мария Габриел е възможен вариант за излизане от кризата

Снимка: WIKIDATA.ORG

Петър Кичашки, пред в. „Галерия“

Както вече имах възможност да очертая от страниците на в. „Галерия“ – България е изправена пред колапс. В този смисъл пред политическите играчи има един абсолютен императив – съставяне на работещо правителство. Всички дребни разделения и боричкания са безпредметни, защото ако не намерим инструментариум за посрещане на предизвикателствата, които тепърва предстоят, то може да се окаже, че не след дълго вече няма да има държава за управляване. Пропастта, към която политическата нестабилност през последните две години ни тласка, е видима с просто око. Според мен случващото се на терена през последните няколко дни е ясен знак, че отговорните политически субекти вече си дават сметка за тази реалност.

Към момента на писане на този материал все още не е ясно каква точно би била съдбата на кабинет с премиер Мария Габриел, не е ясен и неговият състав.

Поради динамиката на обстановката тези обстоятелства най-вероятно няма да са ясни до последния момент. Затова няма смисъл да хабим мастило да коментираме детайлите, нека гледаме голямата картина. На първо място трябва да си отговорим на въпроса добър кандидат-премиер ли е Мария Габриел. В този исторически контекст, в който се намираме, за мен отговорът е еднозначен – категорично да. Нейното избиране е ход, който връща Бойко Борисов в голямата игра, от която беше почти изваден през последните две години.

Мария Габриел отговаря на няколко важни въпроса, които тегнеха пред победителя в изборите. ПП-ДБ пропагандно внушаваха, че ако се избере правителство без тяхното участие, то това би било едва ли не коалиция „Магнитски“. Със спирането си на Габриел, г-н Борисов изпрати този наратив, където му е мястото – на бунището на историята. Няма как правителство „Магнитски“ с премиер доскорошен еврокомисар. Несериозно е.

Кой е „Магнитски“, Европейската комисия ли?

Мария Габриел е не просто еврокомисар с важен ресор, но е и изключително добре приета сред евробюрокрацията. С ранга си на зам.-председател на ЕНП пък е ясно, че се ползва и с необходимото политическо доверие. Нека си даваме сметка, че в този контекст всякакви приказки как едва ли не това би било правителство на „Магнитски“ стават абсолютно несъстоятелни и губят почва?

Отделно Мария Габриел е хем политическа фигура, която е безспорно лоялна на Бойко Борисов и ГЕРБ, хем е достатъчно отдалечена от вътрешнополитическите кални борби през последните години. Тя има излъчването на бюрократ, който има захват в процедурните и технологични въпроси на упражняването на власт. В друг исторически контекст това би било разглеждано като недостатък, поради липсата на ярки лидерски качества, които да светят със собствена светлина. Днес обаче този потенциален недостатък е огромно преимущество. Политическите лидери са по дефиниция, по подразбиране, разделящи. Няма лидер, който да се харесва всекиму. В днешната ситуация на екстремно разделение обаче нямаме нужда от допълнително разделящи ни личности, а от такива, които могат да бъдат предмостие за оформяне на политическо съгласие по важните теми на деня. В този смисъл нейната роля е на точния човек на точното място.

Например един проф. Габровски беше много добра кандидатура, но поради липсата на политически опит и национална разпознаваемост, това остави усещане за фигуративност на кандидатурата. Не, че проф. Габровски щеше да остане фигурант, далеч не казвам това. Казвам, че беше лесно на опонентите на неговия кабинет да лансират такава теза, тя звучеше убедително и кохерентно. Днес, с кандидатурата на Мария Габриел, тази линия на атака е неутрализирана. Несериозно е да се претендира, че зам.-председателят на ЕНП и действащ еврокомисар е човек без политически опит. Тя има огромен политически опит като евродепутат, еврокомисар и въобще като човек от висшата бюрократична върхушка на Брюксел. Отделно е ясно – Мария Габриел е от ГЕРБ и е напълно легитимно тя да се вслушва в партията, която я е издигнала. Така се трансформира въпросът от „задкулисие, което командва Габровски“  на „легитимно носене на отговорност от страна на първата политическа сила“. С други думи – още един инструмент за атака над кандидата на ГЕРБ е премахнат.

Има и още един допълнителен прочит на тази кандидатура. Първо, тя е силен знак към ПП-ДБ. Мария Габриел е точно техният профил – технократ, който е признат на Запад и се ползва с уважението на нашите партньори. Второ, това, че тя изглежда като човек на техния акъл по много въпроси, оставя ПП-ДБ без съдържателен инструмент да я атакуват. Какво да кажат по нейн адрес? Че е човек с по-скоро либерални възгледи? Че е технократ? Че е част от брюкселската бюрокрация? Всичко това описва тях самите. Да я критикуват по тази линия става невъзможно – това е все едно да критикуват себе си. Отделно така Борисов изпраща и друг знак – с този ход той показва на западните ни партньори, че е готов на всякакви ходове и компромиси, за да сформира кабинет с ПП-ДБ. Те, ако и сега не са готови да подкрепят ГЕРБ, значи просто обслужват някакви други външни интереси, а не тези на партньорите ни от ЕС и НАТО. Ако ПП-ДБ подкрепи – за тях лошо, защото се кълняха, че няма да подкрепят. Ако ПП-ДБ не подкрепи – за тях пак лошо, защото очевидно го правят на инат и без аргументи, но и така обслужват локалния руски интерес у нас, който диктува страната да няма стабилно правителство. Обратното – ако ПП-ДБ подкрепят Мария Габриел, това е добре за ГЕРБ. Така Борисов ще е надделял над тях, конфигурацията ще е ясна, заръките на партньорите ще са спазени. Ако ПП-ДБ не подкрепят Мария Габриел, това отново е добре за ГЕРБ. Тогава за пред партньорите ГЕРБ е направил необходимото, но тъй като интересът на всички, извън на руските мрежи у нас, е да има стабилно правителство, тогава формацията на Борисов има аргумент да търси единодействие и с ДПС, и с БСП, и с ИТН.

С тази кандидатура ситуацията е горе-долу такава – кой каквото ще да прави, ГЕРБ печели, а ПП-ДБ губят. Ако към този сюжет наложим и заявката на Мария Габриел, че неин пръв приоритет ще е отстраняването на главния прокурор, то тогава политическата инициатива на ПП-ДБ е изцяло иззета. Няма какво да кажат, няма какво да направят. Общо взето, ако правителството на Мария Габриел мине, а то има всички изгледи и предпоставки за това, то Борисов ще е направил едно от най-големите завръщания в най-новата ни политическа история. Две години на политически репресии, атаки и арести завършват със стабилно правителство на ГЕРБ. Изисква се нюх за такова позициониране. Но извън тясно партийния интерес на ГЕРБ, трябва да си даваме сметка и че това е в интерес на държавата. Необходимо е стабилно правителство, а не поредната крехка конструкция. За пръв път от две години насам изглежда имаме всички предпоставки ситуацията да се стабилизира.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html