Източник: Вестник „Галерия“
На 25 април Ицко Финци навършва 90. На тази почтена възраст човек би трябвало да е улегнал, сериозен и даже сърдит на света, както често се случва. Но не и популярният актьор и шегобиец, който свири на пиано, цигулка и акордеон, а в денят на шегата -1 април дирижира Софийската филхармония и премери сили с виртуозния Минчо Минчев като изпълни Италианско капричио.
Комедийният спектакъл в зала „България“ събра елита на София и е само прелюдия към големите тържества, предстоящи през цялата му юбилейна година. Тези си музикални заложби колоритният артист демонстрира в дебютния филм на друг известен зевзек – Джеки Стоев от 1982 г. „Нашият Шошканини или Вивалди за обора и кръчмата“. В онези години филмът е харесан, но прожектиран за кратко – без да е официално забранен, не се появява на екран в продължение на 38 години по идеологически причини и така остава като т.нар. „засекретени филми“ в българското кино.
Актьорът се е снимал в над 70 ленти, но за най-голям успех счита този на любовния фронт. Вече близо десетилетие той е щастлив с красивата и по-млада 45 години от него режисьорка Елизавета Боева-Лиза. Ексцентричното арт семейство живее в мир и разбирателство, напук на клюкарите. Преди седем години Ицко Финци стана баща на дъщеричка, която кръстиха Матилда. Спират се на необичайното име, защото така се казва майката на Ицко, а и заради Матилда на Данте. Дамата на сърцето му е доктор на науките и преподава в департамента „Кино, реклама и шоубизнес“ в Нов български университет. По-млада е с 13 години от сина на актьора – Самуел Финци-Санчо. Той е от първия брак на Ицко с музикалната преподавателка Гина Табакова и на практика 57-годишният Санчо може да бъде дядо на сестра си. „Той се радва за мен и за това, че съм щастлив в личния си живот. Отдавна съм разведен с майката му и на никого не дължа обяснения за това как живея живота си“, обяснява талантливият актьор.
Ицко и Лиза се запознават, когато тя е второкурсничка в НАТФИЗ. Била е в класа на Георги Дюлгеров и снимала късометражен филм със звезди от Народния театър. Един ден от София с колата си пристига Финци и започва да помага на студентите. Самата Лиза малко преди това е завършила журналистика в Санкт Петербург. Дотогава двамата са приятели. Любовта им пламва в Париж през 2013 г., когато снимат обща лента за кражбата на шедьовъра на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“. Актьорът се разхожда в града на любовта, прескача улици и градинки, държи се като провокатор – хваща под ръка уличния клоун, задява се с непознати, свири на въображаема цигулка, но никой не му обръща внимание. Накрая уморен задрямва в Лувъра, на метри от „Мона Лиза“. Докато спи, Елизавета го снима с камерата си. Филмът носи заглавието „Лятото на Мона Лиза“, но приятелите им се шегуват, че трябва да е „Лятото на Лиза и Ицко“. Всъщност Лиза Боева първа се влюбва във Финци. „Той е изключителен актьор. От тези, които не можеш да предвидиш, той носи различна вътрешна енергия“, казва тя за него. Признава, че най-много го харесва във филма „Елегия“ на Едуард Захариев. „Ако бяхме в Америка, тази лента щеше да бъде класирана сред най-добрите, а режисьорът приравнен с Фелини“, казва още Лиза.
Наскоро блондинката се оплака в социалната мрежа, че им проблеми с очите. Заради влошеното си зрение тя си капе капки, от които гледала „сякаш от буркан с майонеза“. Актьорът пък напук на напредналата си възраст вижда като орел. Финци няма нужда нито от очила, нито от лещи и се справя отлично с текстовете на ролите си, с писане и качване на материали в семейния сайт „Филизи 33“, както и с партитурата на творбите, които изпълнява с прословутата си цигулка.
Кризата и безпаричието не го притесняват особено. Разполага с имоти и пусна за продажба селската си къща в близост до София – край Годеч. През 2015 г. се оплака, че взима унизителната пенсия от 145 лева и синът му го храни. Държавата обаче взе под внимание тежкото му финансово положение и му присъди пожизнена пенсия за заслуги в размер на 700 лева. Впоследствие и пенсията му за стаж се вдигна, но не толкова, че да живее доволно без помощ отвън. Според него един от големите късмети в живота на сина му е, че са го поканили да работи в Берлин, тъй като тук у нас трудно намирал реализация на актьорското поприще. Финци произхожда от шпаньолско-еврейски род, в който има много артисти. Ицхак или Исаак на иврит означава „Този, който ще се смее“. Родителите говорели помежду си на шпаньолски, но с децата си – само на български. Любопитна подробност е, че потомъкът на български евреи не знае иврит. Прадядо на Ицхак Финци бил равин в Сараево. Имал осем синове и един от тях тръгнал към България. Установява се в София.
На младини бащата на Ицко – Самуел, бил театрал – актьор и рецитатор. Режисира самодейни театрални постановки в София и провинцията, изживява се и като артист. След 1944 г. се занимава с търговия. В началото на 40-те години семейството е изселено в Разград. Там на евреите е забранено да посещават българското училище и те си организират еврейско, където учат и иврит. Но този език се видял труден за младежа Ицко и той не го усвоява. В гимназията учи френски. Ицко е десетгодишен, когато става свидетел на навлизането на Съветската армия в града. Той е с приятелчета на площада, където пристигат колите с червеноармейци, и колоните с бойна техника. Момчетата дори се качват да се повозят. Това е голямо събитие, тъй като вкъщи говорят, че свършва страхът за евреите. Няма вече да ги гонят, няма вече опасност да ги изгорят, да ги пращат в лагери.
Ицхак завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. Той е един от най-оригиналните български артисти, който може да се превъплъти във всичко. В киното дебютира през 1958 г. като гръцки евреин във филма „Звезди”, който печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди. Явно човек не може да избяга от кармата си.
