Източник: Вестник “Галерия”
Свикнали сме да приемаме пеещия актьор Руслан Мъйнов като звезда от „Комиците“ и други шоу програми, но наскоро той получи сериозно театрално признание – „Златен Кукерикон“ за водеща мъжка роля в „Градска легенда“ от Алексей Клас, постановка на Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас. „Сатирата е не просто да се посмеем и да се позабавляваме, а е нещо много трудно“, сподели обичаният артист на церемонията по награждаването в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. На същата сцена той обира овации като парижки милионер в пиесата „Оскар“. Ролята е играна от великия комик Луи дьо Финес в едноименния филм от преди 50 години.
Личният живот на Руслан Мъйнов отдавна е далеч от светлината на прожекторите – чаровният артист държи далеч от медиите личното си пространство и най-вече трепетите на сърцето си. Руслан смята, че е по-добре хората да не познават половинката му, защото има горчивия опит от предишна връзка. Навремето когато с Алекс Сърчаджиева бяха двойка, всички ги одумват и връзката им се разпада. Остават си добри приятели, а сега се събират на сцената в „Оскар“, където Алекс е в ролята на негова съпруга. Руслан, който е бесарабски българин от Украйна, а голяма част от съзнателния му живот е преминал в страната ни, изживява болезнена драма покрай войната с Русия и е на път да се откаже от халтурите, в полза на нещо по-градивно и полезно за хората. Актьорът е силно набожен, спазва всички пости и се е посветил на духовно пречистване и молитви – за смирение, за повече разум, за по-малко усещане за величие и чувство за превъзходство на всички хора с власт.
Роденият в Измаил, Одеска област, отдавна е имал усещането за война, когато преди години се е наложило да продадат апартамента на майка му и да я преместят близо до Киев. Това е времето, когато бяха изгорени хората в синдикалния дом в Одеса. Сега е прибрал възрастната жена при себе си в София, защото много се притеснявал за нея в Украйна и я навил да дойде тук. Смята да даде постоянен подслон и на останалите си роднини – сестра си Ирина и племенника Динар, на когото е кръстник. За целта инвестира всичките си заработени с честен труд пари за закупуване на имоти. Преди две години известният изпълнител си купи къща в Арбанаси с кокетен двор в североизточната част на селото, което е със статут на архитектурен резерват.
Преди това, през 2013 г., звездата предвидливо използва спадането в цените на имотите и инвестира в къща в „Орландовци“. Той купи сградата за скромните 38 000 евро, но инвестира още 20 хилядарки, като много от строителните ремонти извърши сам. Така сбъдна мечтата си да има и в София къща като тази, в която живеел с родителите си в родния украински град Измаил. Тогава сподели, че основното му изискване било домът му да има просторен двор, където да упражнява хобито си – градинарство. За целта се снабди с косачка за трева и всякакви инструменти. „Човек трябва да има занаят и да бъде полезен, а актьор винаги може да стане – дори и на стари години. Най-яркият пример е Луи дьо Финес“, казва Мъйнов. Самият той има тапия за шлосер, за шофьор три категории и може да упражнява различни строителни дейности. И до днес в съзнанието му Украйна и Русия са едно цяло. В Съветския съюз, където отраства, самодейността е на много високо ниво. Вливат се пари и това, трябва да признаем, е прекрасна държавна политика. От дете бъдещият актьор ходи по театрални кръжоци с професионален режисьор. Тръгва на училище на 6 и като завършва средно, няма как да кандидатства нагоре, понеже не му достига възраст. Затова записва ТПУ със специалност заварчик-оксиженист. Има втори разряд за шлосер. Но сцената повече го влече. Обикаля по конкурси, фестивали, обича да пее и да разсмива хората.
В България Руслан живее от 9 септември 1994 г., а когато пристига, е беден юноша „Дойдох на 17 години. Говорех много странен български език от 1812 г., пълен с турцизми. Един такъв каращисан, меланж. Заради мекото говорене, ме възприемаха като руснак, а тогава през 1994 г. беше голямото отричане на всичко съветско, съответно и руско. Пристигнах с огромно желание и надежди, но не очаквах, че ще ме носят на ръце. Знаех, че няма на кой да разчитам и сам трябва да се доказвам, та България да се сети, че и аз съм неин син“, разказва пришълецът.
Най-големите му душмани по това време са езикът и гладът. Оцелява по първобитно общинската „събирателна“ система. С другари по неволя събират каквото докопат – зелени джанки, треви, охлюви и всякакви пълзящи гадини. Намират и една изоставена, пълна с камъни леща. Но сега не парадира с това. Убеден е, че Господ винаги му е помагал и е научен да не взима пари назаем или да му правят услуги, които не може да върне. Тогава има 60 долара, 10 от тях дава на домакинката на общежитието да го настани, защото няма документи. Влиза във ВИТИЗ актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Там му осигуряват специално часове по български. Много му помага да шлайфа езика и състудентът му Мариан Бачев, който не се уморява да го поправя дума след дума.
През 2010 г. Руслан губи много близки хора – баща си и много близък приятел, които умират от рак. Друг приятел се обесва. Артистът просто се събужда една нощ и написва текст и музика на песен за всички хора, които ни напускат и как ние оставаме като една къща без основи. Все едно те са били колони, които са ни държали и всичко е рухнало. Четенето на окултна литература също му е хоби. Има понятие от всички религии, включително будизма и разбира, че Бог е един. Ако нещо се е случило, значи така е трябвало да стане, но нищо не бива да пречупва волята ти да продължиш напред.
