Мика ЗАЙКОВА, пред. в. „Галерия“
Предложеният бюджет от служебното правителство показа, че то изпълнява решенията на депутатите от предишния парламент. Резултатът от тях е очакван дефицит за 2023 г. от 6,4% от БВП, равняващ се на 11,9 млрд. лв. Това ще ни принуди да теглим нов държавен дълг от поне 13,7 млрд. лв. В условията на световна криза много трудно ще вземем заем. Дори при лихва от 8% няма да ни е лесно да намерим купувачи за нашите държавни облигации. В крайна сметка наистина може да се наложи да се молим на Международния валутен фонд (МВФ) за пари, с всички произтичащи от това последствия.
Основната причина за незавидното финансовото състояние на държавата е продължаващата доста дълго политическа криза в страната. Да не забравяме, че заради честите избори бяха направени много необмислени разходи, раздаваха се субсидии „на калпак“, сваляше се ДДС на отделни стоки и услуги. Всичко това стимулира висок дефицит, който отдалечава възможностите за влизането ни в еврозоната. Много трудно, почти невъзможно е хазната да се побере през 2023 г. в дефицит от 3%, каквито са изискванията на ЕС. Нещата са много сериозни. Очаква се за тази година ръстът на БВП да е прекалено нисък под 2%. Световната банка прогнозира за нашата икономика нарастване от 1,5%, МВФ – 1,4%, а ОИСР – 1,2 на сто. В крайна сметка очакваните 185 млрд. лв. приходи трудно ще бъдат събрани, което поставя под въпрос много плащания, предвидени по закон. Има риск от липсата на пари да бъде ощетена най-бедната част от населението.
Най-важното при сегашната ситуация е да се повиши събираемостта, защото сега това не се прави изцяло нито за ДДС, нито за акцизите и митата. Едната причина е липсата на контрол, а другата – корупцията у нас, известна вече и на целия свят. За това освен с бюджета, депутатите трябва да се захванат и със смяна на ръководствата на всички важни контролни и регулаторни институции, защото те са от времето на първото правителство на ГЕРБ и много от тях са с изтекли мандати. Тук се включват и БНБ, всички държавни комисии, Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. Тези мерки трябва да бъдат подкрепени и със законови промени, даващи възможност за по-ефективна борба с корупцията и престъпността в страната.
За да се осигури стабилен и по-висок ръст на БВП, трябва да се вземат, както спешни решения, така и за следващите няколко години. Сред приоритетите е приемането на законите, необходими за парите по Плана за възстановяване, както и отлагането на затварянето на големите въглищни централи в Маришкия басейн. Тези мощности ще са ни нужни поне докато не построим нов блок в АЕЦ „Козлодуй“. Мисля, че големите тецове вече могат да минат на природен газ, защото това гориво вече поевтиня и по този начин ще могат да се вместят в екологичните изисквания и да се намалят разходите им за купуване на парникови квоти.
Относно идеите на някои политици за изземване на свръхпечалбите е редно да припомним, че 92% от фирмите у нас са малки и те не могат да се похвалят с такива резултати в бизнеса си. Освен това е редно да се дефинира какво е свръхпечалба. За такива извънредни мерки обаче по закон се изисква да се направи предварителен анализ поне 6 месеца преди влизането им в сила. Има вероятност едно прибързано решение в тази посока след това да падне в Конституционния съд.
По-лесно и бързо може да се осигурят повече пари в хазната да се върне единната ставка на ДДС от 20% за всички стоки и услуги. Видяхме, че по-ниските ставки на хляба и други храни въобще не доведе до поевтиняването им и те продължиха да поскъпват. Освен това трябва да се помисли и за уравновесяване на данъчната ни система, която е силно дебалансирана. Във всички нормални икономики преките и косвените данъци са с близки ставки. При нас косвеният ДДС е 20%, а прекият е плосък на ниво от 10 на сто. Последният обаче системно се укрива по най-различни начини, което спъва развитието на страната, защото печалбата не се реинвестира в модерни технологии и откриването на нови работни места. Наложително е корпоративният данък у нас да стане прогресивен, както е в развитите страни и тогава няма да има нужда от облагане на свръхпечалба.
За да се спестят пари от бюджета, е редно да се спрат всички субсидии, раздавани „на калпак“ за енергийни помощи на бизнеса, където изтекоха над 2,5 млрд. лв. Спешно е необходима и реформа на държавната администрация, като изключвам здравеопазването, МВР и армията. Да припомним, че чиновниците у нас са почти колкото в САЩ, където населението е десетки пъти по-голямо. При намаляването на администрацията няма риск от ръст на безработицата, защото в частния сектор има голям дефицит за знаещи и можещи специалисти. Освен това в реалната икономика заплатите са по-високи.
Паралелно с тази реорганизация са необходими мерки и за стимулиране на инвестициите. Те са основното лекарство срещу инфлацията и рецесията. Затова не бива да се реже от предвидените капиталови разходи в държавния бюджет. Те са 10 млрд. в бюджета за тази година. Миналата година по Плана за възстановяване получихме 2,7 милиарда, но от тях в реални проекти са вложени едва 100 милиона. Да не забравяме, че всички средства, които ни отпуска ЕС по Плана трябва да бъдат инвестирани по предназначение до 2026 г., а не да ги пилеем за субсидии „на калпак“. Не успеем ли да инвестираме тези милиарди в конкретни проекти, ще трябва да ги върнем на Брюксел.
Да не забравяме, че засега освен парите от ЕС и 10-те милиарда от хазната други пари за инвестиции в икономиката не се задават. Преките чужди инвестиции в България са много малко. Това е нормално. Кой чужденец ще дойде да си влага милионите и да започва бизнес в страна обхваната от криза? На всичкото отгоре нямаме достатъчно подготвени кадри, липсва върховенство на закона и реформите са бавни.
В този ред на мисли е редно да припомним за Наказателния кодекс, който е от 1964 г. от времето на социализма. У нас липсва реално разделение на властите. Затова трябва основна реформа на правосъдната система, която обаче да е придружена и с осъвременяване на законодателната рамка, а не да се свежда само до отделни личности.
В последно време някои започнаха да се заглеждат в мизерните заплати и пенсии на хората, което е повече от обидно. Индексацията на тези доходи трябва да се прави основно според поскъпването на 27-те основни храни, които се купуват ежедневно. При тези продукти инфлацията е най-висока и удря най-болезнено най-бедните хора в България и тя е далеч от средното ниво, а е над 50%. От 2 милиона и 30 хил. пенсионери, половината получават минимална или близко до нея пенсия. Затова и средната пенсия е 788 лв. 80% от старите хора вземат месечно от държавата под 1000 лв., а издръжката за живот на човек е 1400 лв. Затова пенсионерите като си платят битовите сметки след това мизерстват.
При заетите положението е почти същото и голяма част от тях на практика са работещи бедни. Минималната заплата у нас е 780 лв. и сме единствени в ЕС под 400 евро. Съседна Гърция, която смятаме за фалирала, минимумът е 788 евро. Часовата ни ставка за труд също е на дъното. Средно се плащат 8,20 евро, при средно ниво за Евросъюза 30,40 евро на час. Независимо от кризата ръстът на доходите у нас няма алтернатива, най-малкото защото у нас официално 550 000 души са наети на минимална заплата. Общо 75% от работещите у нас получават месечно от работодателя си под 1000 лв. С тези суми те не могат да си плащат разноските за живот. В същото време 4 пъти в годината заплатите на депутатите се увеличават. Не е ли редно поне сега да бъдат замразени. Всички знаем какви тлъсти суми вземат народните избраници. Те не се тормозят, че в близките години инфлацията при храните ще остане висока. От това страдат много бедни българи.
