Историци разчетоха ранен текст на кирилица от времето на цар Симеон. Той е смятан за един от най-ранните надписи. Намерен е в средновековната крепост „Балък дере“ край село Хухла в Източните Родопи.
Прегънатата оловна пластинка е била открита още през есента на 2022 г. по време на археологическите разкопки край крепостта, но първоначално надписът върху нея е бил невидим. Забелязва го фотографът на експедицията чак при документирането на паметника. Необходими са били няколко месеца, за да стане ясно какво представлява амулетът.
„След надлежното почистване, консервиране, разчитане от епиграфи ние установихме с абсолютна сигурност, че оловната пластина е от Х век. Освен това самата пластина се намира в археологически пласт, където са открити монети от Х в., старобългарски коланни апликации от този период и пр.“, съобщи пред БНР-Кърджали главният уредник на Националния исторически музей Ивайло Кънев, който е откривател на артефакта, предаде актуално.ком.
Вярвало се, че подобни т.нар. апотропейни амулети пазят собственика от уроки, магии и болести, подобно на съвременните талисмани или муски. До момента са били изследвани около 50-60 такива артефакта от Х век в Североизточна България, но находката от „Балък дере“ е уникална и до момента няма еквивалент, категорични са учените.
„Разликата е, че тук имаме молба, даже са известни имената на молителите – Никола и Павел“, обяснява Ивайло Кънев. „Те молят Св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ и да ги предпази от еди-какви си нещастия, тъй като, твърдят авторите, и ще цитирам последния ред, който е много каноничен и изумява, защото такъв до този момент нямаме: “ … умивайки с благоволение лицето му, оправдай срама, излекувай, Светице, защото Нему наподобява славата и чест, и държава, сега и во веки веков, амин!“. Виждате колко добре е конструирано, като канон, а няма такива, по-простовати пожелания. Това е другата новост“.
Артефактът разкрива важни подробности от историята на България в началото на Х век. Според учените оловната пластинка с дълъг кирилски текст показва, че на крепостта „Балък дере“, едва на 30 км от град Одрин, е имало поставен български гарнизон при цар Симеон Велики.
Но на кого е принадлежал този амулет и как е попаднал именно тук? „Представете си, това са 7 реда от вътрешната страна, 4 реда от външната, след което тази пластина е била прегъната и е носена на гърдите от съответния човек. А какъв е той, дали е военен, висш или нисш? Тук можем да гадаем, да спекулираме. Притежателят не е от най-обикновените хора, съдейки по текста върху амулета, който е много добре конструиран канонично. Това си го е позволявала само аристокрацията. Дори, доколкото е известно, в българската църква е имало специална длъжност, която се е наричала екзарх и той е отговарял за правилното провеждане на службите и спазването на каноните. Но ние тепърва ще работим по този надпис“, казва още Ивайло Кънев.
