Съветът за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проектобюджета за тази година, внесен от служебния кабинет.
Работодателите и синдикатите изразиха сериозни притеснения за прекомерния дефицит от 6,4%, който създава условия за сериозно задлъжняване на страната ни. Ако бъдат направени всички планирани разходи и се съберат така разчетените приходи, ще се наложи допълнително дългово финансиране от 13,7 млрд. лева тази година.
Прекомерният дефицит би отдалечил страната ни от еврозоната, предупредиха работодателите. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал. „Трябва да се каже наистина, че този бюджетен дефицит е притеснителен и трябва да се намерят възможности за ограничаването му до нормативно установения от закона за публичните финанси размер до 3%“, каза той.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че изчисленията са направени на база на действащото законодателство и без предложените от служебния кабинет приходни мерки, които са в промените в данъчните закони. Те обаче не срещнаха политическа подкрепа. „Служебното правителство предлага проект на бюджет за 2023 г. при действащи политики с дефицит 6,4% от брутния вътрешен продукт, без да бъдат отразени изготвените преходни мерки“, поясни тя.
Любослав Костов от КНСБ е на мнение, че растежът на икономиката, а оттам и на приходите в хазната са доста подценени. В същото време са заложени разходи, които няма да бъдат реално извършени. „Налице е значително фискално пространство, според нас, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата, още един ръст от 1 юли на 850 лева“, каза синдикалистът.
