Петър КИЧАШКИ пред в. „Галерия“
Помните ли блажените времена, когато не лягахме и ставахме с трансджендър обсесията? Сигурно си ги спомняте, не беше толкова отдавна. До преди 5-6 години тази тема беше в периферията не просто на обществения дебат, но дори беше в периферията на нишовата правозащитна и правна действителност.
Тя е важна тема, спор да няма. Но в днешно време се е превърнала в нещо много повече от тема за защита на нечий граждански или човешки права. Тя се е превърнала в бич, който се използва, за да налага гърбовете на непослушните. От лабораторна тема, касаеща едно свръхмалцинство в малцинството, тя е трансформирана в ценностен сблъсък и водещ вододел в развитите общества. Това е рецепта за упадък защото хиперболизира един проблем, превръщайки го в най-важната тема на политическия терен. Това е абсурдно.
Не ме разбирайте погрешно. Трансджендър темата е важна за хората, които са ангажирани с нея. Никой не казва, че трябва техните проблеми да бъдат неглижирани или отричани. В никакъв случай.
Още повече от мен няма да чуете атака към тези хора. Те са хора като всички останали и заслужават да се ползват с нормалното човешко и уважително отношение, което се дължи всекиму. Обаче е необходимо да си кажем и още няколко важни неща. Защото защитата на нечии права не може да се възприема като абсолютен щит, който да гарантира липсата дори на елементарна критика. Напротив – един от най-важните индикатори за равноправие е всеки да може да бъде критикуван наравно с останалите.
Трансджендър хората и техните застъпници заслужават да са равноправни, а част от равноправието е да се носи отговорност и да се носи на критика. Аз като човек с увреждане знам добре, че никога нищо не ми е било прощавано заради факта на инвалидната ми количка. И така трябва да бъде.
Нека изговорим няколко критични думи. Трансджендър темата се хиперболизира и това не може да се правим, че не го забелязваме вече. В Америка това се изтиква до кресчендо, а от САЩ се мултиплицира и по целия свят. Ето сега дори известната американска бира Бъд Лайт сложи на кенчетата си лицето на една трансджендър активистка с цел да изглежда по-включващо.
Между другото няколко думи за т.нар. „включване“. Да сложиш като брошка на ревера някакъв човек и да претендираш, че това води до подобряване на живота на цялата общност на този човек, е не просто повърхностно, но и откровено глупаво. Това е токенизъм, при който едно лице се ползва за фасадна демонстрация на включване.
Истината е, че извън самото лице, ползвано за токен, реално никой не е облагодетелстван от тази политика. Точно така, както изборът на Барак Обама за президент реално не постигна нищо за чернокожите в Америка. То помага на Барак Обама, не на всички чернокожи. Още нещо важно – хората с еднакъв цвят на кожата или еднаква сексуална ориентация, или дори еднакво увреждане не са еднакви. Това са хора, които имат различни мечти, аспирации и идеали. Слагането им в един кюп е механично и глупаво. Необходимо е да положим малко усилия да гледаме на хората като личности, а не като носители на някакъв външен белег.
Трансджендър темата е тема на едно много тясно малцинство. Те са под и около процент от цялата група на гей общността. Впрочем много активисти в тази сфера съм чувал да се възмущават под сурдинка за машинното пришиване на трансджендър темата към тяхната. Това, нека сме наясно, не е съвсем редно. Сексуалната ориентация е едно, половата дисморфия е съвсем друго нещо.
Човек се ражда мъж или жена и това е закодирано във всяка клетка от организма му. Това е биологическа детерминанта, която е също толкова фактологично неотменима, колкото е гравитацията. Това не означава, че хората, които гледат на себе си по различен начин, трябва да бъдат атакувани. Не. Но това, че подхождаме с уважение към всеки, не значи, че трябва да променим реалността. Не значи, че трябва да се съгласим с подмяната на фактите, за да не нараним нечии чувства.
Фактите не се интересуват от чувствата на хората. Те просто съществуват обективно. Това е положението. В момента темата далеч е излязла от своето нормално правозащитно русло. Тя се е превърнала в инструмент за преформатиране на действителността. Ситуацията все повече прилича на извадена от книга на Оруел или Олдъс Хъксли. Мъже, които са решили, че са жени, вече се състезават наравно с дамите в различни спортове. И разбира се, чупят „женските“ рекорди. Трансджендър плувкинята Лия Томъс реализира резултат в плуването, който е толкова далеч от предишния рекорд, че на практика можем да счетем, че ако не беше родена като мъж, това нямаше как да се случи. Да се отрича биологичният факт, че мъжкото тяло в общия случай е способно на повече физическа активност, отколкото женското тяло е не просто невежество, но и открита абсурдност. Не може да очакваме жените плувкини или баскетболистки да са равни с мъж в същия спорт. Ако това беше така, нямаше въобще да съществуват женски спортове. Двата пола щяха да се състезават в общи дисциплини. Но за всички е ясно, че това обрича жените да нямат никакъв шанс да постигнат челни места в практически който и да е спорт. Започнаха и доста случаи вече на затворници мъже, които декларират, че са жени и биват поставени в женски затвор, където неминуемо избуява сексуално и друго насилие.
Това е налудничаво. И не е било част от обществения дискурс до преди няколко години. Това е нова обсесия в обществено-политическия живот, която ако не срещне аргументиран отпор, ще продължи да се разпростира, докато не преформатира цялото общество. Отново подчертавам, никой не казва, че тези хора нямат право да са равни на останалите. Но равни не означава облагодетелствани означава равни. Ако си роден като мъж, идентифицирай се както си искаш, твое право. Но не може да искаш да се състезаваш заедно с жените. Отделно върви една плавна деконструкция на женското начало, свеждайки жените до „раждащи хора“. Това е обидно и антиправозащитно. То унижава жените, свеждайки ги до техните полови органи. Мъжкото и женското начало са изначално необходими, за да можем въобще да конструираме общество. Тук вече идва съдържателният въпрос – защо тази тема, която касае изключително малка група от хора, се превръща в тема на всички навсякъде? Дали не става дума за едно умно организирано отклоняване на вниманието на всички ни от безконтролността на дълбоката държава и нейната мултинационална олигархия?
