Мика ЗАЙКОВА пред в. „Галерия“
Първата работа, която трябва да свършат избраните депутати в новото Народно събрание, е приемането на бюджета за 2023 г. Държавата не може да живее така и да ползва продължението на стария. Вече просто няма достатъчно средства за функционирането й и забавянето на изплащането на заплатите с една седмица в бюджетната сфера го доказва. Освен това в момента има много кризи – инфлационна, геополитическа, а у нас вече и конституционна, защото почти 2 години България се управлява от служебни кабинети.
В подобни ситуации обикновено се правят 3 варианта на бюджет. Единият е оптимистичен, но той е една химера и само показва какво би трябвало да бъде. Вторият е твърде песимистичен и отразява сегашното състояние на страната с перспектива за висок бюджетен дефицит, което ще забави влизането ни в еврозоната за доста дълго време. Третият е един относително балансиран вариант, който може да се реализира, но при условие да не бъдем в политическа криза и да има парламент с достатъчно дълъг срок на работа.
Предполагам, че служебната министърка на финансите Росица Велкова ще предложи оптимистичният вариант на бюджет, в който дефицитът ще е в рамките на 3% и ръст на БВП за 2023 г. от 1,8 на сто. За следващите две години прогнозите вероятно ще бъдат за нарастване на икономиката от около 3%. Оптимистичният вариант обаче е трудно изпълним, защото България силно зависи от цените на енергийните ресурси, а има доста голям риск от поскъпване на петрола и на другите такива ресурси. Това ще се отрази негативно на индустрията ни, която е силно енергоемка.
За да може българската икономика да се развива, особено в условията на криза, жизненонеобходими са инвестиции. Засега обаче те са много малко, защото не сме създали добри условия за привличането им. Освен това парите, които очакваме от еврофондовете от новия програмен период и по Плана за възстановяване, заради много високото ниво на корупция и липсата на ефективна съдебна система, има опасност да бъдат откраднати.
Особено важно за страната е и как ще управляваме дефицита и дълга. Към първото тримесечие хазната е „на червено“ с 690 млн. лв. и в края н годината тази сума може да нарасне до почти 1 милиард, което е доста над лимита от 3 на сто. Спасението е в повече инвестиции, но във високотехнологични проекти, даващи възможност за производство на стоки и услуги с голяма добавена стойност. Само, че при нас парите се харчат доста нерационално. Още през миналата година в самия бюджет имаше 8,2 млрд. лв., предвидени за капиталови разходи, но де факто бяха вложени само около 1 милиард, а останалите пари бяха раздадени „на калпак“, за неща, които не носят печалба. Основно тези средства отидоха за субсидиране на бизнеса заради високите цени на енергията, но без диференциация и пари получиха и фирми, които имаха нужда и помощ и нямащите нужда от това. Пример в това отношение са енергийният бизнес и производителите на оръжие и боеприпаси, които натрупаха огромни печалби.
Настанала е пълна анархия и в данъчната система. Своеволно бяха намалявани ставките за ДДС, а цените на храните, битовите услуги, транспорта и комуникациите продължиха да вървят нагоре. На практика не направихме нищо. Време е да се разбере, че свалянето на ДДС на отделни стоки и слуги не е от полза за крайния потребител. Само общо понижаване на ставката върши някаква работа.
Не бива да забравяме, че хазната се пълни от данъци и когато приходите са малко, а държавните разходи нарастват непрекъснато, то тогава страната изпада в дългова спирала. Засега България е сред страните с най-нисък дял на съотношението на публичен дълг към БВП и е някъде към 22%, и сме много далеч от тавана от 60 на сто. При това положение е редно да се запитаме защо България не бе приета в еврозоната, а Хърватия влезе във валутния съюз, макар че имаше по-лош показател за дълга. Да не говорим, че много държави от еврозоната от години имат огромни държавни дългове. Гърция има дълг от 205% към БВП, Италия – 175%. Германия и Франция също са над 60% от БВП. Много малко са държавите като Люксембург с балансирани финанси. Разбира се основната причина за неприемането ни в еврозоната е високата корупция и липсата на върховенство на закона.
Доста неразбории има и на пазара на труда. В България има дефицит за работна ръка, защото заплатите са много ниски. За час отработено време се заплаща най-малко – около 8 евро на час при средно нива за ЕС – 30 евро, в Германия – 39 евро, а в някои страни достига 261 евро. При тази ситуация най-добре подготвените и можещи хора логично бягат от родината. Дефицитът за висококвалифицирани кадри непрекъснато нараства – нямаме достатъчно лекари и медицински сестри, инженери, ИТ-специалисти. Едновременно с това обаче у нас има около милион българи в трудоспособна възраст, които нито учат, нито работят. Голямата част от тях са от най-ниско образованите ромски групи. За това и станахме за резил пред целия свят с неграмотен председател на секционна избирателна комисия, което показва разпад на образователната ни система.
Основен проблем в последно време си остава и непрекъснатият растеж на цените, което носи трудности не само на обикновените потребители, но и на бизнеса. От Финансовото министерство са оптимисти и прогнозират инфлацията до края на годината да се понижи под 10%, но това не става толкова лесно и бързо. Дори в развити страни като САЩ не се надяват на бързо сваляне на инфлацията. Засега у нас тя е 16% и може само леко да забави ход или да остане на същото ниво, но няма условия да се понижи. Как ще стане това като средното поскъпване само на храните е между 25и 30 на сто, а има продукти с ръст на цените на 50%.
Инфлацията не може да се бори само с повишаване на основния лихвен процент. Другото лекарство е ефективното използване на инвестициите. Имаме европрограмите и Плана за възстановяване, но когато те в повечето случаи се крадат – резултатът е същият. Смятам, че високата инфлация ще продължи още 2-3 години, ако не се вземат сериозни мерки за реформа на икономиката. Поскъпването на живота у нас се стимулира и от липсата на достатъчен контрол от страна на държавата, защото много от регулаторните органи са им изтекли мандатите. Ние разчитаме на решения от тях, които те същите са вземали и в минало време и са ни докарали до това положение. Какво прави например Комисията за защита на конкуренцията? С просто око се вижда, че цените на основните храни в България в отделните големи магазини се различават само с по 5-10 стотинки. Отделно законите у нас предвиждат много малки санкции за нарушителите на лоялните търговски практики. За това и приоритет на депутатите от новото НС трябва да е смяна на състава на всички контролни ведомства с изтекъл мандат.
Липсата на редовно правителство и каскада от парламенти с кратък живот ще доведат и до предизборно нарастване на публичните харчове, което ще дестабилизира бюджета и дефицитът може да нарасне до 11 млрд. лв. за 2023 г. Сега основните приходи идват от продажбата зад граница от военната индустрия и от износ на електроенергия и горива. От друга страна вносът у нас нараства. Все повече консумираме храни от чужбина, а в същото време нашето земеделие си остава едностранчиво развито и се отглеждат основно зърнени култури. Това също е резултат от нерационалното разпределение на субсидиите за отрасъла. Редно е да се насочат повече финанси към малките и средните производители на плодове и зеленчуци, на малките животновъдни ферми, като по този начин ще се намали, поне отчасти, обезлюдяването на селата.
Наред с това реформа трябва да има и в бюджетната сфера. САЩ са много по-голяма и многолюдна държава, а публичната им администрация е почти колкото българската. У нас тя наброява 400 000 души, което е в пъти повече, отколкото държави със сходно население на нашето.
